Снимка Andrea Piacquadio (@olly) @ pexels.com (CC 0)

Ежегодният спътник на зимата – грипът – с който всички сме свикнали, тази година няма да е сам, а съпътстван от по-тежко протичащата COVID-19 инфекция. Вече са изолирани смесени инфекции от грипни и COVID-19 вируси, които протичат едновременно у един и същ човек.

Грипът е силно заразно инфекциозно заболяване. Причинителят му е вирусна частица, наречена Influenza virus. Открит е през 1931г. по свинете от Р. Шоуп, но грипът е разпространен сред хората от много по-отдавна (вероятно още от древността), като дори е предизвиквал епидемии и глобални пандемии.

Грипните вирусни частици са сферични и имат големина 80-120 нанометра, като Influenza virus е РНК-вирус. Той има двойна липидна обвивка, което е важна структурна особеност, тъй като върху нея действат сапуните и дезинфектантите. Те разграждат обвивката и по този начин унищожават вирусната частица. Ето защо важна роля за предпазване от грип има честото миене на ръцете и дезинфекцията (особено при епидемии).

3D модел на вируса на грипа с неговата РНК. Снимка: Axel_Kock / Shutterstock

По своята повърхност вирусните частици имат различни структури, които подпомагат прикрепването на вируса към клетките на нашия организъм, както и напускането на клетката. При нормална температура вирусът на грипа издържа в околната среда около 2-3 часа, но при ниски температури (дори от порядъка на -70°C) издържа около 6-7 месеца. Той е слабо устойчив на топлина и изсушаване. Това обяснява и бумът на заболелите през по-студените месеци.

Протичане на заболяването

Заразяването с грип става по въздушно-капков път от човек на човек. Възприемчивостта на човека към грип е висока. Вирусът се размножава в повърхностните клетки на лигавицата на горните дихателните пътища, като предизвиква възпаление и отлющване на горния слой клетки. Засегнатият горен слой на лигавицата създава благоприятни условия за наслагването и на други вторични инфекции.

Грипът не е безобидно вирусно заболяване, макар и при повечето хора да протича сравнително леко и краткотрайно. Светът през последните 100 години е видял няколко опустошителни грипни пандемии, като първата през 1918г. от т.нар. испански грип, който взима близо 50 милиона жертви и достига до всички най-отдалечени кътчета на планетата, последвана от грипните пандемии през 1957, 1968 и 2009 година. Бъдещи пандемии са възможни и са въпрос единствено на време.

Сезонният грип е заболяване, което се преболедува всяка зима от над 1 милиард души, 3-5 милиона от които тежки случаи, лекувани в болнично заведение и до 650 000 смъртни случая годишно.

Грипът започва внезапно след инкубационен период от 2-3 дни, понякога часове. Започва остро. В леките случаи протича с главоболие, отпадналост, възпаление на лигавицата на носа и гърлото, мускулни болки, температура 38-39°C. Дишането е учестено, кръвното налягане е ниско. Обикновено протича като самоограничаваща се инфекция. Възможно е и безсимптомно носителство. При изследване вирусът се намира в горните дихателни пътища и много рядко в кръвта. При вирусоносителство вирусът може да бъде изолиран от горните дихателни пътища без да има проявени никакви симптоми от страна на вирусоносителя. При развита грипна пневмония вирусът се намира и в белите дробове.

Усложнения и рискови групи

Обикновено най-честото усложнение при грип е пневмонията. Тя може да е вирусна или бактериална поради снижените защитни способности на организма след грипната инфекция. Възможни са и усложнения от страна на сърдечно-съдовата система (образуване на тромби, аритмии и нарушения в ЕКГ) и нервната система (менингит, менингоенцефалит). Възрастните хора и хората с придружаващи заболявания влизат в рисковите групи, но особено голямо внимание по отношение на усложненията заслужават децата.

