НАЧАЛО Актуални новини Най-големият враг на здравето всъщност се оказва… самият пациент!

Най-големият враг на здравето всъщност се оказва… самият пациент!

Модерно е за влошеното здраве днес да се обвиняват съвременната медицина, самите лекари, лекарските грешки, фармацевтичните концерни, но дали това е наистина така и дали причината за незадоволителния изход от много лечения не е самият пациент, който се оказва крайно несериозен, с което вреди на здравето си.

4175

Днес, ние живеем в наистина най-добрите времена, защото имаме най-дългата продължителност на живота и се радваме на много удобства, които само допреди 100 години са били немислими, а несгодите, болестите и трудния начин на живот са водели да ранна смърт и много заболявания.

Здравето и как да си осигурим дълъг, спокоен и наистина пълноценен живот няма просто решение, а е натрупване от много фактори, като сред тях съвременната медицина играе сериозна роля.

Медицината третира както остри състояния, настъпили вследствие на инцидент или спешно състояние, така и заболявания, които поради ред причини са се превърнали в хронични. Хроничните заболявания са проблем, който изисква сериозно отношение от страна на пациента и спазване на определен начин на живот и прием на различни медикаменти.

Поради бързото развитие на медицината през последните 120 години, днес тя вече е свръхсложна материя, която е трудна за опростено представяне пред хора без медицинско образование. Поради тази причина нормалните хора продължават все още да вярват в митовете, отпреди няколко века, за “магическото хапче” и “чудодейните лечения”, а това умело се използва от много шарлатани, които се възползват от незнанието на повечето.

Лечението на много от заболяванията не е еднократен акт, траещ 1-2 дена, а продължителен и понякога доживотен процес. Като терапията трябва да стане неотменна част от живота на пациента, което често го кара да се чувства непълноценен и “болен” и да търси “алтернативни” начини за лечение, които да го “отърват” бързо и безапелационно от болестта, но за жалост повечето от тези методи са измамни и напълно псевдомедицински. Съществува дори дълъг списък с разпространени псевдомедицински терапии, които агресивно се налагат и практикуват, често на ръба на закона и без никакъв ценз, които не само не са доказали ползата си за здравето, но са доказано вредни или безполезни.

Неслучайно Интернет е наводнен със сайтове, които привличат с крещящи заглавия от сорта: “Чудодейна отвара топи шипове”, “Магично лечение чисти кръвоносните съдове от плаки за 2 дена”, “Диета лекува диабет завинаги”, “Содата спасява от рак”, “Лимонов сок и зехтин чистят камъни в черния дроб”, “Хранителна диета лекува кариес” и т. н. Разбира се, примамливо е да повярвате в подобни небивалици и доказателство за това е огромния интерес и разпространение на тези заблуждаващи лъжи.

От своя страна лекарите считат подобни писания за толкова несъстоятелни, че не намират за уместно да отделят време да ги опровергават.

Истината е доста по-сложна за възприемане и единствения лек за това е всеки на своя воля да увеличава общомедицинската си култура, да следи за новости и да се интересува активно от здравето си, без да изпада в крайности и фанатизъм.

Една огромна част от проблемите с хроничните заболявания идват от непридържането и неизпълнението на предписаното на пациента лечение. Това доста често се случва и при много по-леки състояния – например преждевременното прекъсване на антибиотичен курс преди да е свършила предписаната продължителност на лечение, само защото пациентът е “решил” самоволно, че вече е по-добре и няма нужда да “се трови” повече с антибиотици. Всъщност това, на пръв поглед безобидно поведение, често води до хронифициране на инфекциите, недоизлекуване, последващи обостряния и увреждане на други органи и системи и най-вече до развитие на опасната антибиотична резистентност.

Всъщност непридържането към предписаната терапия е един от най-сериозните фактори за влошаване на състоянието на пациентите според СЗО. То е достигнало епидемични размери, след като е установено, че повече от 50% от хората не се придържат към предписаната им терапия и своеволно решават да я прекратят или “модифицират”. Това води до тежки и непредсказуеми резултати, а понякога и до драстично влошаване на състояния, които е било напълно възможно да се поддържат в лечебни граници с осигурен спокоен и безпроблемен живот на човека.

Статистическите данни на Американската сърдечна асоциация (AHA) показват, че само 47% от пациентите, на които е предписана дългосрочна терапия за сърдечно-съдови заболявания, продължават да прие­мат лекарствата си, както е предписано (фигурата в началото на статията). От тях около 22% приемат по-ниски дози или пропускат прием, като така намаляват значително ползата от терапията си. От всички пациенти, на които им е предписана терапия, 12% не са изпълнили рецептите си и не са приемали предписаното им лечение. От останалите, които са си взели медикаменти, 12% не са ги пили изобщо, а от тези, които са ги взимали – 29% не са завършили предписания им курс на лечение.

Накратко, става ясно, че една от основните причини за това терапиите да не “сработват” не се коренят в самата медицина и неефективното лечение, а в липсата на воля у пациентите. Оказва се, че в най-добрия случай, едва 47% от тях следват стриктно предписаната им терапия и могат да се надяват на оптимален резултат от лечението си. Останалите просто трябва да винят себе си за влошеното си здраве.