Пневмонията представлява възпалително заболяване на белите дробове. Белият дроб е основният орган на дихателната система, осъществяващ дишането. Изграден е от алвеоли – алвеолите представляват малки мехурчета, до които по трахеята и бронхите достига въздухът от околната среда. Те имат тънка стена, през която към кръвта преминава кислородът, а към вътрешността на мехурчето преминава въглеродният диоксид, за да бъде изнесен навън при издишането. Алвеолите са обградени от гъста мрежа от кръвоносни съдове, по които се движи кръвта, отдава въглеродния диоксид и приема кислорода през стената на алвеолите. Между кръвоносните съдове и алвеолите се намира т.нар. белодробен интерстициум. Той е изграден от еластични влакна, които позволяват разширяването и свиването на алвеолите, и имунни клетки, които предпазват от инфекциозни агенти, попадащи с вдишания въздух.

Възпалението при пневмония може да се развие както в алвеолите, така и в интерстициума. Белите дробове са изградени от дялове (лобове). Пневмонията може да засегне само отделни лобове или част от тях, целия бял дроб или и двата дроба. Може да се причини от различни инфекциозни агенти – вируси, бактерии, паразити, гъбички, или от неинфекциозни агенти. Заразяването може да стане първично при вдишването на агента или вторично, когато инфекцията е локализирана в друг орган и достига до белия дроб по кръвен път.

Какво причинява пневмония?

Причинителите на пневмонии могат да бъдат изключително разнообразни. Почти всички бактерии при определени условия могат да предизвикат пневмония, някои от тях по-често, други – сравнително рядко.

Едни от най-честите причинители сред бактериите са пневмококите. Те са нормални обитатели на горните дихателни пътища на човека и при някои състояния са способни да причинят пневмонии. Това се случва при простуда, снижени защитни сили на организма, преумора, травми, които предразполагат разпространението на пневмококите, заразяване от друг човек с непознат за организма щам. Реинфекциите са възможни и са доста чести. Други бактериални причинители са Staphylococcus aureus, Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa.

Пневмонията, причинена от Pseudomonas aeruginosa протича особено тежко. Характерно при нея е, че причинителят притежава повърхностни структури по своята повърхност, чрез които може да се прикрепя към болничните уреди, и често причинява вътреболнични инфекции. Пациенти на апаратна вентилация са особено рискови за развитието на такава пневмония. Тя е трудна за лечение, тъй като Pseudomonas aeruginosa е резистентен на много от антибиотичните препарати.

Вирусните пневмонии могат да бъдат причинени първично от различни вируси (вирус на грипа, парагрипа, аденовируси, коксаки вируси) или да протичат в рамките на друго общо вирусно заболяване като морбили, варицела, вариола, коклюш. При тях заразяването става много лесно, а доказването на причинителя и лечението е изключително трудно.

Причинителите на неинфекциозните пневмонии също могат да бъдат най-разнообразни – някои токсични вещества, радиационно лъчение. Възможно е пневмонията да е резултат от алергична реакция. Понякога пневмонията протича с периоди на обостряния и ремисии – тогава става въпрос за хронична пневмония. Хроничната пневмония трудно се поддава на лечение и има неблагоприятна прогноза. Мъжете боледуват от пневмония по-често от жените.

Как протича пневмонията?

Пневмококовата пневмония обикновено е лобарна – обхваща цял един лоб на белия дроб. Пневмококовата пневмония протича с четири стадия.

Първият стадий трае около 24 часа. През него се развива активно възпаление, алвеолите се изпълват с течност, богата на причинителя, фибрин, червени и бели кръвни клетки. В първите 2-3 дни в течността преобладават червените кръвни клетки, в следващите 2 дни намалява броя на еритроцитите (червените кръвни клетки) и се увеличава този на белите (леквоцитите). Следва стадий на оздравяване, през който левкоцитите успяват да се преборят с причинителя и втечняват секрета в алвеолите. През този период болният кашля и отделя голямо количество храчки, като така алвеолите се отбременяват от секрета и дишането се възстановява.

Стафилококовата пневмония протича като огнищна пневмония с тенденция към сливане на огнищата и образуване на кухини, понякога изпълнени с гной.

Вирусните пневмонии са предимно интерстициални включително и коронавирусната пневмония. Обемът на белия дроб е намален поради засягането на интерстициума около алвеолите. Белият дроб има структура, наподобяваща пчелна пита. Интерстициалната пневмония води до фиброза на белия дроб и нарушаване на нормалните му функции. Протича с кашлица, която не произвежда храчки. Обикновено засяга мъже над 60-70-годишна възраст, но не винаги.

Коронавирусната пневмония също протича по подобен механизъм. Възможно е последиците от такава пневмония да останат дълго след изчистването на организма от вируса и дори никога да не изчезнат. Това важи на практика за всяка пневмония. Понякога определен причинител на интерстициалната пневмония така и не се доказва – това е т.нар. идиопатична пневмония.

Какви са симптомите?

Пневмониите обикновено започват остро с висока температура – 39-40°С. Общото състояние бързо се влошава – болният е отпаднал, кръвното налягане е ниско. Появява се пробождаща болка в гърдите, която се засилва при вдишване и кашлица. Болката намалява при лягане на болната страна – ако процесът засяга единия бял дроб. Кашлицата в началото е суха и мъчителна, по-късно започва обилно отделяне на храчки. Дишането е трудно и учестено.

