Дзен в града?

Публикувано от Vivata.bg на 18.08.2013 | 1,214 прегледа

Животът в големия град се превръща в ходене по въже - тръгваме от точка А и гоним целта си до точка Б балансирайки и пазейки равновесие, вечно напрегнати и под стрес от провал, падане, вечно съобразяващи се с околните, мнението им за нас, търсейки одобрение и успех. Това има своята цена, макар рядко да осъзнаваме колко голяма всъщност е тя, която ни се налага да плащаме. Стресът и всички неразположения и проблеми, които той носи, са най-сериозната заплаха за здравето ни в дългосрочен план.

Ставане. Кафе. Последна проверка на дневните задачи. Задръстване. Търчане. Офис. Кафе. Задачи. Работа. Сандвич пред компютъра. Срещи. Стрес. Гневни изблици. Потиснати караници. Детето/децата. Мъжът/жената. Задръстване. Бърз пазар. Бърза вечеря пред телевизора. Легло. Ставане…

Защо тогава се изненадваме, когато ( уж неочаквано, изненадващо ) се появят в живота ни и неконтролируемите емоционални състояния, психологическите неразположения, болестите. Никой не се учудва, когато батерията на часовника или дистанционното се изчерпи. Защо тогава се учудваме, когато организмът ни се изчерпи? Когато откаже да ни служи? Когато ни предаде? За разлика от батерията обаче, него не можем просто така да изхвърлим и да го подменим с нов.

Има обаче още една разлика с батерията – нашият организъм ни дава признаци и предупреждения преди да ни предаде и изостави. И ако сме достатъчно умни ще се вслушаме в тях. Защото от една точка нататък положението става доста необратимо.

Отдавна Западните лекари са доказали връзката между стреса, забързания начин на живот и неразположенията и болестите. Още по-отдавна Източните мъдреци са обяснявали връзката между душа и тяло и са търсели пътищата за достигане на хармония, радост и удовлетворение от живота.

Времето на отшелниците отдавна е минало. Оттеглянето в ашрам звучи много романтично, но надали е възможният отговор за повечето съвременни хора. Всъщност предизвикателството, пред което ни изправя днешният живот е може би дори по-трудно за постигане – да намерим себе си в забързаността, да преоткрием тишината и спокойствието в нас във вечния и неспирен шум навън, да заживеем балансирано в един все по-небалансиран свят. Да преоткрием Дзен. В града.

Да опитомим стреса

Променливите емоционални състояния, усещането за претрупаност с работа, намалената способност за концентрация, прекомерното ядене/отказът от храна, нуждата от алкохол и цигари, липсата на сън или прекалената нужда от спане, неудовлетворението, депресията – това са все симптоми, които нашата психика ни изпраща, за да ни предупреди, че батериите ни са на път да се изтощят напълно. Повечето от нас обаче отдавна са се примирили с тях и са ги приели като естествено състояние на подложения на постоянен стрес съвременен човек.

Интересно е обаче какво става с нашето тяло. Всяка една стресова ситуация отключва древната реакция, известна като „бягай или се бий”. При нея се променя химическият баланс в тялото – стресовите хормони адреналин и норадреналин се покачват, кръвоносните съдове се свиват, сърдечната дейност се повишава, цялата нервна система реагира.

Тази реакция е израз на дълбоката интелигентност на тялото – така то ни поставя нащрек, в бойна готовност в лицето на врага. Времето на пещерните хора обаче отдавна е минало и в днешно време ние не изливаме навън по естествен начин тази реакция – нито бягаме, нито се бием със съвременните мечки. А преглъщаме и натъпкваме всичко навътре в нас. Стресовите ситуации обаче се повтарят и повтарят. И ние преглъщаме и преглъщаме.

И така тялото решава да си спести усилията от постоянното свиване и разширяване на кръвоносните съдове, те остават в свито състояние, кръвното налягане трайно се повишава и оттам започват да се появяват различни усложнения, които накрая могат да доведат до инфаркт.

И това са само физическите проблеми, свързани с кръвоносната система – а на стреса реагират всички системи в тялото, което в един прекрасен ден решава да ни се „отплати” с кожни неразположения, световъртежи, загуба на сексуално желание, повишена податливост на грип и настинка и още ред други неразположения.

Какъв тогава е изходът? Безумно е да вярваме, че можем да променим света. Можем обаче да променим нашето възприятие към този свят, отношението ни към него, очакванията си. Защото на първо място стресът се дължи на нашите твърдо установени и често нереалистични представи. Причинява се от липсата ни на гъвкавост, неспособност да се адаптираме към това, което животът ни предлага, на невъзможността да изживяваме мига – да сме тук и сега.

Борбата със стреса може да започне още със ставането от леглото. С изработването на наши си, собствени ритуали, които да ни откъсват от забързаността. Като например – когато отворим прозорците сутрин – да се протегнем хубаво, да изтегнем гръбначния стълб – точно като съседската котка – животните не са глупави. Или да си представим как водата на душа отмива всичко излишно от нас и ни зарежда с енергия за предстоящия ден.

Кафето? Защо да тичаме и да се караме с половинката или детето, докато го изгълтваме. Ако навием часовника си само с 5 минути по-рано можем да превърнем сутрешното пиене на кафе в ритуал – да се наслаждаваме на всяка глътка, да се радваме на новия ден, да се опитаме да го започнем с усмивка.

Дневните задачи? Защо все бързаме да полудяваме? Така само обричаме целия си ден на лудостта. Защо не преразгледаме йерархията на задачите – кои са жизненоважните и кои можем да си спестим?

Цял ден пред компютъра? Наистина ли не можем да си откраднем глътка въздух в парка или да се приберем от работа пеша. Наистина ли нямаме толкова време?!

Работата? Шефът отново ни е побъркал, но не можем да си позволим да изкрещим в лицето му откровено всичко, което мислим за неговата „кадърност”. Можем обаче да му напишем откровено писмо – да излеем в него целия си гняв, да пуснем да потече всичко, което сме насъбрали. И като завършим писмото, просто да натиснем бутона Delete на компютъра.

След работа? Можем да изберем – дали да започнем да се оплакваме на някой приятел и да въртим отново и отново проблемите си от всичките им страни. Или да се разходим на открито, да играем и да се радваме на детето, да поспортуваме, да отидем в някой клуб. И да танцуваме – докато целият стрес изтече от тялото и позволим на музиката да се превърне в терапия.

Прибирането? Цялото тяло е уморено и плаче за почивка, но не можем да заспим. Какво ще стане, ако отделим само 10 минути за себе си, не повече. Заслужаваме ги. Само 10 минути, но не изпълнени с телевизия или сърфиране в Интернет, а с нещо само наше – специално и отпускащо – музика, гореща вана, чаша хубаво вино…

Лягането? Можем ли да ознаменуваме края на деня като си легнем с благодарност, като оставим напълно съзнателно неприятностите и проблемите там, където им е мястото – в отминалия ден? В леглото ни няма място за тях. В него си заслужава да занесем само благодарността за всеки един красив миг, който ни е подарил денят – пък бил той и само една усмивка от непознат или освежаващият летен дъжд. И най-вече – да не забравяме да очакваме – новия ден и всичко, което има да ни поднесе. Неслучайно древните евреи са отваряли очи всяка сутрин с изречението „Ще бъде добре!”.

Деница Каменова е доктор по философия, личностен консултант, бахов терапевт, сертифициран учител по медитация. За повече информация и контакти посетете страницата й в мрежата.

x
Абонирайте се за новини

Абонирайте се с email-а си тук