Първият прашец от коноп (Cannabis sativa) у нас е зафиксиран веднага след края на ледниковия период, т.е. това растение присъства по нашите земи поне от 10 000 години.

Човекът от дълбока древност е използвал конопа не само като храна и източник на здраво влакно. Древните гръцки и латински автори пишат за употребата на канабис от траките: в религиозни ритуали, за удоволствие и, несъмнено, като лекарство. В късно-средновековен български текст по медицина четем: „Когато човек та не може та като легне да заспи, конопено семе скълцай с масло и го качи на прозореца и го пази и, когато болният не може да заспи, дай му от маслото.” В случая очевидно става дума не за очистено семе, а за конопени цветове със семената; възрастни хора по селата и до днес използват в този контекст израза „конопено семе”, имайки предвид целите цветове. В с.Говедарци отвара от канабис в мляко се е давала като антидепресант „когато близък умре и ти е много мъчно”; в Кнежа цветовете са се накисвали в бяло вино; в Северозападна България (център на производството на коноп допреди няколко десетилетия) канабисът често се е пушел. Традиционната употреба на канабис засягала предимно хора от „третата възраст”, които са го използвали както като релаксант, така и против неизбежните болежки на старостта. Употребата му от младите е била епизодична – „Дъвчехме му семето по седенки да ни стане смешно” – вероятно защото той се е възприемал от тях като „старческа билка”.

Масовата урбанизация през последния век откъсна българите от традиционната им култура. Като средства за релаксация канабисът бе заменен от алкохола, а като лекарство – от аспирина и парацетамола. Днес само най-възрастните в нашите села помнят времето, когато канабисът е бил лекарство.

Канабисът от гледна точка на фармакологията

През последния половин век канабисът е изключително подробно изследван. За съжаление, в науката в пълна сила важи принципа „който плаща музиката, той я поръчва”. Огромната част от изследванията, в името на водената до неотдавна „война с дрогите”, са посветени на откриване на вредните ефекти на канабиса. Резултатите са повече от скромни – канабисът не е безвреден, но вредите и възможната зависимост от него са значително по-малки от тези на легалните дроги алкохол и тютюн и дори на много смятани за „безвредни” лекарства.

Колко вреден е канабисът? Има различни класации за физическите вреди и риска от зависимост при употребата на различни дроги. Тази тук е на проф. Дейвид Нът и е публикувана наскоро в световноизвестното медицинско списание „Лансет”. Както се вижда от нея, канабисът е по-малко опасен от алкохола, тютюна и дори от лекарства, продавани в аптеките. Подобни са изводите и на другите публикувани класации за опасността от различни дроги и лекарства. Проф. Нът бе уволнен от поста съветник по дрогите на британското правителство. На негово място бе назначен „умереният” проф. Лесли Айвърсън, чието мнение, обаче, не е различно: „Като лекарство канабисът е по-безопасен от аспирина”.

Изследванията върху потенциалните ползи от употребата на канабис са малко; за тях правителствата дават пари неохотно, тъй като всеки позитивен резултат разколебава вярата в разумността на закона. По тази причина само някои от медицинските ефекти на канабиса са изследвани подробно според критериите на съвременната доказателна медицина. Много други полезни ефекти са описани, макар и не така изчерпателно, от самите пациенти и техните лекари. Съвременните комуникационни технологии направиха лесно разпространението на подобна информация и тя стига до все повече хора. Например, антитуморните ефекти на канабиса са изследвани много малко. Затова пък в кратко филмче в YouTube болен от рак на носа показва с безкомпромисна нагледност слабата ефективност и страничните ефекти на предписаните му скъпи лекарства; ракът изчезва, едва когато пациентът, загубил всяка надежда, решава да се лекува с канабисов екстракт, намазан непосредствено върху болната тъкан. В други клипчета болни от мултиплена склероза разказват за това как канабисът им помага да живеят по-добре.

Всички канабиноидни препарати, природни и синтетични, действат върху т.нар. канабиноидни рецептори, които се разделят на два типа: СВ1 и СВ2. Тези рецептори се активират от ендогенни (естествено присъщи в организма) канабиноиди, които се произвеждат от нашите тела. Компонентите на канабиса взаимодействат с рецепторите, имитирайки действието на ендогенните канабиноиди. Природният канабис, както и много други подправки, храни и билки, съдържа вещества, взаимодействащи и с двата типа рецептори.

