Снимка Melissa Walker Horn (@sugercoatit) @ unsplash.com (CC 0)

Кръвно-захарният профил (глюкозен профил) включва многократно измерване на глюкозата в кръвта при различни състояния и условия. Това е необходимо, тъй като еднократното й измерване в кръвния серум невинаги е достатъчно информативно особено при пациенти с диабет и други здравословни проблеми.

Какво е глюкозата?

Глюкозата е един от най-важните въглехидрати в живата природа. Тя е един от продуктите на фотосинтезата при растенията. Глюкозата е горивото на клетката и се използва от почти всички живи организми като енергиен източник.

Усвояването на енергия от глюкоза става посредством биохимична реакция, наречена гликолиза, реакция, която на практика протича в клетките на всички живи организми. Вероятно е възникнала преди повече от 3,5 милиарда години още у първите живи клетки на Земята, като при някои от тях (бактериите) останала единственият източник на енергия.

Еволюцията запазила глюкозата като основен източник на енергия и за по-висшите форми на живот – като нас хората – вероятно поради удобната й химическа структура и ниската й способност да реагира с други химически вещества в тялото ни. Този въглехидрат се използва и като скелет, върху който организмът изгражда други вещества, а някои животни дори имат способността да синтезират витамин С от глюкоза.

Нашият организъм е способен да се запасява с глюкоза под формата на вещество, наречено гликоген, което представлява свързани един с друг глюкозни остатъци. Образуването на гликогена става в черния дроб и мускулите. Наличието на такива глюкозни запаси е причината, поради която тялото ни продължава да функционира дори когато сме гладни и извършваме физическа работа (затова се намира освен в черния дроб и в мускулите – на достъпно за бързо използване място).

Ето защо глюкозата е важна за изграждането на мускулите. Ако обаче злоупотребяваме с нея, може да получим обратния резултат и да се отдалечим от мечтаната фигура поради способността на организма да синтезира от глюкозата мастни киселини и триглицериди, които се натрупват основно в мастната тъкан като запаси. При периоди на гладуване и недостатъчен прием на въглехидрати пък организмът започва да синтезира сам глюкоза от други източници (процес, наречен глюконеогенеза). Глюкозата преминава сложен път в тялото ни, като постоянно се трансформира от една форма в друга. Това става благодарение на сложни вериги от реакции и много фина регулация.

Регулиране на глюкозата в кръвта

Регулирането на глюкозата в кръвта и поддържането й в нормата между 3,8-6,6mmol/l е от жизнено важно значение. Това става посредством хормонални механизми чрез два хормона от панкреаса – инсулин и глюкагон.

Инсулинът е единственият хормон, който има способността да намалява количествто на глюкозата в кръвта, като това става чрез стимулиране на клетките да я поемат от кръвта. С противоположно действие е глюкагонът. Той стимулира разграждането на гликогена в черния дроб до глюкоза и така увеличава количеството й в плазмата.

Клетките на мозъка не могат да синтезират сами глюкоза или да я съхраняват като резервно вещество, тя се доставя до тях с кръвта, тъй като е основният им източник на енергия. При драстично спадане на глюкозата под нормата се появяват симптоми като виене на свят отпадналост, потене, тахикардия, двойно виждане, замъгляване на съзнанието, ако не се вземат мерки, се стига до загуба на съзнание и хипогликемична кома.

Обратното състояние, известно като хипергликемия, представлява повишаване на глюкозата в кръвта и е не по-малко опасно от хипогликемията. Ранни симптоми на това състояние са чувство на жажда и сухота в устата, често уриниране, трудно зарастващи рани. Ако такова състояние не бъде диагностицирано, проследено и лекувано, то води до тежки последици от страна на почти всички органи и системи – неврологични, съдови проблеми и кома.

Диабет

Заболяването захарен диабет се характеризира с трайно повишение на нивата на глюкозата в кръвта. Това явление се дължи на недостатъчна секреция на инсулин от панкреаса (диабет тип I) или на нарушена способност на клетките да реагират на инсулина (диабет тип II).

Диабет тип I е по-скоро наследствено заболяване с автоимунна компонента – имунните клетки на организма атакуват клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин, което води до неговата намалена секреция и характерните патологични прояви.

Диабет тип II е разпространен предимно при хора над 30-40-годиншна възраст с наднормено тегло. При тях секрецията на инсулин от панкреаса в повечето случаи е нормална, но клетките в тялото не реагират на хормона и не поемат глюкозата, като тя остава в кръвта. Точните механизми, по които се случва това, не са изясненени, но неправилното хранене и застоялият начин на живот играят роля в появата на заболяването. Въпреки това не всички, водещи нездравословен начин на живот, се разболяват от II тип диабет, което говори за наличие и на други фактори като генетична предразположеност.

Проследяването на нивото на кръвната захар чрез кръвно-захарния профил е от първостепенно значение за диабетиците, даващо възможност за адекватна терапия и предпазване от усложнения, най-тежкото от които е диабетната кома (кетоацидоза). Поради недостига на глюкоза клетките започват да търсят други източници на енергия и разграждат мазнините. Продукт на това разграждане са кетотелата, които увеличават киселинността на организма, което може да завърши с кома и смърт. Понякога диабетът се диагностицира чак при достигането на това състояние. При високи нива на кръвна захар освен измерването на нивата на глюкозата се мерят нивата на кетоните в кръвта и урината.    

