Едно от най-честите приложения на билките от векове до ден днешен е именно за облекчаване и лечение на заболявания на дихателната система. Те съпровождат всеки от нас през есента и зимата и в една или друга степен имаме нужда от помощ, независимо дали става дума за запушен нос, болно гърло, упорита кашлица или болки в гърдите.

България е богата на билки и голяма част от тях помагат при тези проблеми. Всеки може да има в дома си черен бъз, липа, мащерка, листа от малина, дюлеви семки, подбел, анасон и риган и да си прави облекчаващи и лековити чаеве.

Едно от най-използваните средства за облекчаване на болно гърло, запушен нос и кашлица са различни билкови отвари, които се пият като чай. Неслучайно от древността до наши дни лечебните растения се ползват с най-голяма популярност именно при заболяванията на дихателната система. Много от тези болести като остри възпаления (катари) на горните дихателни пътища, остри и хронични бронхити, емфиземи, бронхиектазии, бронхиална астма и др. могат да бъдат повлияни благоприятно от приготвени в домашни условия лекарства (чаеве, отвари, запарки) от лечебни растения.

В едни случаи само тези народни средства могат да бъдат достатъчни, в други те успешно се съчетават с температуропонижаващи, противоинфекциозни и др. лекарствени средства. Особено подходящи са лечебните билки при хронични заболявания на дихателната система, изискващи продължително лечение, при стари хора.

Зимата бързо ни атакува с цяла кошница вируси, които засягат горните дихателни пътища. Организмът ни реагира със запушен нос, който ни пречи да дишаме, говорим и се храним нормално, болезнено гърло и упорита кашлица, която ни мъчи седмици наред. Ако оставим положението без внимание рискуваме вирусната инфекция да се “спусне” надолу към бронхите и белите дробове и да доведе до бронхит или вирусна бронхопневмония.

Нарушенията във функциите на дихателната система най-често се изразяват в затруднено дишане, бронхоспазъм, кашлица с различен характер: суха, дразнеща, без отделяне на храчки или с по-лесно или по-трудно изхвърляне на бронхиални секрети. Всяко заболяване на дихателната система изисква компетентно и точно диагностициране и своевременно лечение. В комплекса от лечебни мероприятия на лечебните растения се пада важна роля.

При остри възпалителни заболявания много полезни са топли чаеве, лапи и др., приготвени от различни дроги. Те упражняват потогонно действие, разширяват кожните кръвоносни съдове и увеличават излъчването на топлина, снижавайки по този начни повишената температура. Към това се прибавя и противовъзпалителното и противомикробното действие на редица билки.

Един от най-обезпокоителните симптоми на заболяванията на дихателната система е кашлицата. Често тя се поражда от дразнене на чувствителни нервни окончания, разположени в лигавицата на горните дихателни пътища поради възпалителен оток, натрупване на секрети и други причини. В такива случаи особено полезно е използването на някои слузни вещества, съдържащи се в различни растения. Във вода тези вещества образуват желатиноподобна слузеста маса, която „покрива“ като лапа възпалените лигавици и намалява кашличния рефлекс. Такива слузни вещества се намират в лененото семе, в корените на ружата, в семките на дюлята и др. Поради липсата на токсичност това са истински „домашни средства.“

За успокояване на безцелната, суха кашлица могат да се използуват някои вещества (главно алкалоиди) които потискат, успокояват центъра на кашлицата в продълговатия мозък. Такова действие има опият, кодеинът, наркотинът и др., съдържащи се в сънотворния мак, но те не са „домашни средства“. Напротив, тяхното използване силно се ограничава поради голямата им токсичност, способността им да потискат центъра на дишането и да предизвикват привикване и пристрастяване.

Много лечебни растения съдържат активни вещества, които повлияват рефлекса на отхрачване (отхранващи, експекториращи средства). Едни от тях допринасят за втечняването на бронхиалните секрети, усилват движенията на ресничките на постилащите дихателните пътища клетки и по този начин улесняват изхвърлянето на секрета. На сапонините, които се съдържат в някои растения, като иглика, подбел, трицветна теменуга и др., се дължи отхрачващия ефект на тези растения. Приложени в малки дози, те дразнят умерено лигавицата на стомаха и червата, предизвикват леко гадене (повдигане) и по този начин увеличават бронхиалната секреция и улесняват нейното изхвърляне.

Растения съдържащи етерични масла (мащерка, бор, анасон и др.) имат способността в малки дози да втечняват бронхиалния секрет и да улесняват неговото отделяне, а в големи дози да подсушават дихателните пътища. Освен това излъчвайки се през белите дробове, етеричните масла упражняват и местен противовъзпалителен ефект, отбъбват бронхиалната лигавица. Те притежават и умерен антисептичен, противомикробен и противогнилостен ефект, което ги прави популярни помощни средства при хронични бронхити с гнойни храчки, при белодробни абсцеси и гангрени.