Например, канабисът (както и карамфила, босилека, канелата и други подправки) съдържа кариофилен, който “включва” СВ2 рецепторите. Основният психоактивен компонент на канабиса, тетрахидроканабинол (ТНС или Δ9-tetrahydrocannabinol ), както и други съпътстващи го канабиноиди, активират в различна степен както СВ1, така и СВ2 рецепторите.

До неотдавна се смяташе, че СВ1 рецепторите има само в мозъка и те са отговорни за „нежеланите” психологическите ефекти на канабиса, а СВ2 са разпространени в другите органи и само от тях би могло да се очаква полезен терапевтичен ефект. Днес нещата изглеждат много по-сложни: СВ2 рецептори има и в мозъка, а СВ1 в тялото. Например, и двата вида рецептори регулират процесите на изграждане и разграждане на костната тъкан.

От гледна точка на медицинската употреба на канабиса би било неправилно да разглеждаме физиологичните му ефекти – върху имунната реакция, нивото на кръвната захар или раковите клетки – откъснато от ефектите му върху психиката. Много пациенти намират подобряването на настроението за не по-малко ценно от собствено лечебните ефекти. Скандалният провал на препарата за отслабване Римонабант, разработен като анти-канабиноид, показа до какво води пренебрегването на психологическите ефекти. Анти-канабиноидът предизвика не само потискане на апетита, но и депресия, при което отчаянието и самоубийствата сред пациентите бяха едно неизбежно и лесно предсказуемо следствие.

Медицински ефекти на канабиса

Първата официално призната съвременна употреба на канабиса е като средство против повръщане и стимулатор на апетита, а първи пациенти са болните от рак и СПИН.

Болните са подложени на лъче- и/или химиотерапия с големи дози, които дават тежки странични ефекти: гадене, повръщане, липса на апетит, рязка загуба на тегло, хронична умора. Канабисът позволява на пациентите да понесат по-леко терапията. В съчетание с мекото повдигане на настроението („нежелан ефект” според някои) канабисът изглежда днес най-доброто средство против страничните ефекти на драстичната антиракова терапия и единствено ефективно лекарство против синдрома на хронично изтощение, характерен за СПИН. Той позволява на болните да живеят по-дълго, с по-малко болка и по-пълноценно. Има данни за това, че канабисът потиска растежа на някои тумори, напр. в мозъка, но експериментите са правени само върху опитни животни, към които трябва да добавим и единични болни.

Мигрената, която засяга 10-20% от хората, е свързана със свиване на кръвоносните съдове в мозъка. Съдоразширяващия ефект на канабиса може да спре развитието на мигренния пристъп.

Глаукомата е заболяване, което засяга около 1% от всички хора и което е основна причина за загуба на зрението в развитите страни. Канабисът разширява кръвоносните съдове в окото (което е част от мозъка) и така спира развитието на болестта. Благодарение на него милиони възрастни хора по света все още могат да виждат децата и внуците си.

Канабисът понижава нивото на кръвната захар. Много болни от диабет с негова помощ поддържат нивото на захар в кръвта си. Спадането на кръвната захар е непосредствено свързано със стимулацията на апетита. Канабисът се използва в случаи на анорексия, където антидепресивните му свойства определено помагат за преодоляването на това опасно психично нарушение.

Канабисът разширява бронхите и помага в около 80% от случаите на астма. Тук става дума за специално подбрани и отглеждани сортове канабис, а не за често дразнещата дрога, продавана нелегално.

Канабисът потиска избирателно някои компоненти на имунната система. Не, пушачите на марихуана не боледуват повече – затова пък този ефект изглежда помага (все още неизвестно как) при автоимунни заболявания: от ревматизъм до мултиплена склероза и болест на Крон. По мнение на самите болни канабисът е единственото средство, което не само потиска острите болки, но и забавя развитието на мултиплената склероза. Пациент с болест на Крон, който – след като е пробвал всичко, което медицината познава – се лекува само с канабис, споделя, че го отхвърлили като обект на научно изследване, защото според лекарите изглеждал „твърде здрав”.

