СПОДЕЛИ
Снимка RYAN MCGUIRE @ GRATISOGRAPHY (CC 0)

През 1940г. се установява, че карбоанхидразата, ензимът, чрез който се елиминира въглеродния диоксид от кръвта, съдържа цинк в активния си център. После се доказва, че и храносмилателният ензим карбоксипептидаза също е цинкосъдържащ.

След потвърждаването в 1961г. на предположението, че регионалният нисък ръст и слаби хормонални функции в определени райони на Иран се причиняват от дефицит на цинк, медицинският интерес към този елемент рязко покачва своите градуси, за да продължи, вече без прекъсване.

Цинкът е важен минерал за растенията и животните, като колкото по-високо в еволюционната стълбица се намира един организъм, толкова по-важна и многостранна е ролята на цинка в обезпечаването на неговото съществуване. Този елемент участва в реализирането на важни функции, една от които е оформянето на спиралите на РНК и ДНК. Те, както се знае, са молекулните основи на наследствеността. Любопитно е, че дефицитът му се отразява и върху наследствената способност на растенията да дават семена.

И при животните, както и при хората, цинкът укрепва имунната система и притежава детоксикиращо действие – чрез белите дробове и ензима карбоанхидраза способства за изхвърлянето на въглеродния диоксид; и чрез чернодробните ензими – за общото обезвреждане на хиляди образувани в организма или приети от външната среда отрови.

Свързвайки се с редица антиоксидантни системи цинкът е важен биоелемент за поддържане и на съпротивата на организмите срещу йонизираща радиация. Освен това цинкът участва практически във всички стадии на нарастването и размножаването на клетките. Той се открива в тялото като свързан с клетъчните протеини, с висок афинитет към електроните, способстващ взаимодействията между няколко вериги аминокиселини.

Особеният напоследък интерес към този елемент е свързан с откриването на неговата роля в нуклеиновата обмяна: стабилизацията на нуклеиновите киселини и рибозомите, процесите на транскрипция на белтъците, изграждането на биомембраните, които са основни структурни елементи на всички тъкани и органи.

Цинкът играе важна роля и при редица ключови етапи от транслацията. Помага за осъществяване на експресията от генното към фенотипното ниво, т.е. когато се „решава“ каква да е конкретната проява на едни или други от заложените генетично възможни варианти.

Цинк присъства във всички органи, тъкани и секреции на човешкия организъм. У възрастните общото му съдържание в тялото е приблизително 1,5-2 г у жените и около 3 г – у мъжете. Над 95% от целия цинк в тялото се съдържа в клетките, по което този елемент прилича на калия и магнезия.

Значителни количества цинк се съдържат в кожата и нейните придатъци (коса, нокти), костната и мускулната тъкани, очите, бъбреците и черния дроб. Цинкът, както и магнезият, е малка част от постоянния състав на тялото, обаче участва динамично в безброй процеси, като повечето от него не се задържа, а изхвърля от организма, т.е. нуждаем се от непрекъснат негов приток. Ето защо е твърде условно той да бъде наричан „микроелемент“; но дори при това определение цинковите потребности, средно 15-20 мг на ден, са на първо място сред т.нар. микроминерали, повече от нуждите от желязо – 11-15 мг и много пъти повече от тези на останалите микроелементи – манган, мед, селен, йод и т.н.

Всмукването на цинка се извършва предимно в тънките черва. Главен път за извеждане от организма или екскреция е стомашно-чревния тракт. При това загубите по този път могат да надвишават количеството на неабсорбирания от храните и добавките цинк, тъй като в червата се секретира и изхвърля и ендогенен, от вътрешността на организма минерал. Панкреатичната секреция е основен източник на ендогенния цинк. Освен това, поне половин грам дневно се отделя и през урината. Повърхностните загуби – чрез подмяната на кожните клетки, растенето на космите и отделянето на потта – могат общо да достигнат до 1-2 мг. на денонощие.

Цинковият недоимък

Дефицитът на цинк се развива постепенно, с течение на месеци и години, при неголямо намаляване на неговия прием. Особено бързо обаче някои симптоми могат да възникнат при дълготрайно рязко ограничаване на постъплението му в организма (1 мг. на ден или по-малко, което е възможно при дълго гладуване или силно ограничено, едностранчиво хранене, тежък алкохолизъм, както и при състояния с хронично лошо усвояване на веществата от храносмилането).

Тежкият цинков дефицит, според съвременни проучвания, засяга около два милиарда души в развиващия се свят и се свързва с възникването или усложняването на разнообразни заболявания. При всички тях се наблюдава най-вече забавяне на растежа при младите организми и затруднения при непрекъсната подмяна на тъканите, която е налице във всяка възраст.

Превъзбужда се нервната система и човек се оплаква от бърза уморяемост. Пораженията на кожата и нейните образувания се характеризират с оточност на епидермиса, опадане на косите и поява на бели петна по ноктите на ръцете. Засягат се и лигавиците, особено на устната кухина и хранопровода.

Дефицитът на цинк може освен това да ускори натрупването на тежки метали и други отрови в организма. Чести са кожните възпаления (дерматити), нарушенията в обонянието и вкуса, както и в репродуктивността.

Цинк е открит в състава на над 300 ензимни или ферментни системи; в това отношение цинкът е уникален „рекордьор“, който може да се сравнява единствено с магнезия. Така газовата обмяна между кръвта и белите дробове е опосредствана чрез цинк-зависимият ензим карбоанхидраза. Чрез ензимите чревна и костна фосфатаза, този минерал регулира обмяната на водата и минералните соли и чрез това участва в храносмилането и двигателните функции. Тясната връзка на цинковите биомолекули с ензимите и хормоните обяснява влиянието му върху всички основни обмени – белтъчна, мастна и въглехидратна, върху окислително-възстановителните процеси, процесите на синтез на необходими вещества и обезвреждане на отровите в черния дроб и т.н. Цинкът участва и в синтеза на фермента гастрин, с важна роля в храносмилателните процеси.

Д-р Димитър Пашкулев е специалист по цялостна природна медицина и едно от наложените имена във фитолечението у нас. Автор на десетки фитопрепарати, над 20 книги по диетология, фитотерапия и комплексно природолечение. Можете да запишете час на тел. 0888 214483, 02/871 50 47 или на www.dpashkulev.info