СПОДЕЛИ
Снимка Joshua Earle @ Unsplash (CC0)

Простатната жлеза (или простата) е част от половата система на мъжа, която се среща не само при човека, но и при повечето бозайници. Има формата и големината на кестен и се намира непосредствено под и пред пикочния мехур. Уретрата, която отвежда урината от пикочния мехур навън минава през средата на простатата.

Ролята на простатата е да образува специфичен секрет, който участва в състава на семенната течност (спермата), като добавя към нея хранителни вещества и течна среда, в която да се движат сперматозоидите. Това е единствената й функция при мъжа и определя много от качеството и оплодителната способност на семенната течност. При еякулация простатата се свива и изхвърля течност заедно със сперматозоидите, идващи от тестисите. Секретът на простатата съставлява около 25-30% от обема на семенната течност. Тя има сложен състав и се образува от продуктите на различни жлези – в нея само едва 2-5% са сперматозоидите образуващи се в тестисите.

Простатният секрет съдържа лимонена киселина, фибринолизин, простатно-специфичен антиген, протеолитични ензими и много цинк. Нормалните нива на цинк са много важни са оплодителната способност на семенната течност и често са причина за проблем от страна на мъжа, дори при нормална спермограма.

Простатата страда от различни заболявания – възпалителни (простатит, който е инфекция и се предизвиква от патогенни бактерии и се лекува с антибиотици); уголемена простата, което е доброкачествено увеличение на простатата и е характерно за почти всички мъже след 50 годишна възраст; рак на простатата, който е най-разпространеният рак при мъжете.

Какво трябва да знаете за рака на простатата?

  • ракът на простатата е най-честият рак при мъжете;
  • ракът на простатата засяга мъжете над 50 годишна възраст, като с нарастване на възрастта, нараства и рискът за развитието му. Най-често ракът се диагностицира между 70 и 74 години;
  • ракът на простатата се среща много по-често при чернокожи, отколкото при представители на бялата раса;
  • един мъж има 2.5 пъти по-голям риск да развие рак на простатата, ако баща му или брат му вече са били диагностицирани със заболяването;
  • мъжете с вече развит рак на простатата много често имат много слаби или никакви симптоми и все пак трябва да наблюдавате дали не усещате някои от следните симптоми: слаба струя при уриниране; нужда от често уриниране, особено през нощта; усещане, че не сте изпразнили мехура си докрай; трудно преминаване на урината, усещане за стеснение; накъсана струя урина.

Диагностика на рака на простатата?

Ако сте мъж над 50 годишна възраст, дори да нямате симптоми е добре да си правите профилактични прегледи всяка година, за да избегнете неусетно развитие на рака на простатата. Използват се основно три показателя/изследвания, за да се установи или отхвърли рак на простатата:

  • ректален преглед (ректално туширане) – простатната жлеза е в близост до ректума (правото черво) и е лесно достъпна за преглед през него. При ректалното туширане, чрез използване на показалеца, се опипва (палпира) простатната жлеза през ануса. Така могат да се установят различни отклонения в простатата, като неравности, бучки, зърнистост и втвърдяване, които са подозрителни за рак. Прави се от специалист и е едно от най-лесните начини за установяване на уголемяването на простатата.
  • биопсия на простатата – при съмнение за уголемена и променена форма и текстура на простатата може да се вземе малка тъканна проба от самата простата, която да се изследва под микроскоп, за да се установи или отхвърли наличието на ракови клетки;
  • простатно-специфичен антиген (ПСА/PSA) – простатата произвежда специфичен белтък – PSA, който може да се измери с много лесен и бърз кръвен тест, високите стойности почти винаги насочват към рак на простатата, макар че стойностите може да са увеличени и при доброкачествено увеличение на простатата. Това е лесен и удобен метод за проследяване (скрининг) за рак на простатата и се прилага рутинно при мъже над 50 годишна възраст. Изследването на простатно-специфичния антиген е много точен и информативен показател в над 75% от случаите. Той се използва и за проследяване на състоянието след лечение на рак на простатата. При увеличаване на стойностите му най-вероятно се касае за рецидив и нова поява на рака;
  • ултразвуково изследване – за да е най-информативно и точно изследването се извършва ректално, където простатата е най-близо. Чрез него може да се измери големината на жлезата, както и да се установи дали има изменения в плътността й. Често това изследване се комбинира с взимане на материал за биопсия.

Въпреки че ракът на простатата е най-честият при мъжете, той се появява сравнително късно в живота и често се развива с десетилетия. Многобройните лечения на този рак помагат той да бъде забавен или напълно отстранен, така че само 1 на 35 мъже умира от рак на простатата. При все това е добре всеки мъж над 50 годишна възраст да минава профилактичен преглед веднъж годишно, за да е сигурен, че ще улови най-ранните симптоми на развиващ се рак, когато е и най-вероятно той да бъде напълно излекуван, ако се предприеме адекватно лечение.