Снимка Monika Grabkowska (@moniqa) @ unsplash.com (CC 0)

Витамините са органични вещества, които повлияват функциите на организма – растеж, развитие, обмяна на вещества, биохимични реакции, зрение, кръвообразуване и кръвосъсирване, особено важни са за доброто функциониране на имунната система.

Организмът ни не може да синтезира витамини, поради което се налага техният внос с храната. Всеки намален внос на витамини води до състояние, наречено хиповитаминоза. Пълната липса на даден витамин се нарича авитаминоза и често фатално нарушава функциите на тялото ни. Възможно е и прекомерно натрупване на витамини – състояние известно като хипервитаминоза. То се получава при прекалено голям внос или затруднено освобождаване на организма от витамините.

Важна особеност на витамините е, че се делят на две групи – мастноразтворими (A, D, E, K) и водноразтворими (C и B-комплекс). Организмът се освобождава от водноразтворимите витамини чрез урината, но не съществуват механизми за освобождаване от мастноразтворимите витамини. Важно е да се отбележи, че до заболявания води както недостигът на витамини, така и техният излишък. Затова те не бива да бъдат приемани безразборно като добавки без консултация със специалист. Дневната нужда от витамини при възрастните обикновено се различава от тази при децата и бременните. Съществуват известни разлики между нормалните стойности на витамини в кръвта на мъжете и на жените.

Витамин A е мастноразтворим витамин, необходима дневна доза – 1 мг. Източници – моркови, домати, черен дроб, сирене, масло, жълтък

Съществува под няколко химични форми, обединени под общото название ретиноиди. В някои храни се съдържат каротени, от които организмът може да синтезира ретиноидите. Витамин А е необходим за нормалния растеж и развитие на клетките. Това го прави особено значим за ембрионалния период, когато клетките растат и се диференцират. Витамин А присъства във фоточувствителните клетки на ретината, отговарящи за нощното виждане и периферното зрение (пръчици). Ето защо неговият недостиг в организма предизвиква нощна слепота. Важен е за правилното функциониране на имунитета и репродуктивната система. При намален внос репродуктивните възможности на организма намаляват, при жените се появяват проблеми с цикъла, а при бременни се стига до увреждане на плода. Най-честата проява при недостиг са кожните промени – суха кожа и възпаления. Нарушава се бариерната функция на кожата, което става предпоставка за навлизане на патогенни микроорганизми в тялото. При повишен прием на витамин А се развива хипервитаминоза. Тя може да бъде остра или хронична (при продължителен прекомерен прием). Симптомите на острата форма са гадене, повръщание, главоболие, замъгляване на съзнанието, повишено вътреочно налягане. Хроничната форма се характеризира с липса на апетит, падане на косата, кожни промени, умора, безсъние. Особено опасна е хипервитаминозата при бременни, защото води до малформации на плода.

Витамин D е мастноразтворим витамин, необходима дневна доза – 5 мкг. (1 микрограм ꞊ 0.001 милиграма). Източници – млечни продукти, черен дроб, жълтък

Отличителна особеност на витамин D е способността на организма да го синтезира в кожата с участието на ултравиолетова светлина чрез фотохимична реакция. Приетият с храната витамин D или синтезираният в кожата под въздействието на слънчевата светлина се подлага да допълнителна обработка последователно в черния дроб и бъбреците и се превръща в активната форма на витамина.

Витамин D играе роля в поддържането на калциевите и фосфатните нива в костите и кръвта. Той е необходим за поддържането на здрави кости. Освен това влияе на усвояването на калция в тънките черва. Недостигът му води до редица болестни прояви от страна на костите като рахит, остеомалация, остеопороза. Освен това последните клинични проучвания сочат ролята на витамин D за възникването на сърдечно-съдови заболявания, неврологични заболявания, диабет и др. Много учени дори са на мнение, че съществува връзка между нивото на витамин D в серума и тежестта на протичането на новия коронавирус. Витамин D играе роля и в регулирането на имунните реакции, тъй като повечето клетки на имунната система притежават рецептори за витамин D. Тъй като витамин D увеличава нивата на калция в организма, нерационалният му прием (хипервитаминоза) може да доведе до излишък на калций, от което също следват болестни прояви като появата на калцификати и камъни в бъбреците и възможни ритъмни нарушения от страна на сърцето.

Витамин Е е мастноразтворим витамин, необходима дневна доза – 8 мг. Източници – жълтък, ядки, зърнени храни, листни зеленчуци, растителни мазнини

Като мастноразтворим витамин Е се натрупва в мастната тъкан. Среща се още в мускулите и мембраните (обвивките) на клетките, като ги предпазва от свободните радикали, т.е. той е мощен антиоксидант. Недостигът му в тези структури води до редица патологични процеси като мускулна дистрофия и анемия. Тъй като е важен компенент в мембраните на червените кръвни клетки (еритроцитите), недостигът му води да намаляване на устойчивостта на външните им обвивки и клетките се разпадат, явление, известно като хемолиза на еритроцитите.

Предозирането с витамин Е води до мускулна слабост, отпадналост, повръщане, диария. При системно предозиране се установява склонност към кървене.

Витамин К е мастноразтворим витамин, необходима дневна доза – 65 мкг. Източници – черен дроб, листни зеленчуци

Храната не е единственият ни източник на витамин К. Бактериите в стомашно-чревния тракт на човека също синтезират витамин К, доставяйки около 10% от ежедневните нужди от този витамин. Наименованието му произлиза от немската дума Koagulation, тъй като участва във формирането на няколко фактора на кръвосъсирването (коагулацията). Освен това участва в поддържането на здравината на костите, като опосредствява свързването им с калция. Недостигът на витамин К е рядкост и обикновено се получава при лечение с антибиотици, които унищожават чревната флора, която синтезира витамина. На риск от хиповитаминоза са изложени новородените, тъй като храносмилателният им тракт не е населен с бактерии, които да го произвеждат в достатъчно количество. Хипервитаминозата с витамин К протича като анемия и жълтеница. Тя също е рядка, тъй като организмът притежава механизми за освобождаване от излишъка от витамин К.

