Истерията, която появата на СПИН през 80-те години предизвика вече поутихна, особено след като се появиха обнадеждаващи данни, че болестта не е непобедима и има начин да се ограничи и да й се повлияе.

Вирусът на СПИН атакува важно звено в имунната система, която е нашата “защитна стена” срещу външните патогенни микроорганизми, като води до срив в нея, което ни прави податливи на инфекции, довеждащи в крайна сметка до смъртен изход. Има хора, които обаче са неподатливи на заразяване.

Това стана известно съвсем скоро и се дължи на особена генна модификация, която ни предпазва от проникването на вируса в клетките – първата стъпка, с която той заразява организма.

И в този случай генетичният фактор играе решаващата роля – хора, които са хомозиготни по гена CCR5-delta32 са неподатливи на инфектиране с определени щамове HIV. Генът CCR5 се намира в късото рамо на хромозома 3 на човешкия геном и хората, които имат мутация на този ген са неподатливи на заразяване от M-тропични щамове на HIV-1 вируса. Тези вируси използват CCR5 рецептора на макрофагите и CD4+ Т-клетките, за да проникнат в тях и да се размножат.

Това е така защото вирусът има нужда от наличието на специфични рецептори за които да се захване, за да осъществи проникването/инфектирането на таргетните имунни клетки. При хората с този ген тези рецептори липсват и дори и при досег с инфекцията не могат да се заразят. Изследванията показват, че генът се среща в 5-14% от европейците, но е изключително рядък при африканци и азиатци.

Вирусът на СПИН, както и всички останали вируси не могат да се възпроизвеждат сами и използват живите клетки на организма-гостоприемник, за да се репликират. Обикновено тяхната ДНК или РНК се “разпакетира” от вирусната си обвивка и попаднала в клетката “подчинява” процесите в нея на своя генетичен код. Така нормалните клетки се превръщат във “фабрики за нови вируси”, които в крайна сметка, след като изчерпат ресурса на клетката, я унищожават и заразяват лавинообразно следващите нови здрави клетки.

Днес вече е напълно ясно, че HIV, който предизвиква болестта СПИН произлиза от нечовекоподобни примати населяващи регионите в Африка под пустинята Сахара и който вирус е преминал върху човек, предизвиквайки пандемия от тази болест.

Съществуват два типа HIV, които са способни да инфектират хората: HIV-1 и HIV-2. HIV-2 произхожда от маймуните Cercocebus atys, населяващи Гвинея, Габон и Камерун, но HIV-1 е доста по-заразен и именно заради това пандемията е преимуществено от него. HIV-2 се предава трудно и е ограничен в Западна Африка.

Произходът на вируса все още не е достатъчно изяснен и има две основни теории – камерунската “ловна” хипотеза и хипотезата за полиомиелитната ваксина, като втората има вече историческо значение, тъй като беше отхвърлена.

Българската история на HIV инфекцията започва от град Матади – основното пристанище на сегашно Конго (бивше Заир, както по времето на диктатора Мобуту се наричаше). Там по времето на социализма са лагерували риболовните ни кораби и след завръщането на екипажите им са открити инфектирани техни членове.

Понастоящем у нас в Министерството на здравеопазването има официално регистрирани 1811 HIV-позитивни лица, но реалната бройка е в пъти по-голяма. Програмите за тестване за СПИН също се ползват с голям интерес – само през 2012 г. у нас са се тествали 346 424 души, новооткритите случаи на серопозитивни лица са 157. Противно на очакванията, че СПИН се “хваща” основно след пребиваване в чужбина и особено в Африка, изследванията показват, че само 9% от случаите са на хора пребивавали дългосрочно в чужбина.

Материалът е предоставен за публикуване от зеления сайт GreenJotter.org

Титулна снимка автор bryan & лиценз CC BY-ND 2.0