Снимка bruce mars (@brucemars) @ unsplash.com (CC 0)

Циститът е често заболяване, засягащо основно жените, което се характеризира с възпаление на лигавицата на пикочния мехур. Протича остро или хронично. Причината за него може да бъде инфекциозен агент (бактерии, гъбички или вируси) и неинфекциозна (различни медикаменти, радиация). Протича с характерна комбинация от симптоми – често уриниране с болки и парене в продължение на дни, мътна урина понякога с наличие на кръв, позиви за уриниране дори след изпразване на пикочния мехур, понякога температурата е леко завишена, а общото състояние може и да е влошено.

Най-често циститът се причинява от бактерии от семейство Enterobacteriaceae, особено от най-известния представител на семейството Escherichia coli. Те са част от нормалната микрофлора на човека и при определени условия могат да попаднат в пикочния канал, да навлязат в пикочния мехур и да доведат до цистит.

Това може да се случи когато са занижени защитните сили на организма, при различни придружаващи заболявания, анатомични особености на човека, продължително носене на катетър, лоша лична хигиена.

Бактерията E.coli притежава специални повърхностни структури (адхезини), с които се прикрепя лесно към повърхностните лигавици на уринарния тракт. Много разпространено е схващането, че циститът се причинява от настинка, но това не е точно така. Настинката е предразполагащ фактор, който снижава имунитета и прави хората по-податливи на различни микробни причинители, водещи до появата на различни заболявания в това число и цистита.

Друга причина за цистит може да бъде радиационното лъчение при лъчетерапия на пациенти, болни от рак на пикочния мехур, дебелото черво, матката, яйчниците, простатата. Радиационният цистит е един от нежеланите ефекти на лъчетерапията. Развива се поради индуциране на възпалителен отговор към радиацията в лигавицата на пикочния мехур и последващото й унищожаване, поради което често е придружен с наличие на кръв в урината – хеморагичен цистит. Съществува и т.нар. лекарствено-индуциран цистит, който е разултат от употребата на някои медикаменти, например метотрексат – лекарство, което се използва за лечение на рак.

Друга форма на цистит е т.нар. интерстициален цистит, който протича по автоимунен механизъм – имунните клетки на организма атакуват клетките на пикочния мехур. Възможно е да се развие цистит след травма на пикочния мехур. Това най-често се случва при жени след нараняване на мехура по време на полов акт.

Особена форма на цистит е туберкулозният цистит, който възниква вследствие на туберкулоза на бъбреците. Характерно за него е трудното повлияване от лечението, което насочва към тази диагноза.

Циститът засяга предимно жени, тъй като уретрата (пикочният канал) у жените е значително по-къса и предразполага към по-лесното проникване на уропатогените до пикочния мехур. Освен това пикочният канал на жените се отваря на нивото на влагалището и е в непосредствена близост с ануса. Това са две зони, които нормално са колонизирани от различни бактерии, които ако не попаднат в пикочния канал или други стерилни области не водят до патология.

При мъжете уретрата е дълга и извита, което прави пътя на бактериите до пикочния мехур значително по-труден. От случаите на цистит едва около 10% са при мъже, като при повечето от тях се касае за разпространение на инфекцията от друг близък до пикочния мехур, орган, а не от външна колонизация.

Симптоми и оплаквания

Най-характерният симптом на цистита е честото уриниране с парене и болки. Болката се проявява най-вече при уриниране, но може да бъде и под формата на постоянна болка над срамната кост, в слабините, ниско в корема и кръста. Болните имат усещане за неизпразване на пикочния мехур дори непосредствено след уриниране. Урината е в малки количества, с мътен цвят и нехарактерна неприятна миризма, понякога с наличие на кръв. Помътняването може да бъде съвсем леко до тъмнокафяво и се дължи на наличието на бактерии и гной в урината. В редки случаи се появява отпадналост и треска, което насочва към евнтуални усложнения или придружаваща инфекция. Възможна е и появата на болки при полов акт като един от симптомите на цистит.

Кой боледува най-често?

Поради анатомичните особености на женската отделителна система жените са по-податливи на агентите, причиняващи цистит. При млади полово активни жени причинителят може да бъде предаден при сексуален контакт. След менопаузата променените нива на някои хормони водят до понижена устойчивост към уринарни инфекции. Бременността също е рисково състояние за развитието на цистит. Причините са, от една страна, хормоналните промени, а от друга, механичният натиск, оказван върху пикочния мехур от матката и плода, водещ до недоизпразване на мехура. Тъй като чрез отмиващото действие на урината пикочният мехур се самоочиства, всяко намаляване на количеството на урината, увеличава риска от развитието на цистит. Причината за това може да е недостатъчен прием на течности, смущение в постъпването на урината в пикочния мехур (механична пречка – бъбречни камъни, уголемена простата).

Неефективното изпразване на пикочния мехур и задържането на урина в него създава благоприятни условия за развитие на различни бактерии. Това се благоприятства особено при наличието на глюкоза в урината, което се случва при бременност и диабет. От значение за развитието на цистита е начинът на живот. Недостатъчният прием на течности, задържането на урината и лошата лична хигиена особено при жените имат предразполагащо действие за развититето на уринарни инфекции. Инфекцията може да се предаде и чрез замърсени дамски превръзки и тампони. При склонни към уринарни инфекции жени употребата на тампони не е желателна. Оралните контрацептиви също предразполагат към развитието на цистит, тъй като влияят на естественото действие на женските хормони, а едно от тези действия е именно имунната защита. Оралните контрацептиви променят състоянието на лигавиците на уро-гениталния тракт и понижават локалните им защитни способности.