Витамин С е водноразтворим витамин, необходима дневна доза – 70 мг. Източници – зеленчуци и плодове – особено цитрусови

Необходимият дневен прием на витамин С е обект на спорове. При големи дози почти цялото абсорбирано количество витамин С се изхвърля от бъбреците с урината. При твърде големи дози, когато дори бъбреците не успяват да се справят с освобождаването от витамин С, той започва да се натрупва в тялото. Това води до умора, безсъние, главоболие, повръщане, повишено артериално налягане и камъни в бъбреците. Биологичните свойства на витамин С са неизброими. Той участва в синтезирането на колегана. Дори в негово отсъствие колагенът се синтезира, но е с намалена здравина. Тъй като колагенът участва в образуването на стените на кръвоносните съдове, непълноценният колаген води до по-лесно разрушаване на съдовете, рани и кръвоизливи. Това е състояние известно като скорбут.

Витамин С участва в регулирането на холестероловото ниво, нивото на желязото, нивата на витамин D и Е. Той е антиоксидант, важен е за правилното функциониране на имунната система, участва в синтеза на серотонина (известен още като хормон на щастието, регулира настроението, съня, сексуалността, агресивността, апетита).

Витамин В1 (тиамин) е водноразтворим витамин, необходима дневна доза – 1,2 мг. Източници – бобови растения и неизлющени зърнени храни

Витамин В1 участва в метаболизма на въглехидратите и аминокиселините с разклонени вериги. Той повлява работата на нервната и сърдечно-съдовата система. Характерно за него е, че не е особено устойчив на висока температура и лесно се разпада при термична обработка на храната. При недостиг на витамин В1 се развива заболяването бери-бери, което се проявява със загуба на тегло, умора, сърдечна слабост. Това заболяване се среща ендемично в Азия. Развива се при хора, които се хранят с излющени зърнени храни или храни, които съдръжат ензима тиаминаза, който разгражда витамин В1. Никотинът и алкохолът водят до преразход на витамин В1 и неговото бързо изчерпване. Предозиране с витамин В1 е рядкост и най-често води до стомашни разстройства.

Витамин В2 (рибофлавин) е водноразтворим витамин, необходима дневна доза – 1,2 мг. Източници – черен дроб, млечни продукти, яйца, зърнени храни, зелените зеленчуци

Витамин В2 участва в метаболизма на мазнините, въглехидратите и белтъците. Това го прави незаменим за работата на практически всички органи и системи. Недостигът му води до лющене на кожата, анемия, рани в ъгълчетата на устата (ангуларен хейлит), умора и др. Предозирането с него най-често води до алергични реакции или по-тъмно оцветяване на урината.

Витамин В3 (никотинова киселина, ниацин) е водноразтворим витамин, необходима дневна доза – 15 мг. Източници – месо, риба, бобови растения, фъстъци, орехи

Витамин В3 присъства във всички клетки, като участва в метаболизма на въглехидрати, мазнини и белтъци. Той намалява нивото на плазмения холестерол, предизвиква вазодилатация (разширение на съдовете) и така намалява кръвното налягане, притежава антикоагулантно действие, подобрява паметта. Недостигът на никотинова киселина води до заболяването палегра. То се характеризира с три симптома – диария, деменция и дерматит, и често води до смърт. Предозирането води до стомашно-чревни разстройства.

Витамин В6 (пиридоксин) е водноразтворим витамин, необходима дневна доза – 1,3 мг. Източници – месо и зърнени храни

Подобно на останалите витамини от В-комплекса, витамин В6 участва в метаболизма на въглехидратите, мазнините и белтъците. Той участва в синтеза на невротрансмитери, като по този начин играе роля в когнитивните способности на човека – памет, концентрация, мисловен процес. Има роля в синтеза на хемоглобина. Важен е и за имунните реакции. Недостигът му води до анемия, рани по лицето, възпаление на устната лигавица, гърчове вследствие на нарушения синтез на невромедиаторите и смутено действие на нервната система. Предозирането също може да доведе до проблеми с нервната система.

Витамин В9 (фолиева киселина) е водноразтворим витамин, необходима дневна доза – 200 мкг. Източници – черен дроб, зелени зеленчуци

От фолиевата киселина в организма се образуват редица други биохимични продукти, които участват в синтезата на ДНК и РНК. Това я прави незаменима за растежа и репродукцията. Освен това тя участва в кръвотворенето и образуването на еритроцити. Фолиевата киселина участва в образуването на антитела, което я прави изключително важна за имунитета. Дефицитът й води до анемия, забавяне на растежа, имунни дефицити. Предозирането с фолиева киселина е изключително опасно (особено при бременни), тъй като може да доведе до увреждане на централната нервна система и парализа.

Витамин В12 (цианкобаламин) е водноразтворим витамин, необходима дневна доза – 2 мкг. Източници – месо

Витамин В12 не се съдържа в растенията. Витамин В12 участва в транспорта на фолиевата киселина и превръщането й в активна форма. Освен това участва в синтезата на мастни киселини и образуването на миелиновата обвивка на периферните нерви. Участва в синтеза на ДНК и деленето на клетката, както и в кръвотворния процес, поради което липсата му води до анемии. При недостиг на витамин В12 се срещат нарушения от страна на нервната система, като изтръпване на крайниците и проблеми с паметта. При предозиране се появяват стомашно-чревни проблеми и се образуват кръвни съсиреци.