СПОДЕЛИ

Още от зората на човешката история има множество данни за външна употреба на хранителни и лечебни растения и извлеци от тях, както и на продукти от минерален произход.

Продуктите от животински произход в сравнение с тях са били далеч по-малко прилагани, което може да се свърже с по-малката им трайност и по-голямата честота на алергични реакции към тях, както и от съображения от нравствен характер.

С течение на времето обичайните налагания (лапи) със смлени сурови или сварени изсушени билки до голяма степен са отстъпили място на приложението на мехлеми, линименти (течни маслени разтвори) и разредени етерични масла – тези групи притежават чувствително по-висока проницаемост през мастната кожна бариера. По подобен начин към обичайните морски и кални (хумени) бани са били прибавени редица процедури с целенасочено по-високи концентрации на точно определени соли – натриев и магнезиев хлорид, магнезиев сулфат (английска сол), калиев карбонат (първоначално концентриран от дървесната пепел), калиево-алуминиев сулфат (обикновена стипца) и други. В същото време е забелязано, че твърде алкалните разтвори могат да увредят кожния епител и неговите образувания – и в днешно време някои самолекуващи се получават рани от бани с разтвор от дървесна пепел, която е твърде богата на калиев карбонат. Но веднага след като към нея се прибави оцет, кисел плодов сок или някаква органична киселина в кристална форма – това свързва калия и другите минерали в меко действащи органични форми – полезни както за кожата, така и с оглед на вътрешното абсорбиране на макар и малки количества. Чрез употребата на пречистени соли степента на това абсорбиране може да нарасне, а прилагането на растителен глицерол и други омекотяващи средства – да подобри общата толерантност към тези процедури – които са едновременно физиотерапевтични и интрадермално суплементиращи.

Механизми на интрадермалната терапия

Все още нямаме подробни изследвания за това в какъв точно процент се абсорбират различните минерални и растителни средства към общото кръвообращение. Уточняването на този въпрос се затруднява от многото обстоятелства, които променят този ефект. Далеч непълният им списък включва: площ на тялото върху която се прилагат процедурите, температура на апликациите, време на въздействие, маслена разтворимост, рН, състояние на кръвообращението и разбира се редица индивидуални особености в устройството на кожата и подкожните тъкани.

Като цяло се счита, че към общото кръвообращение проникват сравнително малки количества – което съвсем не значи, че те са неефективни. Напротив, при редовно въвеждане те могат да окажат едновременно меко и комплексно възстановяващо въздействие. Изследванията на английски ароматотерапевти например са показали, че само една минута след масаж на стъпалата с разредено етерично масло чувствителни апаратури могат да доловят неговото присъствие в издишвания въздух.

Д-р Н. Шийли, от друга страна, прави тестове за вътреклетъчно съдържание на магнезий на група хора и повтаря теста един месец след началото на магнезиевата терапия. При 75% от тях се наблюдава значително повишаване на нивото на този минерал, след като четири седмици са потапяли само краката си в магнезиев разтвор! Това показва, че не само въздействието върху кожата и кожните образувания (нокти и космена покривка) и полулигавиците може да е по директен механизъм – такъв може да се счита механизмът на повлияване и при редица костно-ставни, сухожилно-мускулни и вътрешни проблеми.

Няма съмнение, че част от външните въздействия на природните (директно прилагани или концентрирани) билкови и минерални продукти се дължат на физиотерапевтични механизми. Подобряването на подкожното кръвооросяване, нервнорефлексното въздействие върху близки и отдалечени области на тялото, общото влияние на температурните фактори и т.н. безспорно са от голямо значение. Ала косвените механизми не могат да обяснят гореспоменитети (и много други) факти за директно биохимично повлияване, както и клиничните резултати, които в нарастващ брой страни по света, а напоследък и у нас, отреждат на интрадермалната терапия едно все по-видно място в общия комплекс от терапевтични и спортно-възстановителни мероприятия.

Кога можем да прилагаме интрадермалната терапия?

Като цяло, показанията на интрадермалното въвеждане на съответните съставки се доближават до тези при тяхното диетично, перорално (като добавки и медикаменти) и парентерално въвеждане; съществуват обаче и редица различия. Както се вижда от приведената по-долу таблица, интрадермалното прилагане е с далеч по-малко противопоказания като цяло, а в случаи с патологии, които се развиват близо до повърхността на тялото, то може и да притежава и директни терапевтично-профилактични предимства.

