На тази историческа снимка, направена през 1950 г., д-р Джонас Солк държи двете бутилки с културата, която ще отгледа ваксина срещу вируса на полиомиелита, известен още като детски паралич. Три години по-късно той заедно с екипа си създават първата успешна ваксина срещу тежкото заболяване полиомиелит, което е едно от най-опасните и опустошителни, особено в годините след Втората световна война. То засяга предимно децата и води до пълно инвалидизиране, като само през 1952 г. се заразяват над 300 000 души, а 58 000 от тях умират.

Ваксината на д-р Солк съдържа деактивирани полиомиелитни вируси (мъртва ваксина), които не могат да предизвикат инфекция, но дават възможност на имунната система да ги разпознае като “враг” и да си изработи активен имунитет срещу заболяването.

Полиомиелитът (детски паралич) е вирусно заболяване, което се предава по въздушно-капков път, подобно на грипа, като източник на заразата са болни, носители на вируса, които лесно го предават при контакт. Заболяването протича често с малко симптоми, а вирусът се “настанява” и уврежда сивото мозъчно вещество на гръбначния мозък и води до тежки необратими парализи, тежко протичане и висока смъртност. На заразяване са изложени преди всичко децата между 1 и 5 години. Вирусът е чувствителен на дезинфектанти, но е доста устойчив във външна среда и във вода може да се съхрани активен до 100 дни, а в изпражнения до 6 месеца, поради това се пренася с мръсни ръце и замърсена вода и храна. Добре понася замразяване и отново е активен след това, не се разрушава от киселината в стомашните сокове, така че погълнат със заразени храни може да доведе до заболяване.

При полиомиелита се наблюдават два механизма на предаване – фекално-орален и въздушно-капков. При първия, фактори на предаването са хранителните продукти, канални и поливни води, предмети и вещи в обкръжението на болния и замърсените ръце. Заразяването става чрез поглъщане на вирусите.

При въздушно-капковия механизъм вирусите се отделят със секрета през катаралния период при говор, дишане, кашляне и кихане. Особено опасни са дребните и средните капчици и пръски. Заразяването се осъществява при вдишване на въздух, съдържащ вируси.

Възприемчивостта е много висока. Достига до 86,8%. След преболедуване се изгражда дълготраен типовоспецифичен имунитет. При около 99% от случаите на заразени хора заболяването протича като „малка болест“. Само при 1% се проявява с паралитична форма. Няма разработено лечение срещу болестта, използват се ваксини за профилактирането му.

В 90% от случаите заразяването протича безсимптомно, но с навлизането на вируса в кръвта и разнасянето му из организма, той засяга различни нервни тъкани. Ако навлезе в нервната система засяга двигателните неврони и води до остра парализа и мускулна слабост, като засяга най-вече долните крайници.

До 1954 г., когато е въведена първата ваксина срещу полиомиелита, заболяването е било широко разпространено и се е проявявало с големи епидемични вълни. Днес има само спорадични случаи, а СЗО е обявило, че борбата с това тежко заболяване е в заключителната си фаза. През 1994 г. в западното полукълбо заболяването полиомиелит е обявено за изкоренено.

Детският паралич не е ново заболяване, описано е още преди 3500 години и фигурира в много древни фрески, описани са епидемии с парализи и мускулна атрофия дори от Хипократ – бащата на медицината. Първата добре описана епидемия е от 1834 г., но едва през 1908 г. е установена причината за него, а именно полиомиелитният вирус, който има три разновидности.

С въвеждането на активната имунизация в световен мащаб, заболеваемостта от полиомиелит спада рязко. През 1988 г. Световната здравна асамблея приема Програма за ликвидиране на полиомиелита в света. Така заболяването ще бъде второто след вариолата, което е ликвидирано в световен мащаб.

Първата широкомащабна ваксинация е обхванала 1 800 000 деца, а в нея са участвали над 20 000 лекари и хиляди доброволци. Очакваният ефект от ваксината е потвърден и тя продължава да се използва като много ефективна до почти пълното изкореняване на вируса.

Самият д-р Солк се отказва от патентоването на ваксината, от което би спечелил доста, а предоставя нейното ползване в полза на хората. Негови близки свидетелстват за неговия огромен работохолизъм и липса на интерес към правенето на бизнес и печеленето на пари. Солк се оказва същински учен, той работи по 16 часа на ден, говори бързо и директно, не се интересува от “бизнес перспективи”.

По-късно, през 1963 г., основава институт на свое име Salk Institute for Biological Studies, който продължава да разработва проблеми от съвременната имунология и вирусология, приютявайки над 850 учени, работещи в над 60 направления – основно молекулярна биология и генетика, неврология и растителна биология.

Така осъществява своята идея за развитие и протекция на човечеството “от клетката до обществото”. Разработките на този институт са в областта на най-тежките заболявания на нашето време – рак, диабет, вродени дефекти и аномалии, болест на Алцхаймер и Паркинсон, СПИН, както и невробиология.

Франсис Крик, един от откривателите на структурата на ДНК, който заедно с Уотсън получават Нобелова награда за откритието си, работи в института до смъртта си през 2004 г.

В годините преди смъртта си д-р Солк започва разработка на ваксина срещу друг бич на модерното време – СПИН, като постига съществен напредък в изготвянето на имунна терапия за болестта. Солк умира през 1995 г., а проектът по разработка на ваксината е прекратен през 2007 г.

Статията е посветена на годишнина от рождението на д-р Джонас Солк, роден на 28 октомври 1914г. в Ню Йорк.