Децата боледуват често от грип, като най-застрашени от усложненията са децата на възраст под 1 година. При тях усложненията са най-често от страна на дихателната система – ларингити, бронхити, пневмонии. При деца за особено тежко усложнение се счита синдромът на Reye – сериозно заболяване с поражения върху централната нервна система и черния дроб. Развива се мозъчен оток, остра дихателна недостатъчност, наблюдават се увреждания на миокарда, бъбреците и черния дроб. Смъртността при развит синдром на Reye е много висок – до 70% и навременната хоспитализация е от огромно значение. При постъпване в болница се цели намаляване на мозъчния оток и дихателната недостатъчност. Счита се, че съществува връзка между синдромът на Reye и употребата на аспирин.

Усложненията от страна на централната нервна система също не бива да се подценяват. Менингитът представлява възпаление на мозъчните обвивки, а енцефалитът – възпаление на самата мозъчна тъкан. Често пациентите омаловажават симптомите, считайки ги за нормална проява на грипа – силно главоболие, схващане на врата, световъртеж, бълнуване, замъгляване на съзнанието. Възможна е поява на гърчове и изпадане в кома. И тук навременното постъпване в болница е от съществено значение, както за намаляване на риска от смъртен изход, така и за предотвратяване на тежките дългосрочни последици след прекарване не менингит или енцефалит.  

Лечение и профилактика

Лечението на грипа най-често е симптоматично – антипиретици за намаляване на температурата, обезболяващи, нестероидни противовъзпалителни средства. При деца не е препоръчителна употребата на аспирин поради вероятната му връзка със синдрома на Reye. Разработва се въпросът с прилагането на противовирусни препарати, например препаратът амантадин (Amantadine), който има свойството да потиска размножаването на вирусните частици. Прилагането на такива препарати е необходимо за рисковите групи, както и за тежко протичащ грип с усложнения. Такава терапия трябва да започне възможно най-рано, курсът на лечение трае минимум 5 дни.

Препоръчва се използването на повече от един противовирусен препарат, тъй като грипните вируси са резистентни към много от тях. Антибиотиците не влияят на грипа. Те трябва да се приемат само при риск от бактериална инфекция след лекарско предписание. В противен случай нараства рискът от появата на супербактерии, резистентни на антибиотици. Ако човек развие в бъдеще бактериална инфекция антибиотикът вече няма да е ефективен. При тежки случаи (особено при деца) се прилага вливане на плазма от вече преболедували (рековалесцентна плазма).

При имуненен дефицит, хронични заболявания, възрастни пациенти и деца може да се употребяват имуностимулатори и витамини. Безразборното им приемане обаче може да застраши здравето ви.

Набавянето на нужните витамини и микроелементи при здрави хора става чрез балансирано пълноценно хранене и излагане на слънце при витамин D. Витамините трябва да се предписват от лекар само при доказаната им липса у съответния пациент. Заболяванията могат да бъдат следствие както от недостиг на даден витамин, така и при неговия излишък в организма. От някои витамини организмът може да се освободи при излишък (например от витамин С), но за други такива механизми не съществуват (например витамин A). Дори за веществата, от които организмът може да се очисити, тази очистваща способност не е безгранична и злоупотребата води до нежелани реакции. Например витамин C е водоразтворим и излишъкът се изхвърля чрез бъбреците. При системна злоупотреба с него това може да доведе до образуване на камъни в тях. Комбинирането на различни витамини и микроелементи може да бъде опасно, тъй като те взаимодействат помежду си и в най-добрия случай биха могли просто да неутрализират положителното си въздействие върху организма. Преди приемане на имуностимулатори също е необходима консултация с лекар. Широкият им прием и комбиниране може да отключи автоимунни заболявания, алергии и други странични реакции.

Противогрипна ваксина

Имунитетът към грипа след прекарана инфекция трае 1-3 години, като е възможно междувременно заразяване с други вирусни щамове. Срещу вируса на грипа в организма се образуват антитела, като част от тях са вируснеутрализиращи. Доказват се и т.нар. секреторни антитела. Те се локализират не в кръвта, а в лигавицата на дихателните пътища и пречат на прикрепянето на вирусни частици към нея.

Influenza virus проявява голяма изменчивост. В резултат на това ваксинирането все още е проблематичен въпрос. Същестува жива ваксина с изтощени вирусни частици. Те са запазили способността си да се размножават в дихателните пътища без да водят до разболяване, а само до създаване на имунитет, който трае между 6 месеца и 1 година. Тя се прилага чрез накапване в ноздрите два или три пъти през интервал от 15 дни. За да е ефективна, ваксината трябва да бъде прилагана масово.

