Снимка Alexandra Gorn (@alexagorn) @ unsplash.com (CC 0)

Полово преносимите инфекции включват класическите венерически болести (като гонорея, сифилис, генитален херпес) и заболявания, които се предават по полов път, но чието прицелно място не е конкретно половата система като СПИН и хепатит B и C. Поради освободеното сексуално поведение и липсата на ваксини за повечето от тези заболявания (с изключение на хепатит В) тяхната честота нараства значително в последните години. Всяка година от полово преносими инфекции се разболяват 333 милиона души. Тези социално значими инфекции засягат младата част от хората в активна полова възраст и често носят трайни последици за здравето. Предават се по полов път чрез секрети от лигавицата на влагалището или семенната течност.

Входна врата на инфекцията може да бъде както лигавицата на половите органи, така и лигавицата на храносмилателния тракт (устната лигавица и ректума). Някои от тези инфекции се предават вертикално – от майката на плода, което в повечето случаи има тежки последици за новороденото дете. Възприемчивостта на човека към полово преносимите болести е всеобща – хората са почти неспособни да се противопоставят с ефективен имунен отговор на инфекциозните причинители, което води до неизбежно заболяване. След преболедуване при всички тези заболявания (с изключение на хепатитите) не се създава имунитет и е възможно повторно заразяване. Такива инфекции са особено опасни за хора с имунен дефицит.

Гонорея

Причинителят на гонореята е бактерий с кълбообразна форма, наречен Neisseria gonorrhoeae или гонококи. Те се разполагат по двойки и са неподвижни, но притежават къси реснички, с които се прикрепят за лигавицата на уретрата, ректума, шийката на матката и конюнктивата.

Загубата на пилите води и до загуба на вирулентност (способност за заразяване). Гонококите притежават антигени, с които индуцират имунен отговор, но тези антигени се променят твърде бързо и това води до неефективност на имунния отговор към тях. При наличие на антитела гонококите имат способност да ги разграждат. Гонореята е най-разпространеното полово преносимо заболяване в света.

Заболяването започва след инкубационен период от 2 до 8 дни. Протича с изтичане на жълт кремовиден гноен секрет от пикочния канал и влагалището. Ако не се лекува, при мъжете процесът може да засегне простатната жлеза и епидидимиса (надсеменниците), а при жените – лигавицата на матката, маточните тръби и яйчниците, като предизвиква възпалителен гноен процес и запушване на тръбите, което може да доведе до стерилитет.

Чрез разпространение по лимфен път инфекцията може да доведе до перитонит, което е животозастрашаващо състояние и налага незабавна хирургична намеса. Инфекцията може да протече и безсимптомно (особено у жените). При раждане при болни от гонорея жени съществува риск плодът да бъде инфектиран в родовия канал. Входна врата при плода е конюнктивата, като се развива гонококов конюнктивит (бленорея) – възпалително заболяване на очната лигавица, което ако не бъде лекувано, води до слепота. Възможно е инфекцията да протече като проктит или фарингит в зависимост от мястото на входната врата.

Хламидийни инфекции

Хламидиите също са кокообразни бактерии, неподвижни. Причиняват урогенитални хламидиази и заболяването венерическа лимфогрануломатоза. Те се развиват задължително вътре в клетките на лигавиците на гостоприемника и разчитат на тях дори за снабдяване с енергия, поради което са си спечелили названието енергийни паразити.

Урогениталните инфекции, причинени от тях, протичат с вагинално и уретрално течение подобно на това при гонореята, но по-оскъдно. Въпреки това двете инфекции са трудно различими една от друга и често протичат едновременно. Често пъти антибиотичното лечение води до излекуване на гонореята, но хламидийната инфекция продължава по-дълго.

Хламидийната инфекция може да отключи синдрома на Райтер, чиято най-честа проява е възпаление и болка в ставите. Засягат се още очите – конюнктивит, появяват се кожно-лигавични лезии (язви по лигавиците и кожата). Синдромът на Райтер засяга по-често млади мъже, но се установява само при 1-4% от инфектираните, което говори за наличие на генетичен компонент в патогенезата на заболяването. Обикновено се проявява 2-3 седмици след половата инфекция. При навременно диагностициране, синдромът е лечим, но ако не бъде открит навреме може да доведе до ставни деформации и намалена подвижност на засегнатите стави, както и стерилитет.