Кръвно-захарен профил

Кръвно-захарният профил включва неколкократното измерване (3-4 пъти) на кръвната захар през денонощието. Когато се извършва в болнични условия, измерването се прави на няколко часа. За целта се взима венозна кръв. Изследването е особено полезно при пациенти с диабет. Мерят се основно три показателя, тъй като традиционното изследване на серумното ниво на глюкозата на гладно не е достатъчно информативно за цялостната регулация на глюкозата в организма.

1. Първият показател е кръвната захар на гладно, който понякога се използва самостоятелно. Нормалните стойности на този показател са 3,8-6,6 mmol/l.

Изследването се провежда предимно сутрин, като необходими условия са в продължение на 8 часа да не сте консумирали храна и да не сте болни. Повишените нива на кръвната захар на гладно не означават непременно, че сте болни от диабет. Нивото на кръвната захар зависи от редица фактори като храната, която сте консумирали предишната вечер, физическата активност, психическото състояние.

2. Кръвната захар след нахранване (постпрандиална кръвна захар) се мери 2 часа след консумиране на храна. Нормалните стойности на този показател са 5,0-7,8 mmol/l.

Тази стойност се използва за прогнозиране на усложненията при диабетици. Тя зависи от секрецията на инсулина и чувствителността на клетките към него. Счита се, че високите нива на кръвната захар след нахранване са по-лош прогностичен белег от високите й нива на гладно, тъй като неблагоприятното влияние на глюкозата настъпва най-вече през тази фаза – тогава глюкозата взаимодейства с белтъците в организма и уврежда съдовата стена, което води до сърдечно-съдовите проблеми, свързани с диабета. Контролът на кръвната захар след нахранване е от изключително голямо значение.

3. Гликиран хемоглобин HBA1c (4,0-5,6%) – ако кръвната захар след нахранване се мери предимно с цел да се направи бъдеща прогноза на заболяването, то гликираният хемоглобин може да се използва ретроспективно, т.е. той дава информация за глюкозния статус на организма за няколко седмици назад.

Хемоглобинът е белтък, чиято основна функция е преносът на кислород. Гликираният хемоглобин представлява хемоглобин, който е свързан химически необратимо с глюкозата. Колкото е по-високо нивото на глюкоза в кръвта, толкова е по-високо нивото и на гликирания хемоглобин. Ето защо този показател може да бъде използван като надеждно средство за диагностиката и проследяването на диабета. Стойността му може да бъде завишена при различни други заболявания като желязодефицитна анемия и полицитемия вера (увеличен брой кръвни клетки, особено еритроцити). Нивата му се влияят и от някои лекарства.

Диагнозата диабет се поставя на базата на увеличени нива и на трите показателя и то повече от еднократно, тъй като променените нива на тези стойности могат да бъдат резултат от други патологични процеси и зависят от моментното физиологично състояние на организма, а понякога и различните лаборатории работят с различни референтни стойности.

Диабет – усложненията      

Диабетът е заболяване с голямо социално значение. Разпространението му сред популацията нараства значително през последните години, макар че се смята, че случаи на диабет са описани още в Древен Египет. Древноримските лекари също познавали диабета като заболяване, но съвременният начин на живот, неправилното хранене и излагането на множество рискови фактори допринасят за значителното нарастване на значимостта на заболяването в глобален аспект.

Благодарение на модерната медицина усложненията от него са значително намалени, но не напълно. Усложненията на диабета могат да бъдат остри (диабетна кома) и хронични.

Най-голям дял се пада на сърдечно-съдовите усложнения, като те са основната причина за смърт при тези пациенти. Рискът от инфаркт и инсулт при болните от диабет е 2-3 пъти по-висок в сравнение със здравите хора. Това се дължи на съдова увреда, атеросклероза, отлагане на калций в съдовете и образуване на тромби. Високата кръвна захар води до увреди и в малките кръвоносни съдове (артериоли, капиляри) на очната ябълка, бъбреците, крайниците. Това довежда до силно увреждане на зрението и дори слепота, като при една трета от диабетиците има проблеми със зрението.

Увредата в малките кръвоносни съдове на бъбреците води до невъзможност за правилното осъществяване на функциите им. Нормално бъбреците служат като филтър, който пречиства кръвта в тялото ни. Техните кръвоносни съдове пропускат през стената си излишните и вредни съставки на кръвта, но задържат полезните и нужните за организма вещества (белтъци) и кръвни клетки. При диабет увредата на тези филтриращи кръвоносни съдове води до увеличаване на пропускливостта им и загуба на полезни вещества за организма.

Нарушенията в съдовете на крайниците водят до неадекватното им кръвоснабдяване. Допълнително нервите също са увредени, което пък е причина за загуба на сетивност (диабетна полиневропатия). Липсата на болкова сетивност при рани води до тяхното неглижиране, което става причина за развиване на бактериални инфекции в тях, гангрена и ампутация на крайник.

Високата кръвна захар създава благоприятни условия за различни патогенни микроорганизми (включително и на новия коронавирус), което води до тежки инфекции и бавно оздравяване. С правилен контрол и мониторинг на кръвната захар и кръвното налягане, редовни прегледи, адекватен диетичен режим, отказ от тютюнопушене и употреба на алкохол, спазване на хигиенни правила и други превантивни мерки, е възможно воденето на нормален начин на живот без усложнения. За целта е важно диабетът да е диагностициран и контролиран от самото му начало, защото както гласи една индийска поговорка „да се предпазиш от болестта е по-добре отколкото да се лекуваш от нея.”