Снимка unatednations @ unsplash.com (CC 0)

У всеки от нас думата коронавирус предизвиква асоциация с открития в края на 2019г. в китайския град Ухан нов вирусен щам SARS-CoV-2, причинител на настоящата глобална коронавирусна пандемия. Истината е, че коронавирусите не са се появили сега, а съпътстват човека доста по-отдавна, а и не за пръв път заплашват да променят живота ни.

Коронавирусите са група вируси открити още през далечната 1930г., като респираторна инфекция по домашните птици. Човешките коронавируси са открити и изолирани през 1960г., а през 1965г. са изкуствено култивирани.

Повечето от тях причиняват самоограничаващи се леки инфекции с грипоподобни симптоми, но някои високовирулентни коронавируси могат да причинят тежки респираторни инфекции, протичащи като тежка атипична пневмония, водеща до дихателна недостатъчност.

Освен настоящата пандемия примери за това са отминалите пандемии от ТОРС (тежък остър респираторен синдром) през 2002-2003г. и MERS (близкоизточен респираторен синдром) през 2012г., причинени също от коронавируси. Макар навременните мерки тогава да попречиха на широкото им разпространение и на достигането на вирусите до нашата страна, ТОРС отнема живота на 916 човека (с 10,9% смъртност), а MERS се отличава със завидно висока смъртност от 40%.

Настоящият коронавирусен щам (COVID-19) е със значително по-ниска смъртност, но тези предходни инфекции са тук, за да ни подскажат, че опасността е сред нас и е реална. Появата на новия щам предизвика полемика сред учени, лекари и любители на конспиративни теории. Мнението на учените е, че новият коронавирус е резултат от естествен подбор. Чрез щателен анализ на вирусния геном се установява изключително голямо съответсвие между повърхностния протеин, чрез който вируса се прикрепя към рецептор в човешкия организъм, и самия рецептор. Това е взаимодействие подобно на влизането на ключ в ключалка. Доказано е, че пасването е толкова точно, че трудно може да бъде създадено по изкуствен начин.

Коронавирусите са типични за бозайници и птици, като в различни видове причиняват разнородни симптоми – от дихателни възпаления (бронхити) до диария, хепатит и енцефаломиелит.

Трансфер на вируси от животни към човек не се среща за пръв път и е нещо естествено в природата. Вирусът на грипа през около 10 години претърпява такива генетични промени и в резултат нови щамове се прехвърлят върху човека, предизвиквайки епидемии като епидемиите от свински и от птичи грип. Обикновено прехвърлянето върху човека става чрез междинни гостоприемници. За естествен резервоар на коронавируса са смятани прилепите. Важно е да се има предвид фактът, че дори да успеем да спрем разпространението на вируса и да сложим край на пандемията, вероятно той както и много други вируси ще продължат да циркулират свободно между животните. Това означава, че потенциален нов трансфер към човека винаги ще бъде възможен.

Веднъж прескочил в човека вирусът се е усъвършенствал да остане сред човешката популация и колкото повече хора е заразявал, толкова по-пригоден е ставал.

Мистерията около COVID-19 остава

Има немалко учени обаче, които са на друго мнение и се изказаха против теорията за напълно естествения произход на вируса, в това число и един от водещите световни вирусолози – проф. Люк Монтание, откривателят на HIV вируса, който в живо интервю по френската телевизия, заяви, че новопоявилият се вирус е продукт на изкуствена модификация и е изпуснат по невнимание от лаборатория в Ухан, която се е занимавала с изучаване на коронавируси.

Има научни факти, които сочат в тази посока. Най-вече това, че COVID-19 е много близък до два коронавирусни щама – BtCoV/4991 и RaTG13, които генетично са негови преки предшественици и се развиват в прилепите.

