Хепатит C е една от тежките форми на хепатит, за която няма ваксина и обхваща определени рискови групи. Заразяването и първоначалното “настаняване” на вируса в организма често протичат без симптоми, а инфекцията се открива в доста късен етап, когато вече има усложнения.

Всички хепатитни вируси са обединени според своя афинитет (наричан още тропизъм) да поразяват клетките на черния дроб и трайно да се настаняват в него. Причина за заболяването е вирус – HCV, който е малък вирус с едноверижна РНК и представен в 7 различни разновидности. Най-разпространени са генотип 1 и 2. Основни пътища на заразяване са използването на венозни наркотици, а в развиващите се страни – извършването на медицински манипулации със замърсени и нестерилни инструменти и медицинско оборудване и поддържане на лоша хигиена в медицинските заведения.

Над 10 милиона души употребяващи венозни наркотици са заразени с хепатит C, а всички заразени наброяват около 130-170 милиона души по целия свят. Вирусът е напълно изолиран едва през 1989 г., когато е потвърдено съществуването му, като не е известно той да засяга други животински видове освен човека.

Хепатит C протича  със симптоми само в 15% от случаите, но дори и тогава те не са типични и добре откроени, тъй като наподобяват грип или бързопреминаваща настинка и не се отчитат като сериозни. Тъй като освен грипа, повечето хепатити имат подобна на него симптоматична картина, то не е препоръчително грипоподобните симптоми да бъдат пренебрегвани с лека ръка, тъй като могат да бъдат знак за доста по-сериозно заболяване.

В повечето случаи заразените с хепатит C не обръщат внимание и заболяването плавно преминава в хронична форма. В около 15-25% особено при млади жени инфекцията отзвучава изцяло и спонтанно. 80% от всички заразени обаче развиват хронична инфекция, която е най-опасна, тъй като води до структурни промени в черния дроб и нарушаване на функциите му.

Протичането на болестта е коварно и без симптоми, като повечето хора не изпитват никакви проблеми през първите 10-20 години на инфекцията, но хепатит C е най-сериозната причина за цироза и рак на черния дроб. Около 30% от тях развиват цироза в рамките на 30 години след инфектирането. Хепатит C е причина за 25% от цирозата и 27% от рака на черния дроб.

Цирозата е стъпка към рака на черния дроб и води до сериозно увреждане на функциите му с ефекти в близките тъкани – високо кръвно налягане във вените на черния дроб, натрупване на течност в стомаха, лесно кървене, вътрешни кръвоизливи в стомаха и хранопровода, които могат да се окажат и животозастрашаващи, също така жълтеница и мозъчни увреждания.

Цирозата е несъвместимо с живота състояние и налага чернодробна трансплантация, но дори и след нея и замествен със здрав черен дроб, поради циркулираците в кръвта вируси се стига до повторно инфектиране и на трансплантирания черен дроб.

Ето и рисковите фактори, които са най-честа причина за заразяването с хепатит C:

  • хора родени между 1945-1965 г. са с 4 пъти по-голям риск да са заразени от хепатит C, най-вече поради недоброто ниво на стерилност в болничните заведение и при кръвни манипулации на които са били подложени през този период. 3-ма от 4 заразени с този вирус са родени именно в този период;
  • кръвопреливане и кръвни манипулации в болници, зъболекарски кабинети и лаборатории със занижена хигиена;
  • кръвопреливане на кръв, която не е изследвана за вируса на хепатит C;
  • жени, на които е правено цезарово сечение преди 1990 г.;
  • наркозависими, които използват общи или нестерилни игли, спринцовки, уреди за пушене, смъркане и т.н.;
  • затворници, изтърпяващи наказание лишаване от свобода;
  • хора, които имат татуировки или пиърсинг са доста рискови за хепатит C поради незадоволителната хигиена на студията и използването на неиндивидуални и нестерилни инструменти;
  • правенето на маникюр и педикюр с нестерилни и неиндивидуални инструменти, споделянето на четки за зъби ( особено при кървящи венци ), самобръсначки, бръсначи, депилатори и други лични принадлежности. Инструментите в козметичните салони и tattoo-студията трябва да се подлагат на същата стерилизация както хирургичните инструменти в болниците. Това се отнася за пили, ножици, клещи за кожички, кюретки, накрайници, шпатули и т.н.;
  • различни козметични и очистителни процедури, като обезкосмяване с нестерилни и многократни инструменти и продукти, хидроколон терапия с нестерилно оборудване, отстрасняване на кожни дефекти чрез изгаряне с електрокаутер, който е нестерилен;
  • хомосексуалисти мъже;
  • промискуитетен полов живот, секс без предпазни средстава, секс с рискови партньори. Все пак предаването по полов път е много по-често при хепатит B, отколкото при хепатит C;
  • 75% от заразените с хепатит C не знаят за това и има риск да го пренесат на други хора, тъй като симптомите не се проявят с десетилетия.

Диагностицирането на хепатит C е имунологично чрез HCV антитела, ELISA тест, Western blot, както и чрез PCR реакция, която може да открие директно фрагменти от вирусния геном дори 1-2 седмици след заразяването. За да бъде отчетен “позитивен” резултат чрез използването на методи базирани на антителата е нужно значително повече време, за да се образуват и бъдат в достатъчни количества, че да се засекат на изследването.

Първата стъпка в диагностицирането на хепатит C са кръвните изследвания, които да открият антитела към вируса и ако те са налични в кръвта се  търси и наличие на самия вирус чрез HCV RNA-тест. Той може да потвърди наличието на вирус или да се окаже “негативен”. Във втория случай се касае за преминала инфекция вследствие на терапия или самоизлекуване.

Нивата на чернодробните ензими в повечето случаи не са толкова показателни, тъй като започват да се покачват едва 7-8 седмици след първоначалното инфектиране, а и по тях трудно може да се съди за тежестта на заболяването.

За потвърждаване може да се вземе и чернодробна биопсия,  макар и тя да крие определени рискове.

Ваксина за хепатит C все още не е разработена за разлика от хепатит B, който отдавна може да бъде профилактиран чрез използването на ваксина. Използването на стерилни игли при наркомани и по-стриктната хигиена в медицинските заведения са мерки, които намаляват риска от хепатит C с до 75%.

Лечението на всеки вид хепатит е различно. Хепатит C преминава без лечение в около 15% от случаите и заразените често дори не подозират, че са били носители на този вирус. В 50-80% инфекцията преминава в хронична, а лечението успява да елиминира вирусната инфекция в около 70% от болните. Хората с доказана инфекция с хепатит C трябва да потърсат лечение. Използва се комбинация от два медикамента – пелигиран интерферон и антивирусния медикамент рибавирин, които се прилагат в продължение на 24 до 48 седмици. Ефективността на лечението е много голяма ако се приложи в първите 6 месеца след инфектирането, отколкото ако е приложено при хроничен хепатит C.

Титулна снимка автор LK & лиценз CC BY-ND 2.0