Клиничната картина при различните пневмонии варира – при бронхопневмония няма внезапно начало, температурата е малко по-ниска, храчките са слузно-гнойни. При влошаване на състоянието се стига до дихателна недостатъчност, а болният усеща, че не може да диша. Развива се цианоза – посиняване на кожата, устните, лигавиците, ноктите, вследствие на недостиг на кислород в тъканите, който нормално придава червен цвят.

Макар че симптомите при отделните видове пневмонии варира, те не могат да бъдат използвани като доказателство за поставяне на диагнозата. За диагностицирането на вида на пневмонията и установяването на точния причинител се прави рентгенова снимка и микробиологично изследване.

Какви усложнения се развиват след пневмония?

Пневмонията може да се усложни с развиване на дихателна недостатъчност – състояние, при което кръвта не се насища с кислород от белите дробове.

Недостигът на кислород предизвиква усещане за недостиг на въздух, посиняване, замаяност, загуба на съзнание и може да доведе до смърт. Чести усложнения на пневмониите са плевралните изливи. Плеврата представлява обвивката на белия дроб. Тя е изградена от два листа, между тях се намира течност, която намалява триенето при дихателни движения. Тази течност нормално е в много малки количества, но при плеврален излив нараства значително и понякога се налага да се направи пункция – изнасяне на течността със спринцовка. Възможно е пневмонията да се усложни с абсцес (нагнояване) на белия дроб. Общото състояние в тези случаи е доста влошено. При нарастване на абсцеса или на плевралния излив плевралната кухина може да бъде пробита и в нея да навлезе газ – пневмоторакс. Това предизвиква силна болка и затруднено дишане и налага лекарска намеса.

Друго усложнение е „пренасяне” на инфекцията към други органи – сърце, мозък, попадане на причинителя в кръвта с развиване на сепсис.

Сепсисът представлява обща инфекция на организма, характеризираща се с учестено дишане, учестена сърдечна дейност, висока температура, образуване на микротромби, които „затлачват” кръвообращението и водят до органна недостатъчност. След преминаване на пневмонията може да се развият бронхиектазии – трайно разширение на бронхите, което нарушава техните функции, намалява очистващата им способност и предразполага към повторни инфекции.

Изследвания и поставяне на диагнозата

Пневмониите дават характерни симптоми при изследване от лекаря – дишането е променено, чуват се хрипове. Рентгеновото изследване има висока информативна стойност, ето защо задължително се прави рентгенова снимка на гърдите.

Различните пневмонии имат различна рентгенова картина – засенчване на един или повече лобове при пневмококова пневмония; при бронхопневмония и стафилококова пневмония огнищата са най-често в долните отдели на белите дробове. При вирусна пневмония измененията в белия дроб в началото са едва доловими на рентгенова снимка. След няколко дни се установяват пръснати равномерно сенки в двата бели дроба. В кръвните изследвания също се установяват промени – увеличен е броят на левкоцитите – белите кръвни телца при бактериални пневмонии. При вирусна пневмония левкоцитите не са увеличени. Намаляването на техния брой заедно с намаляването на еритроцитите – червените кръвни телца, с развитите на анемия е лош прогностичен белег. При бактериална пневмония в кръвта и храчките се установява причинителя при провеждане на микробиологично изследване.

Лечение на пневмонията

Лечението на пневмониите се осъществява с антибиотични средства. Най-често използваните антибиотици са азитромицин, кларитромицин, доксициклин.

Азитромицинът и кларитромицинът принадлежат към група антибиотици, наречени макролиди. Те действат, като блокират синтеза на белтъци у бактериите, и се използват при белодробни инфекции. Те са добре поносими препарати без изразени странични ефекти. В редки случаи са възможни алергии и прояви на чернодробни дисфункции (нарушения), като при съмнение за такива антибиотикът трябва да бъде спрян. Появата на жълтеница и помътняването на урината са признаци на чернодробно нарушение.

Доксициклинът принадлежи към групата на тетрациклините. Те също блокират белтъчното производството у бактериите. Страничните ефекти при употребата на доксициклин са повишаване на артериалното налягане, дисбактериоза и поява на резистентни на бактерии антибиотици. Не се препоръчва за употреба от малки деца и бременни.

Антибиотиците обикновено се прилагат в комбинация с пробиотици и витамин В за предотвратяване на развитието на дисбактериоза. Понякога се налага комбиниране на няколко антибиотика венозно и орално или периодична смяна на антибиотика поради появата на резистентни бактерии. Прилага се симптоматично лечение, противовирусни препарати при вирусна пневмония, стероидни и нестероидни противовъзпалителни препарати, аналгетици. Самолечението на пневмонията и приемането на антибиотици и противовирусни средства без лекарско предписание е изключително опасно.

При развиване на дихателна недостатъчност се прилага кислородотерапия или апаратна вентилация. Поради задълбочаваща се дихателна недостатъчност е възможно различните хрипове да изчезнат. Това не е белег на оздравяване, а на настъпването на т.нар. респираторна кома или тревожна тишина в белите дробове. При тези пациенти се прилагат лекарствени средства, които разширяват бронхите (бронхоспазмолитици) и намаляват секрецията им за осигуряване на добре проходими дихателни пътища. Могат да се прилагат и препарати, които стимулират дихателния център в мозъка, който при респираторна кома е блокиран.