Канабисът е мек спазмолитик и мускулен релаксант. Този му ефект отдавна е използван против спазми от най-различен характер: бъбречни кризи, язва, паркинсонизъм, болезнена менструация; с него е свързан и бързия болкоуспокояващ ефект на канабиса при мултиплена склероза. Спазмолитичният ефект се проявява в дози, по-ниски от психоактивните, което позволява на болните ефективно да функционират без болка, но и без да се чувстват „напушени”. Последни изследвания уточняват биохимичните механизми, които се повлияват от канабиса; забавянето на развитието на патологичната автоимунна реакция се дължи именно на присъствието на ТНС. По мнението на много болни от мултиплена склероза канабисът за тях е средство, което не само потиска острите болки, но и забавя развитието на болестта, което им дава още много години пълноценен живот.

В миналото канабисът се е изпозвал повсеместно в случаи на епилепсия. Днес се смята, че той е ефективен в 60% от случаите на това заболяване.

Изследванията за възможната полза от канабиса при остеопороза са в самото си начало. Остеопорозата е пример за това колко сложни и нюансирани могат да са ефектите на канабиса: той потиска изграждането на костите у децата, но у възрастните, напротив, ги прави по-здрави.

Не по-малко сложен е въпросът с употребата на канабис при психически болести. Проф. Лестър Гринспуун в книгата си „Забраненото лекарство” дава много примери за използването му при депресия, обсесивно-компулсивно разстройство и др. Още по-противоречиво е използването му при шизофрения: според повечето лекари канабисът изостря симптомите, но според почти половината болни, които са го използвали – напротив. В случая пациентите и лекарите като че говорят на различен език; лекарите отбелязват „позитивните” симптоми (халюцинации, налудности), докато за болните много по-мъчителни са „негативните” симптоми (апатия, безчувстност). Съвсем скорошно изследване показва, че шизофрениците, които използват канабис, живеят по-дълго. Някои специалисти, като д-р Душан Дворжак от Чехия, смятат, че ефектите при психози зависят най-вече от това кой сорт канабис се използва.

Използването на канабиса като сънотворно е вероятно най-често срещаното медицинско приложение на канабиса. На фона на официалните сънотворни канабисът се откроява както със слабите си странични ефекти, така и с незначителния риск от зависимост.

Екстрактът от канабис отдавна е известен като антибиотик и антивирусно средство. Тази употреба на канабиса днес е разпространена предимно в развиващите се страни. Ефектът вероятно се дължи на непсихоактивни компоненти на канабиса. Слабителен чай, напълно лишен от ефекти върху психиката, се приготвя от листата на растението.

Начини за приемане на медицински канабис

Наличните на пазара в някои развити страни канабисов препарати Маринол (генерик Дронабинол) е предназначен за приемане през устата. Болните от рак и СПИН, обаче, често се отказват от капсулите Маринол и минават на природен канабис, който пушат. Причината е, че в случаите на често и силно повръщане приемането на канабис през устата е неефективно. Затова пък то е предпочитано, когато се търси продължителен и мек ефект. Много пациенти използват канабиса през устата, като много от тях използват домашно приготвени екстракти вместо официалните, но твърде скъпи и малко достъпни препарати Сативекс (Sativex) и Маринол (Marinol).

Сативекс и Маринол са най-известните официални медицински канабисови препарати. Сативекс се използва като сублингвален спрей (пръска се под езика), а Маринол представлява желатинови капсули за приемане през устата. Много пациенти, обаче, предпочитат екстракти, приготвени от домашно отгледан канабис, които са много по-евтини и точно толкова безопасни.

Пушенето наистина е вредно – независимо дали се пуши тютюн или канабис. От друга страна, днешните сортове канабис, използвани в медицината, са с високо съдържание на активни компоненти – необходими са само едно-две дръпвания, при което вдишаният дим едва ли е по-опасен от пушилката на преминаващ автомобил. Пушенето дава възможност за „титруване” на дозата – тъй като психическите ефекти могат да се усетят бързо и навреме, пациентът пуши само толкова, колкото му е необходимо, без опасност да стане твърде весел в неподходяща ситуация. Ефектите при пушене са относително кратки ( 2-4 часа ) и болните бързо се научават кога могат да пушат повече и да се отпуснат за няколко часа, но да бъдат напълно адекватни към момента, когато имат важна работа.