До какви Усложнения води циститът?

Важно е при появата на характерните за цистита симптоми да се потърси лекарска помощ, тъй като често сериозни заболявания (като тумори на пикочния мехур) протичат с подобна симптоматика. Самолечението дори когато наистина се касае за цистит може да доведе до хронифициране и рецидивиране на инфекцията.

Едно от усложненията на цистита е фиброзата на пикочния мехур. Нормално стената на мехура е изградена от няколко слоя, лигавицата е съставена от клетки, които имат способността при изпълване на мехура да се разтягат и отдалечават една от друга и по този начин да увеличат обема му. При фиброза тази структура се разрушава и на нейно място прораства нормална съединителна тъкан, която не притежава подобни свойства. По този начин се нарушават нормалните структура и функция на мехура.

Друго усложнение е асцендентното изкачване на инфекцията по хода на пикочопроводите и засягане на бъбреците с развитие на пиелонефрит – инфекциозно заболяване на бъбреците, което може да прогресира до бъбречна недостатъчност.

Изследване и поставяне на диагноза

Единственият надежден метод за поставяне на диагнозата цистит е микробиологичното изследване на урината. Изследва се прясна сутрешна урина, в която се установява причинителя. Изследването се прави първоначално преди провеждането на антибиотичната терапия, а след това може да се използва за проследяване на ефективността от лечението.

Нормално урината е стерилна, т.е. не съдържа бактерии. Допуска се наличието на определено количество бактерии на милилитър урина поради възможното им попадане в пробата при нейното вземане (например от кожата и влагалището). Наличието дори на минимално количество туберкулозни бактерии в урината се счита за доказателствено за бъбречна туберкулоза и цистит, тъй като те не са нормални обитатели на човешкото тяло и наличието им доказва патологичен процес.

Възпалителни клетки (левкоцити) в пробата насочва към наличието на инфекция. Присъствието на еритроцити (червени кръвни клетки) също е тревожен белег, тъй като често пъти кървенето от уринарния тракт не е видимо с просто око, а се установява само микроскопски.

Различни промени в биохимичния състав на урината говорят за бъбречна локализация на проблема. При установяване на бактериалния причинител се прави тест за чувствителност към антибиотици – антибиограма, и се определя най-подходящия антибиотик за лечението според вида на причинителя и индивидуалните характеристики на пациента. При съмнение за попадане на бектериите в пикочния мехур по кръвен (хематогенен) път се изследва и кръв.

Причинителят на цистита може да е с вирусен произход (цитомегаловируси, аденовируси) макар това да се случва доста рядко. В такива случаи се доказва вируса в урината. Правят се и инструментални изследвания (ендоскопски, ехографски), с които се вижда ясно състоянието на пикочния мехур и развитието на възпалителния процес. От кръвната картина се наблюдава увеличен брой на левкоцитите.

Лечение на Цистита

За лечение на цистита се използват антибиотици след проведено микробиологично изследване и направена антибиограма. Има известни изисквания към антибиотиците, за да бъдат избрани за лечение на цистита – те трябва да се излъчват в големи концентрации в урината, за да изпълняват функцията си на точното място, трябва да са минимално токсични.

Редица антибиотици са нефротоксични (токсични за бъбреците), което ги прави неподходящи при избора на лечение при такива пациенти. Проблем е антибиотичната терапия при бременни, болни от цистит, където прилагането на антибиотици не е желателно. Уропатогенните бактерии не предизвикват образуване на траен имунитет и повторни инфекции са възможни. Срещу причинителя в кръвта или в стената на пикочния мехур се образуват антитела. Те обаче не са достатъчно ефективни, тъй като се разреждат с урината и се изхвърлят бързо от организма.

В България се произвежда и продава препарата Уростим, който е специфичен имунен стимулатор срещу уроинфекции. Съдържа такива убити бактерии, каквито са най-честите причинители на уринарни инфекции. Те нямат свойството да предизвикат заболяване, но могат да индуцират имунен отговор. Прилага се при пациенти с отслабен имунитет и склонност към хронични повтарящи се цистити и други инфекции на отделителната система.

Освен прием на лекарства, благоприятно действа консумацията на големи количества вода (до 3 литра на ден), сокове, билкови чайове, почивка и слагане на топла грейка в областта на пикочния мехур. Важно е да се избягва носенето на тясно прилепнало бельо, консумация на алкохол и люто.

Направените клинични проучвания сочат, че американската червена боровинка също има протективен ефект за развитието на подобни инфекции, тъй като възпрепятства бактериите E.coli да се се прикрепят към лигавицата на уринарния тракт. Това не води до убиване на бактериите, а само до загуба на прикрепящата им способност, което щади пациента от развитие на дисбактериоза, тъй като не убива E.coli в дебелото черво, където е необходимо нейното присъствие. Лекарствени препарати с подобни активни съставки могат да се прилагат при бременни или при случаи, в които антибиотичната терапия не е ефективна поради развитие на антибиотична резистентност на бактериите или поради свръхчувствителност (алергии) на пациента към антибиотиците.

Самолекуването и приемането на препарати и добавки без лекарско предписание не е желателно, тъй като може да доведе до хронифициране на процеса и появата на опасни трудно поддаващи се на лечение усложнения.