Автори: д-р Т.Кралимаркова, доц. Т.А.Попов, Клиника по Алергология и Астма, Медицински Университет-София

С настъпването на пролетта се проявяват признаците на поленозата, която е класическо алергично заболяване свързано с растителния цъфтеж, от което боледуват 15-20% от населението по света. Симптомите се проявяват в над две трети от случаите от носа, поради което състоянието се обозначава с популярното название сенна хрема. Те се изразяват в обилна секреция, сърбеж и кихане, запушване на носа и трудно дишане през него. Когато е засегната и лигавицата на очите се появяват зачервяване и сълзене, придружени от чувство за попаднало в тях чуждо тяло. Възможна е и реакция от страна на долните дихателни пътища – стягане и свирене в гърдите, недостиг на въздух, кашлица, като в тези случаи се касае за поленова астма.

Поленозите са типични представители на бърз тип алергични реакции с участие на специфични антитела от клас IgЕ, които са прикрепени към рецептори по повърхността на клетки съдържащи се в засегнатите тъкани (мастоцити, базофили), освобождават коктейл от биологично активни вещества, директно въздействащи върху тъканите, а така също привличат в тях други активни клетки (еозинофили, лимфоцити), предизвикващи съответни на локализацията клинични прояви.

За клинична изява на поленозата трябва предварително да настъпи сенсибилизация на организма към съответните полени. Този процес зависи от генетичната предиспозиция на даден индивид да реагира на органични съединения с образуване на имуноглобулин Е, а така също и от различни фактори на околната среда. И ако приемем, че генетичните заложби на човешката популация са сравнително стабилни във времето, то промените в околната среда би следвало да са от значение за разпространението на поленовата алергия.

Всъщност именно нарастването на честотата на поленозата представлява един от интригуващите фактори на съвремието ни. Поленови зрънца, които са носители на мъжкия наследствен материал за отделните растителни видове, е имало откакто са се появили семенните растения, т.е. много преди появата на човека на планетата ни. Интересно е, че сред животинските видове много рядко се проявяват признаци на алергия в естествени условия. Нещо повече: и сред хората от миналите векове алергията и в частност поленозата са били много рядко явление.

Интересни факти от историята

Първото описание на оплаквания свързани с поленова непоносимост е направено от Леонардо Боталус през 1660 г., като той е нарекъл състоянието “катар от рози”. През ХІХ век описанията зачестяват, като винаги се прави уговорката, че става дума за рядко страдание, наблюдавано изключително сред “аристократи и образовани люде”. Нещата се променят особено активно през втората половина на ХХ век, когато започват и сериозни епидемиологични проучвания върху разпространението на алергичните болести. В резултат на тях се открояват твърде интригуващи закономерности.

На първо място става ясно, че честотата на алергичните болести и на поленозата е нараснала стремително в рамките на няколко десетилетия, което навява мисълта, че това е резултат на промени – индустриализация, урбанизация и съответно замърсяване.

Много по-странно е обаче второто обстоятелство: оказва се, че колкото е по-висок стандарта на дадена страна и колкото повече в нея се държи на опазване на околната среда и чистота на въздух, вода и храни, толкова по-стръмно нарастват процента на алергичните заболявания! До степен, че ако тенденцията се запази, докъм средата на ХХІ век техните граждани поголовно ще страдат от алергия. Сравнения между близки като етнически състав страни (Финландия и Естония, Източно и Западногермански провинции) половинвековния период на студената война, показват значително по-нисък процент алергични признаци значително по-замърсените бивши социалистически страни!

Това дава основание да се формулира така наречената “хигиенна” хипотеза, според която подобрените условия на живот, по-добре изолираните жилища, по-малкият брой членове на домакинствата и съответно по-ниският риск от инфекции водят до промяна в баланса на имунните клетки, отговарящи за защитата на организма в посока на “алергичните” клетки за сметка на линеещите “противонифекциозни” клетки.

Някои от атмосферните замърсители (отработени автомобилни и индустриални газове и частици, които се адсорбират по повърхноостта на поленовите здрънца) допълнително улесняват придобиването на поленова свръхчувстителност.

А иначе самите поленови зрънца не са се променили през хилядолетията. Те са микроскопични, с размери около 20-40 Далтона, и са с характерна морфология за отделните растително видове. Задържат се предимно в носните проходи, което което обяснява и преобладаването на оплакванията от страна на носа. В зависимост от географската ширина преобладават и поленови зрънца от различни видове: така например в северна Европа преобладават дървесни полени най-вече от бреза, докато в средиземноморските райони на преден план излизат полени от кипарис и маслина.

Поленовите зрънца се разнасят от вятъра и концентрацията и когато концентрацията им във въздуха достигне определена величина предизвикват оплаквания у сенсибилизираните индивиди. В умерените северни географски ширини дървесните полени се появяват първи през месеците март и април, а от края на май и през юни връз вземат полените от тревисти растения. Поленовите зрънца на житни растения и плевели се задържат в атмосферата до края на август – началото на септември. Обикновено страдащите от поленоза знаят кога е “ранимия” за тях сезон.

Така например чувствителността към дървесни полени у най най-често се проявява още в края на март и началото на април, а към повечето тревни полени – в края на май и през юни. Напоследък все по-актуален става плевелът Ambrosia: пришалец от Америка, кой завоява все по-широки територии в Европа и може да поддържа симптомите на поленова алергия у станалите чувствителни хора до края на лятото.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ > Какво е алергичен ринит и как се лекува?

Страдащите от поленова алергия следва да изяснят при специалист алерголог кои са актуалните за тях полени и да избягват престой на открито, когато тяхното количество във въздуха е особено високо (има изработен поленов календар за България). Те следва да прилагат предписаните им медикаменти за вътрешно приемане (антихистаминови средства, за предпочитане без седативно действие) или за локално поставяне в носа и очите (антихистаминово средство или препарат стабилизиращ мастоцитите, деконгестанти).

При наличие на поленова астма страдащите трябва да имат на разположение инхалаторни симпатикомиметик и противоалергичен препарат. В някои случаи смяната на обстановката, и особено престой в близост до голям воден басейн (водата “обира” поленовите зрънца от атмосферата), води до подобряване на състоянието. Във всички случаи консултация със специалист-алерголог би дала възможност да се изработи оптимална стратегия на поведение за всеки конкретен случай. Съответно диагностично уточняване с кожно-алергично тестуване или кръвни проби би могло да има като конкретен практически резултат провеждане на лечение с алергенни препарати (специфични хипосенсибилизация, имунотерапия), което да доведе до трайна промяна в чувствителността към полените.

Титулна снимка автор Guian Bolisay & лиценз CC BY-SA 2.0