В моята практика съм използвал предимно магнезиеви соли, които релаксират и увеличават степента на възстановяване на нервите, сърцето, мускулите и ставите – важен пункт както при спортистите, така и при повечето хора в днешно време, изложени на хроничен дистрес. В монографията ми „Чудото на магнезия” и редица други публикации съм дал също така данни за синергичното действие на магнезиевия хлорид (като най-подходяща форма за интрадермална употреба) с различни други минерали, билкови екстракти, етерични масла, растителен глицерин и други. Някои от тези предложения са иновативни, доколкото например не са ми известни данни за интрадермално прилагане на литиев хлорид. Наскоро например е установено, че литият подпомага освобождаването на магнезия от депата му и това е вероятно един от механизмите за установената му ефективност при маниакално-депресивни състояния и главно за профилактирането им. Това дава възможност за снижаването на психиатричните дози до безопасни при едновременна активна магнезиева терапия. Но още по-сигурно безвредна е дозираната интрадермална терапия чрез прибавяне на малки количества литиев хлорид към магнезиевите и други интрадермални апликации. Друг любопитен факт, илюстриращ действеността на метода, е обстоятелството, че майсторите на керамични изделия (които съдържат литий) почти не страдат от биполярни психотични разстройства.

Схема на приложение

Когато се касае за цялостни бани, възможно е те да се правят няколко дни последователно, предимно вечер, за да се ускори едновременно детоксинирането и полезната минерализация. Но по принцип за дълготрайно приложение се препоръчват по 1-2 цели бани седмично. Седалищните бани са също добър вариант с общо въздействие, ефектите на който се усилват чрез прибавянето на подводен четков масаж. Баните на стъпалата до над глезените са удобен метод, който често препоръчвам при затруднения за извършването на бани на по-големи площи от тялото. Особено полезно е те да се правят вечер преди лягане (заедно или редуващо се с втривания на интрадермални форми във врата и тила), с оглед усилване на възстановителните процеси (включително при спортна умора) през нощта. Другите частични бани, промивки, разтривки и компреси с минерални, билкови и етеричномаслени емулсии могат да обхванат широкоспектърно различни патологии, както и разнообразни превантивно-енергизиращи насоки.

Продължителността на въздействие може да варира от 5 мин. до половин час и повече; тя впрочем не се ограничава с времето през което се прави съответната процедура, а и продължителен период след нея. Затова е много важно да не се бърза с измиване на третираната зона от тялото, нито да се предприема незабавно натоварване до изпотяване; масажите с умерена сила, от друга страна, спомагат за по-доброто интрадермално усвояване.

Концентрацията на средствата е особено важно да се представи подробно за минералите – доколкото се знае, че билките могат да се добавят и като стандартни чаеве (но също и като екстракти), а етеричните масла се употребяват по правило в минимални количества. Дадената по-долу дозировъчна схема е резултат от продължителна теоретична и приложна работа. Допълнителни проучвания и свои разработки могат да направят физиотерапевтите, които биха се заинтересували от въвеждането на споменатите съставки посредством електрофореза или ултразвук.

Несъвместимости при съчетаване на отделните средства се срещат рядко. Заслужава отбелязване обаче, че кислородо- и озонотерапията (включително чрез прибавяне на калиев перманганат) е по-добре да се провеждат отделно, тъй като силнореактивоспособните молекули могат да разрушат редица растителни биологичноактивни вещества, да пасивират активните форми на сярата в някои минерали и др.

Атомарният хлор може също да не е желателен, затова предлагам един лесен начин на дехлориране – чрез прибавяне на няколко чаени лъжички на всеки десетина литра вода на подходящ алкален карбонат или най-добре – на магнезиев оксид.

ОРИЕНТИРОВЪЧНИ КОНЦЕНТРАЦИИ НА ОСНОВНИТЕ МИНЕРАЛИ ЗА БАНИ И КОМПРЕСИ*

* Без средствата за дехлориране и кислородотерапия.
** Подобна ниска концентрация е уместна и при бани (компреси) на нежните полулигавици на очите, ушния канал, устните, ноздрите и анално-гениталните зони.
*** Дадено е количеството на сухата билка, която предварително се сварява (най-често като отвара, ври около 5 мин.) в по-малко вода; при ползване на пресни суровини те е добре да бъдат в 3-4 пъти по-големи дози.

Комплексните предимства и безопасността на правилно проведените интрадермални процедури с природни продукти им дават добри перспективи за приложение в общата терапевтична и превантивна медицина, физиотерапията и спортната медицина. Важно е да се отбележи, че вида и качеството, правилната концентрация на използваните продукти, както и постоянството при тяхното прилагане взаимнодопълващо предопределят степента на възможните за постигане резултати.

Д-р Димитър Пашкулев е специалист по цялостна природна медицина и едно от наложените имена във фитолечението у нас. Автор на десетки фитопрепарати, над 20 книги по диетология, фитотерапия и комплексно природолечение. Можете да запишете час на тел. 0888 214483, 02/871 50 47 или на www.dpashkulev.info

Титулна снимка автор tgraham & лиценз CC BY-SA 2.0