Тези два щама са изолирани от миньори в провинция Юнан в Китай през 2012-2013 година именно от изследователи в лабораторията на Zheng-li Shi от Института по вирусология в Ухан. Малко преди това, през пролетта на 2012г. шестима миньори се разболяват от мистериозна болест и трима от тях умират. Спецификата на заболяването е забравена, но тези случаи са описани в лекарски докторат, писан през 2013г. от лекаря, който е наблюдавал тяхното лечение.

Описаните в този докторат факти могат да ни накарат да преосмислим доказателствата за произхода на пандемията от COVID-19 и най-вече как откритото през 2012г. заболяване е довело до световна пандемия през 2019г.

Тези 6 описани случая през 2012г. хвърлят светлина върху настоящата пандемия от COVID-19, тъй като симптомите им са изумително сходни с тези на настоящата инфекция, при това именно онези симптоми, които в началото объркаха вирусолозите.

Това обяснява добре факта как град Ухан в провинция Хубей, в Китай се превръща в стартова площадка и епицентър на новата коронавирусна инфекция.

Град Ухан е седалище на водещия в световен мащаб център по вирусология, изучаващ коронавирусите по прилепите. В града има две лаборатории, които изолират, съхраняват и изучават коронавируси от прилепи. Именно тези лаборатории са съхранявали и изучавали двата близки до COVID-19 вирусни щама. Отделно от това в изследователската история съществуват редица лабораторни инциденти, които са предизвикали заболявания, дори пандемии и версията за “изпуснат” лабораторен вирус е съвсем реална. В официалните медии тази версия не е застъпена, а немалко новинарски сайтове бързо я приравниха към конспиративна теория.

Два факта са напълно неопровержими – новото заболяване е предизвикано от нов вирусен патоген, нов коронавирусен щам – SARS-CoV-2, който е идентифициран през декември 2019г. в китайския град Ухан и чийто РНК геном е декодиран и анализиран подробно; всички негови “близки” родственици са вируси намерени в прилепите. Без съмнение настоящия вирус се е развил от тези предшественици. По какъв начин това е станало и как той е “прескочил” върху човека – дали по естествен път или вследствие на изпускането му при лабораторен инцидент, това все още е спорен въпрос. В следствие на този “скок” вирусът е придобил неестествен рецепторен протеин, който има много голям афинитет към човешкия ACE2 рецептор.

Структура на COVID-19

Коронавирусът е РНК-вирус. Но какво всъщност означава това? ДНК е носител на нашата генетична информация, тя дава указания за синтеза на белтъците в нашия организъм. След водата белтъците са най-разпространената „съставка” в човешкото тяло. Така на практика нашата ДНК представлява почти всичко, което сме ние. Такава е и ролята на РНК за вируса.

Характерно за всички вируси е, че те не могат сами да синтезират белтъците си и да се възпроизвеждат. За тази цел те използват нашата ДНК. Вирусите са инфекциозни частици, които носят своя генетичен материал, но използват клетките на човека, като “фабрика”, за да се възпроизвеждат.

Вирусът първо се закрепва върху повърхността на клетката чрез специфични рецептори, “пробива” стената й и инжектира в нея своя генетичен материал. Попаднал в човешката клетка, вирусният геном я подчинява и започва да дава инструкции на човешката ДНК да започне производството на вирусните белтъци вместо своите. Това става посредством ензими, които са своеобразен преводач, който превежда инструкциите от езика на вируса на езика на нашата клетка. Ето защо редица лекарства се основават на принципа на блокирането на този преводач (инхибитори на обратната транскриптаза) и част от тях се прилагат при лечение на новия коронавирус. За да придобием представа, РНК вируси са и много други вече добре познати вируси като повечето хепатитни вируси, вирусът на СПИН, вирусът на грипа и много други.

Електронномикроскопска снимка от тъкан на първия заболял от COVID-19 в САЩ пациент. Сините сферични частици са вирусите.

Повърхностните израстъци на COVID-19, с които той се захваща за клетките, се разполагат под формата на слънчева корона, откъдето произлиза названието коронавирус. Обвивката на вируса е съставена от белтъци и липиди, които го правят чувствителен на обикновени дезинфектанти и сапуни, които разграждат тази обвивка и така унищожават вируса. Ето защо всъщност честото миене на ръцете е от съществено значение за предпазване от заболяването.