Много растения, съдържащи етерични масла (мащерка, роза), упражняват и известно бронхоразширяващо действие и с успех се използват при някои спазми — спастичен бронхит, коклюш, бронхиална астма. Симптомите на всички тези заболявания могат да се облекчат от различни билкови смеси. Дадените рецепти са за чаеве, като отделните съставки са посочени в части от общата смес на билковата смес.

  1. Чай при простудни заболявания – съдържа мащерка, риган, оман, звъника, иглика, подбел и мента. Начин на употреба: Три супени лъжици смес се залива с 600 см³ вряща вода. След 10–15 мин. чаят се прецежда и се изпива подсладен с мед на 3 пъти за един ден.
    Название на латински Название на български Количество
    Hb. Thymi serpylli (стръкове от мащерка) 20,0
    Hb. Origarii (стръкове от риган) 15,0
    Rad. Inulae (корени от бял оман) 20,0
    Hb. Hyperici (стръкове от звъника) 10,0
    Fl. Primulae (цветове от иглика) 10,0
    Fol. Farfarae (листа от подбел) 20,0
    Fol. Menthae pip. (листа от мента) 5,0
  2. Чай при кашлица – Прилага се при възпалителни процеси на горните дихателни пътища. Начин на употреба: Една супена лъжица смес се залива със 100 см³ вряща вода. Оставя се да кисне 10 мин. Чаят се пие топъл. Дневна доза — 3 чая.
    Название на латински Название на български Количество
    Hb. Thymi serpylli (стръкове от мащерка) 20,0
    Hb. Origarii (стръкове от риган) 20,0
    Fol. Plantaginis majoris (листа от жиловлек) 20,0
    Fr. Anisi (плодове от анасон) 20,0
    Fol. Menthae pip. (листа от мента) 20,0
  3. Чай против кашлица – Прилага се при остър трахеобронхит, хроничен бронхит с гъсти секрети, белодробен емфизем. Начин на употреба: Една супена лъжица смес се залива с 250 см³ вряща вода. Оставя се да се запари 20 мин. Чаят се пие топъл, подсладен с мед или с небет-шекер. Дневна доза 4 чая.
    Название на латински Название на български Количество
    Hb. Thymi serpylli (стръкове от мащерка) 20,0
    Fol. Farfarae (листа от подбел) 20,0
    Hb. Pulmonariae (стръкове от медуница) 20,0
    Rad. Althaeae (корени от ружа) 20,0
    Fl. Sambici nigri (цвят от черен бъз) 20,0
    Rad. Liquiritae (корени от сладък корен) 20,0
    Rad. Primulae (корени от иглика) 20,0
    Fl. Verbasci (цвят от лопен) 10,0
  4. Гръден чай – Прилага се при бронхити и възпаления на горните дихателни пътища. Начин на употреба: Три супени лъжици смес се запарва в 600 см³ вряща вода. Чаят се изпива след ядене на три пъти за един ден.
    Название на латински Название на български Количество
    Fol. Plantaginis lane. (листа от теснолист жиловлек) 20,0
    Fl. Verbasci (цвят от лопен) 10,0
    Fl. Rhoeados (цвят от див мак) 20,0
    Fol. Farfarae (листа от подбел) 20,0
    Fl. Malvae (цвят от слез) 20,0
    Fl. Foeniculi (плод от резене) 20,0
    Lichen Islandicus (исландски лишей) 20,0
    Rad. Althaeae (корени от ружа) 20,0
    Rad. Inulae (корени от бял оман) 20,0
    Rhiz. Polypodii (коренища от сладка папрат) 20,0
    Fl. Crataegi cum folia (цвят с листа от глог) 30,0

Тези билкови смеси може да приготвите лесно и сами у дома или да ви ги приготвят в билкова аптека. Не съдържат опасни или редки билки. Повечето могат да бъдат набрани и след правилно изсушаване да бъдат ползвани през зимата в различни билкови комбинации. Добре е да се запознаете с действието на отделните билки и техните ефекти върху заболяването и как го облекчават. В рецептурите са дадени и латинските названия на отделните растения и ползваните от тях части. Ето и кратък речник със съкращенията на използваните растителни части от съответните билки: Flores – Fl. – цветове, Folia – Fol. – листа, Fructus – Fr. – плодове, Herba – Hb. – трева, стрък, Lichen – Lich. – лишей, Radix – Rad. – корен, Rhizoma – Rhiz. – коренище.

За повече информация за лечебните свойства на билките четете в раздел Билколечение.

Титулна снимка автор Juho Holmi & лиценз CC BY-NC-ND 2.0