Подобно на гонореята може да се стигне до конюнктивит у новородено с болна майка. У новороденото заболяването може да протече и като двустранна интерстициална пневмония с пристъпна кашлица и учестено дишане с инкубационен период от 4 седмици до 6 месеца след раждането.

Венерическата лимфогрануломатоза протича с неболезнени язви и обриви по гениталиите и ректума, развива се възпаление на ингвиналните лимфни възли – те са уголемени, подути и болезнени.

Сифилис

Причинителят на сифилиса – Treponema pallidum, са спираловидно извити бързо подвижни тънки бактерии със заострен край, който при инфектиране се насочва към лигавицата. Проникнал в организма, причинителят на сифилиса притежава свойството да се маскира, като се покрива с протеини от гостоприемника, които прикриват неговите антигени и пречат на образуването на ефективен имунен отговор. Сифилисът се предава по полов път, описани са случаи на заразяване и чрез целувка. Инфекциозната доза е ниска – достатъчно е заразяване с една трепонема за предизвикване на заболяване.

Сифилисът е хронично заболяване с характерен цикъл на протичане. През първичния стадий причинителят се прикрепя със заострения си край към лигавицата и прониква към кръвоносните съдове. По своята същност сифилисът е инфекция на кръвоносните съдове и околосъдовите пространства. На мястото на проникване на причинителя се образува малка язвичка с твърдо дъно и стени, изпълнена с течност, в която се намират трепонемите. Лимфните възли в сгъвките са уголемени и болезнени. Болният е с повишена температура, главоболие, отпадналост и вече е заразен за околните.

Вторичният стадий може да започне веднага или след 2-3 месеца. През него по кръвен и лимфен път причинителят се разпространява в целия организъм. Лимфните възли навсякъде са уголемени. Появява се обрив по кожата и лигавиците. Обривите по лигавиците са сребристобели със зачервена периферия. Всички обриви са силно инфекциозни и болният е заразен за околните. През този период се появяват усложнения от страна на бъбреците, ставите, гастро-интестиналния тракт. Той трае от 4 до 12 следмици и следва латентен период, през който болестта затихва. Затихването може да продължи до края на живота. Болният не е заразен.

Третичният период настъпва няколко години след вторичния. Характеризира се с образуването на т.нар. гуми в кожата, лигавиците, вътрешните органи. Гумите са резултат от защитна реакция на организма и се състоят от имунни клетки, опитващи се да ограничат разпространението на причинителя. Симптомите през този период зависят от това къде са локализирани гумите – например хепатит, ако са в черния дроб; костни фрактури, ако са в костите. При липса на адекватно лечение се стига до невросифилис и прогресивна парализа.

Срещу причинителя се образуват антитела, които не водят до прекратяване на инфекция, но могат да се използват за поставяне на диагноза – тест на Wassermann. Този тест не е специфичен и е положителен и при други състояния като бременност, автоимунни заболявания, други инфекциозни заболявания. Поради фалшивоположителните резултати след това се използват други потвърдителни тестове за окончателно поставяне на диагнозата, т.нар. трепонемни тестове.

Микоплазмени инфекции

Микоплазмите са най-малките бактерии. Имат непостоянна форма поради липсата на клетъчна стена. Тъй като клетъчната стена е мишената за много от антибиотиците, тук те се оказват неефективни. Микоплазмите могат да бъдат част от нормалната микрофлора на половите органи без да причиняват инфекция, но посредством това безсимптомно носителство човекът става източник на инфекцията, предавана по полов път макар и да няма проявени симптоми. У хора с нормален имунен отговор и здрава лигавица микоплазмите не предизвикват заболяване. Често се изолират от болните по време на инфекции без всъщност да са главният причинител на инфекцията. Могат да предизвикат уретрит (възпаление на уретрата), възпаление на женските полови органи, на простатата, пиелонефрит (възпалително заболяване на бъбреците). Може да са причина за фертилитетни проблеми. Особено опасно е носителството у бременни, тъй като води до родилна треска и аборт.