За да се сведат до минимум вредните ефекти на пушенето, запазвайки напълно неговите удобства, днес все повече пациенти приемат канабиса с помощта на изпарител (вейпърайзър), който по начин на действие е близък до електронната цигара. При този метод активните компоненти се изпаряват и дават аерозол, който се вдишва без токсичните примеси, характерни за дима от цигарата.

Друг съвременен начин на приемане е чрез аерозолен спрей: активните вещества в него са превърнати във форми, разтворими във вода. Разтворът може да се впръска в носа или под езика, откъдето бързо и ефективно прониква в цялото тяло. Такъв препарат е Сативекс (генерик Набиксимолс), който се използва, легално или не съвсем, вече в десетки страни.

Физически странични ефекти

Никое лекарство не е напълно безвредно. Вредата от пушенето е несъмнена, но твърденията, че за белия дроб „канабисът е 5-10-20 пъти по-опасен от тютюна” са откровена фантастика. Данните показват, че канабисът не води до рак на белия дроб, както тютюна. След три десетилетия изследвания проф. Доналд Ташкин от Лос Анджелес установява, че канабисът може би дори дава на белия дроб известна защита против вредните ефекти на тютюна. Разликата между канабиса и тютюна вероятно се дължи на факта, че канабисът не натрупва канцерогенни радиоактивни изотопи, както тютюна, и на наличието на антиоксиданти и антитуморни вещества в канабиса.

Според експертите на СЗО канабисът не създава сърдечно-съдови проблеми за здрави хора. От друга страна, при употреба на твърде висока доза е възможно да настъпи ортостатичен колапс – рязко падане на кръвното налягане и силен световъртеж при внезапно изправяне от легнало положение – но този ефект е краткотраен и повече плашещ, отколкото опасен. Канабисът може да изостри аритмията у хора, които страдат от това сърдечно заболяване. Аритмията е основна причина хората да спрат употребата на канабис за удоволствие или като лекарство.

Канабисът предизвиква понижаване на вътреочното налягане, което се проявява като зачервяване на очите. То не е болезнено и в огромния брой от случаите е напълно безопасно. Всъщност, точно този ефект на канабиса се използва успешно за лечение на глаукома.

Като цяло, негативното влияние на канабиса върху физическото здраве е удивително слабо. Невъзможно е човек да умре от страничните ефекти на канабиса. Предполагаемите смъртни дози се оценяват на десетки хиляди пъти по-големи от обичайно използваните. Сравнението на канабиса, например с предлаганите лекарства против мултиплена склероза, от чиито странични ефекти са умрели вече стотици пациенти, говори добре за безопасността на канабиса като лекарство.

Психологически странични ефекти

Немедицинската употреба на канабис се дължи на факта, че той предизвиква еуфория. Всъщност, нещата са доста по-сложни: около половината от хората, опитали канабис, харесват ефектите му; другата половина го намира за по-скоро неприятен. Описани са случаи на пациенти, които успешно са се лекували с канабис, превъзмогвайки неприятното в техния случай замайване, параноя и пр.. За избягване на това те прилагат различни техники, например постепенно повишаване на дозата, за да може организмът да успее да развие толеранс към психичните ефекти. Официалните програми за медицински канабис в различни страни отделят голямо внимание на обучението на пациентите как да извличат максимална полза от лекарството с минимални странични ефекти.

Важен страничен ефект за пациенти, които искат да работят, е, че канабисът нарушава кратковременната памет. Нарушенията на паметта са напълно обратими, т.е. след прекратяване на въздействието на канабиса мозъкът отново функционира нормално. Въпреки това, пациенти, които се нуждаят от постоянни дози канабис, могат да открият, че в началото канабисът ги прави неспособни за какъв да е умствен труд.Но проблемите с паметта бързо изчезват при продължителна употреба – мозъкът се научава да работи нормално дори под въздействието на големи дози канабис, докато медицински полезните ефекти остават. Един от пациентите на федералната програма за медицинска марихуана в САЩ, който след повече от 30 години употреба на изключително високи дози ( 10-12 джойнта на ден ) успешно работи като борсов посредник, споделя: „Въртя по няколко милиона чужди пари на ден. Ако марихуаната ми пречеше да мисля, вярвате ли, че хората щяха да ми поверяват парите си?”