Защо коронавирусната инфекция не е обикновен грип?

Вирусът, причинител на грипа, е напълно различен от коронавирусната инфекциозна частица, наречена Influenza virus. Между тях съществува известна прилика като това, че и двата са РНК-вируси, а инфекциите причинени от тях могат да протичат по сходен начин – от безсимптомно носителство до тежки форми с усложнения, водещи дори до смъртен изход.

Липидната обвивка и на двата вируса ги прави чувствителни на сапуните и дезинфектантите и начините за предпазване са сходни. И двата вируса притежават изразен афинитет към дихателната система и се развиват в нея, както и начините им на предаване са почти еднакви. Тези сходства не бива да приспиват вниманието ни.

Съществуват обаче и съществени различия между двата вируса, както и в начина по който предизвикват заболявания. Инкубационният период на грипа е по-кратък – обикновено 2-3 дни. Децата боледуват често от грип и изглежда са по-рискова група. За щастие, децата изглежда са значително по-малко засегнати от COVID-19, за сметка на значително завишените проценти при по-възрастните хора, над 70 години, с придружаващи заболявания – като диабет, хипертония и повишен холестерол. Пневмонията е доста по-рядко усложнение при грипна инфекция. Смъртността от грип е по-ниска – около 0,1%, за разлика от смъртността от коронавирусна инфекция – 2-3%. Това може да не звучи много, но ежегодно от грип умират между 250-500 хиляди души. Вирусът на грипа е доста изменчив, за разлика от коронавируса, който има стабилен геном. Това би могло да улесни създаването на ваксина.

До какви усложнения води COVID-19?

Нарушеното кръвосъсирване е едно от най-фаталните усложнения при коронавирусна инфекция, водещо до инсулт, тромбоза, белодробна емболия и органна недостатъчност. Това е сравнително често срещано усложнение и при други инфекции, включително и бактериални.

Механизмът на образуване на кръвните съсиреци не е съвсем ясен. Възможно е те да са резултат от реакция на имунната система срещу собствените клетки, което води до увреждане на стената на кръвоносните съдове и увеличава риска от появата на тромби. Тромбозата би могла да е резултат и от дихателна недостатъчност. Сама по себе си дихателната недостатъчност е животозастрашаващо състояние, характеризира се с нарушена газова обмяна в белите дробове, недостатъчно насищане на кръвта с кислород, водещо до усложнения от страна на всички органи и тъкани. Обикновено влошаването на състоянието настъпва около седмица след появата на първите грипоподобни симптоми (кашлица, задух, температура, отпадналост, главоболие и др.)

Британски лекари съобщават за увеличаване на броя заболели деца от болестта на Кавазаки по време на коронавирусната пандемия. Болестта на Кавазаки се характеризира с възпаление на кръвоносните съдове, което води до тяхното разширение и може да е причина за аневризми. Обикновено се засягат средните по калибър артерии каквито са и коронарните артерии. Този въпрос все още не е достатъчно добре проучен, за да се говори за доказана връзка между двете заболявания, но често бактериални и вирусни инфекции са отключващ фактор за появата на болестта на Кавазаки. Възможна е и появата на нетипични симптоми като прояви от страна на храносмилателната система, изразяващи се в диария, гадене и повръщане. Понякога инфекцията протича и само като проява от страна на храносмилателната система, но е възможна и последваща поява на типичните симптоми на коронавирусна инфекция.

Вероятно е да са нужни години преди да успеем да измерим реалната заболяемост и смъртност от коронавирус и дори тогава едва ли ще получим реални стойности, имайки предвид огромния брой безсимптомни случаи, които никога няма да бъдат регистрирани. Симптомите и дългосрочните усложненията тепърва ще бъдат детайлно проучвани. Едно е сигурно – знаем повече и сме по-подготвени отколкото бяхме през декември 2019г.