Херпесни вируси

Вирусът на обикновения херпес (Human herpesvirus 1 и 2) принадлежи към семейство Herpesviridae. Това е семейство от ДНК-вируси, които причиняват варицела, инфекциозна мононуклеоза, лимфом на Бъркит, сарком на Капоши и други заболявания с разнообразна локализация и симптоматика. Видовете 1 и 2 причинява генитален херпес, предаващ се по полов път.

Инкубационният период е 1-15 дни, но най-често симптомите се проявяват след 2-3 дни. Инфекцията може да започне с общо неразположение – повишена температура, отпадналост, мускулни и ставни болки. В мястото на проникване на инфекциозната частица се усеща парене, сърбеж, болка. На мястото се образуват малки мехурчета, изпълнени с водниста течност, които се пукат с образуване на раничка, която заздравява без образуване на белези след около 10 дни. Възможно е наличието на вагинално или уретрално течение, което не е гнойно. Ако има наличие на гнойно течение, вероятно се касае за наслагване на вторична инфекция с друг причинител. Гениталният херпес може да се пренесе от гениталиите до устата или обратното при орален секс. Обикновено след оздравяване вирусът остава в организма в латентно състояние и предизвиква повтарящи се инфекции. Макар че организмът отговаря с клетъчен имунитет и образуване на антитела, това не пречи на рецидивирането на заболяването. За лечение се прилагат противовирусни препарати и имунологична терапия при рецидивиращи трудно преминаващи инфекции.

Гъбични инфекции

Най-честият причинител на вагинални инфекции сред гъбите са дрождоподобните гъбички от род Candida. Те са нормални обитатели на половите органи и не предизвикват заболяване без наличието на определени провокиращи фактори – като злоупотреба с антибиотици, които унищожават останалата флора и създават условия за развитието на кандидите, влошен имунен статус или други инфекции.

Инфекцията, която предизвикват, се нарича кандидоза и протича с парене и сърбеж в областта на влагалището, болки при полов акт и вагинално течение. При допълнително отслабване на имунните сили гъбичната инфекция може да се разпространи по кръвен път в белите дробове, черния дроб, жлъчния мехур и да предизвика пневмонии, хепатит, холецистит и др. Лечението на такива инфекции е трудно и често пъти неуспешно. Друга форма на кандидоза е заболяването соор. То протича с образуването на болезнени жълтеникави налепи по лигавиците на влагалището и устната кухина. Най-често се среща при новородени, като заразяването може да стане в родовия канал или по-късно.

Трихомонален вагинит

Трихомоналният вагинит (трихомоноза) е полово преносима инфекция с причинител паразита Trichomonas vaginalis. Това е силно подвижен паразит с няколко камшичета. Засягат се предимно жени, при мъже обикновено се среща безсимптомно носителство. Протича с парене, сърбеж и болка в половата област и в класическия случай с изтичане на пенест секрет от влагалището. При липсата на адекватно своевременно лечение процесът се разпространява към матката и маточните тръби.

Лечение и профилактика

За повечето полово преносими заболявания няма създадена ваксина и единственият начин за предпазване е разумното сексуално поведение без честа смяна на половия партньор и използване на предпазни средства. Спиралите, оралните и инжекционни контрацептиви, прекъсването на половия акт и други методи за предпазване от забременяване не предпазват и от полово преносими инфекции. За лечение се използват антибиотици, антипаразитни препарати и имунна терапия само след лекарско предписание, тъй като често клиничните симптоми на тези болести са сходни и трудни за различаване дори от специалист. Без провеждане на микробиологично изследване за установяване на причинителя на инфекцията и антибиограма за установяване на чувствителността на причинителя към антибиотици предприемането на лечение е рисковано и може да доведе до последици, засягащи здравето, живота и репродуктивните възможности.