В умерени до високи дози канабисът „разтегля времето” – времето започва да тече много бавно. Това добре обяснява защо хората предпочитат да използват канабис преди концерт или секс, а не преди работа.

Някои хора получават кратки, но много неприятни параноични пристъпи при употреба на канабис в големи дози. Това е най-характерно при употребата на препарата Маринол, който не е нищо повече от чист ТНС. За щастие, природният канабис съдържа редица други компоненти, най-вече канабидиол( CBD ), които смекчават параноичния ефект на чистия ТНС. Това е още една причини, поради които много болни предпочитат естествен канабис пред легалния Маринол.

Влиянието на канабиса върху шофирането е слабо. Хората под въздействието му са със забавена реакция, но – за разлика от алкохола и транквилизаторите – това не води до рисково поведение. Напротив, много хора под въздействието му изпитват лека параноя – „дали не карам твърде бързо?” – и така избягват проблемите. Прецизните изследвания на полигон и обработката на статистическите данни за автопроизшествията правят извода, че влиянието на канабиса върху безопасността при шофиране е много слабо.

Често се отправят обвинения, че „канабисът предизвиква шизофрения”. Според повечето лекари канабисът изостря симптомите при шизофрения, но според почти половината шизофреници, които са го използвали, става точно обратното. В случая болните и лекарите като че говорят на различен език; лекарите отбелязват „позитивните” симптоми на шизофренията (халюцинации, налудности), докато за болните много по-мъчителни са „негативните” симптоми (апатия, анхедония, социална изолация, безсъние). Според съвсем скорошно изследване шизофрениците, които използват канабис, живеят по-дълго. Няколко други изследвания убедително показват, че през последните десетилетия – въпреки рязко нарасналата употреба на канабис – никъде по света не е забелязано увеличение на заболеваемостта от шизофрения.

Въпреки че много необразовани хора все още вярват, че „канабисът уврежда мозъка”, медицинската наука категорично отхвърля това твърдение, когато става дума за хора, навършили пълнолетие.

Толеранс и зависимост

Ефектите на всяко вещество, дълго време приемано от организма, постепенно започват за отслабват. Привикването, наречено толеранс, е характерно за всички лекарства, без никакво изключение. Толерансът към ефектите на канабиса, обаче, има някои особености. На първо място, при умерена употреба – не повече от 1-2 пъти дневно – ефектите на канабиса се запазват в продължение на месеци и години, без да има нужда от вдигане на дозата. Дори при високи нива на употреба, толерансът се развива предимно към психичните ефекти, като терапевтичните ефекти, напр. върху имунната система, се запазват почти без изменения.

Появата на значителен толеранс, обаче, дори само към психичните ефекти, според критериите на Международната класификация на болестите може да е причина пациентът да получи диагноза „канабисова зависимост”. Канабисовата зависимост, според всички публикувани сравнителни изследвания по сила е сравнима по-скоро със зависимостта от кафе – според някои експерти тя е малко по-силна от кофеиновата зависимост, според други е малко по-слаба. Със сигурност зависимостта към канабис е много по-слаба, отколкото към алкохол, никотин или транквилизатори.

За пациентите зависимостта е често дребно неудобство, сравнена с позитивните здравни ефекти. Пример за това е Ремо, световно известен пациент и производител на медицински канабис от Канада. От медицинска гледна точка, той е несъмнено зависим – пуши по няколко изключително силни джойнта на ден – доза, която повечето използващи канабис биха сметнали за непоносимо висока. Случаят на Ремо е по-скоро изключение, свързано с хронични и силни невропатични болки, които, както лекарите обещават, вероятно никога няма да спрат. Въпреки това, той функционира нормално, защото канабисът успешно потиска болките. Поставени пред избора – постоянни болки или зависимост – много пациенти намират, че зависимостта е решително по-малкото зло.

При повечето пациенти, обаче, употреба на високи дози се налага рядко, например за купиране на пристъп. През останалото време те се поддържат с една-две дози дневно или приемат само, когато се нуждаят. При този режим на употреба зависимостта е малко вероятна.