Убитата ваксина съдържа вирусни частици от настоящите циркулиращи щамове. Прилага се подкожно. Тя се счита за по-малко ефективна от живата.

В България се прилага ваксина, съставена от малки мехурчета (липозоми), съдържащи части от обвивката на вируса. Тези части в никакъв случай не са достатъчни да предизвикат заболяване, но са достатъчни да провокират имунната ни система да мисли, че има такова и при истинско заразяване с вируса да реагира много по-бързо и ефектнивно.

Сезонните противогрипни ваксини съдържат микс от поне 2 подтипа грипни вируси тип А и един или два грипни вируси тип В, които се определят от циркулиращите щамове грипни вируси през дадения сезон.

Ваксината се прилага еднократно мускулно. Това трябва да стане всяка година преди грипния сезон (октомври – ноември) поради бързата промяна на грипния вирус. Ваксината не съдържа цели вирусни частици и е напълно безопасна за употреба, без да има странични реакции. Ваксинирането е силно препоръчително за хора с хронични заболявания (особено белодробни и сърдечно-съдови), за онкоболни и болни от диабет, както и за хора над 65 години. Защитата, която осигурява не е 100%, но при ваксинирани инфекцията протича по-леко. Ваксината не е препоръчителна за бременни, хора с алергии, както и с настояща респираторна инфекция.

Тестове

Поради лекото протичане на грипа рядко се прилага тестване. Повечето случаи се доказват по симптомите. Основната роля на тестването е определянето на циркулиращия щам сред населението, както и доказването, че се касае за грипен вирус, а не за други вируси, причинители на респираторни инфекции, като парагрипни вируси, аденовируси, риновируси, коронавируси и др. Изследва се материал от носоглътката. Изследването може да стане чрез заразяване на опитни животни с взетия материал, но напоследък се прилага най-често PCR. Възможно е и изследване на кръвта за наличие на антитела в нея.

Грипните пандемии

Грипните вируси биват три типа – А, В и С. Най-голямо значение за патологията на човека и глобалните пандемии има тип А, който допълнително се разделя на 16 подтипа, сред които силно патогенните птичи грип (H5N1) и свински грип (H1N1). Грип В и С нямат подтипове, протичат значително по-леко и рядко са причина за епидемии.

Предпазните мерки, които трябва да се взимат по време на грипни епидемии, са подобни на мерките при настоящата коронавирусна пандемия – често миене на ръцете, дезинфекция, спазване на дистанция, избягване на контакти с болни и носене на маска при неразположение.

Подобно на много други вируси и вирусът на грипа е „прескочил” от животно върху човека. Големите пандемии възникват, когато животните изиграят ролята на “генетична лаборатория”, в коите протича едновременна инфекция между два грипни щама (например заразяване на свиня с човешки и птичи грип). Така двата вируса се смесват и образуват нов щам, към който човекът все още няма имунитет. Процесът се нарича антигенен шифт. В резултат новият щам „прескача” на човека и се разпространява изключително бързо поради всеобщата възприемчивост на хората заради липсата на какъвто и да било имунитет към новия вирус и става причина за глобална пандемия. Такива примери са пандемиите от Азиатски грип (3 милиона жертви), Хонконгски грип (1 милион жертви), епидемиите от свински и птичи грип, Испански грип (20 милиона жертви). Счита се дори, че още Хипократ е описал случаи на грип, както и грипни епидемии.

Все още е трудно да се определи как ще протече грипният сезон тази година в условията на коронавирусната пандемия. Няма достатъчно натрупани данни дали е възможна съвместна инфекция с двата вируса едновременно и дали и как те взаимодействат един с друг.

В Южното полукълбо, където коронавирусът се разпространяваше през зимните месеци, когато основно се разпространява и грипът, всъщност грипният сезон така и не настъпи. Това вероятно се дължи на противоепидемичните мерки, които пречат на разпространението както на коронавируса, така и на грипа, така че тяхното спазване ще бъде от съществено значение, за да се справим със сложната ситуация, пред която сме изправени.