Ако не може, но наистина ви се иска – значи може

Добре е известно, че първата забрана на канабиса в САЩ през 1937г. е прокарана въпреки протестите на медиците. Въпреки това, Единната Конвенция за Наркотиците на ООН е обявила канабиса за опасна дрога, неподходяща за медицинска употреба. Днес това твърдение изглежда още по-абсурдно. Докладът на Института по Медицина на Националната Академия на Науките на САЩ заключава: „Марихуаната не е напълно безвредно вещество. Тя е могъща дрога с разнообразни ефекти. Въпреки това, ефектите от пушенето и другите нейни ефекти са напълно в рамките на това, което се смята за приемливо, що се касае до другите лекарства.”

Сред невежите, писали Единната конвенция, обаче, е имало поне един здравомислещ, който е вмъкнал израза, че Конвенцията се прилага от страните „според особеностите на националното законодателство”. Възползвайки се от тази вратичка, различните страни регулират по специфичен начин употребата и разпространението на канабис. Белгия, Испания, Канада, някои щати на Австралия и САЩ и др. страни разрешават отглеждането на няколко растения канабис за собствена употреба. Испания предпочита това да става в канабис-клубове, където желаещите плащат разумна сума, за да им отгледат определено количество от определен сорт; подобен модел е много популярен в щатите на САЩ, които са легализирали медицинската употреба.

В Холандия и някои провинции на Германия канабис се продава в аптеките, а разходите за купуването му се поемат от здравната каса. От 1 януари 2013г. подобен закон влезе в сила в Чехия. От пациентите се изисква лиценз за придобиване и притежание на определено количество.

Дори в страните, където употребата на канабисови лекарства извън официалните програми е все още формално наказуема, на случаите на притежание на канабис с лечебна цел се гледа снизходително. Например във Великобритания полицията в повечето случаи прекратява разследването, ако болният докаже, че канабисът му е бил препоръчан от лекар. Разбира се, никой не преследва лекарите, които „пропагандират” употребата на канабис сред пациентите си.

И пак в България

Какво е положението с медицинския канабис у нас?

Единната конвенция на ООН безкритично е преписана от българския законодател – като че хилядите изследвания за положителните медицински ефекти на канабиса, публикувани в авторитетни медицински списания и правителствени доклади, не съществуват. В резултат на това (поредно) недоглеждане престъпници се оказват не само болните, които използват канабис; престъпници са приятелите, чрез които си го набавят; престъпници са лекарите, които „на ухо” ги съветват да опитат забраненото лекарство, след като всички други не работят.

Според слуховете у нас е имало една държавна програма за медицински канабис за ограничен кръг привилегировани пациенти. Ако слуховете са верни, тази програма е била престъпна. И секретна, за да не би другите пациенти да попитат: „За тях може – а за нас?”

Малко преди да си отиде от нас, разговарях с Теодора Захариева за канабиса, все по-често използван в развитите страни като средство против тежките странични ефекти на химиотерапията. Самата тя никога не бе използвала канабис, но на въпроса ми дали би дали би го направила, ако мисли, че ще помогне, тя без колебание отговори: „Ако ми кажете, че трябва да изям жив крокодил, за да ми стане по-добре, ще го изям.” Много пациенти със сериозни заболявания биха отговорили същото. Затова, въпреки ирационалния закон, медицинската употреба на канабис у нас против различни болести – от остри менструални болки и глаукома до рак и МС – се разширява.

Нелегалният статус на канабиса, обаче, прави много трудно снабдяването на болните със съответния сорт, най-подходящ за даденото заболяване. Нелегалният канабис не е подложен на никакъв контрол, напр. за възможно опасно съдържание на токсични тежки метали вследствие от използването на евтини, некачествени торове при отглеждането му.

Тези проблеми отдавна са решени – аптеките в Холандия и канабис-клубовете в САЩ, Канада, Испания и други страни предлагат на болните лекарство с гарантирано качество и концентрация на активни вещества, както и изпарители за безопасна употреба. Канабисът се отглежда в хиляди разновидности, така че пациентите могат да изберат след консултация със специалист и с други пациенти тази, която в техния случай дава минимални странични ефекти.

Толкова ли е трудно това да стане и у нас?

Юлиян Караджов е завършил химия и е доктор по биология. Автор е на книгите „Наркотиците: почти всичко за тях” и „Канабис: наука и политика”. Водил е лекционен курс „Наркотици” в НБУ. Още четете на medicalmarijuana.bg

Титулна снимка автор GoToVan & лиценз CC BY 2.0