Всички сме свикнали с антибиотиците и разчитаме на тях при сериозни проблеми, но не си даваме сметка, че само преди 60-70 години болните са умирали от инфекции, които днес лекуваме без проблем. Прилагането на антибиотици през тези десетилетия обаче доведе до един друг проблем – бактериите вече не са толкова чувствителни на антибиотици и лечението на инфекциозни заболявания става все по-трудно.

Антибиотиците са вещества, които могат да убиват или потискат развитието на различни бактерии и се произвеждат естествено от много микроорганизми. През 1926 г. Александър Флеминг забелязва съвсем случайно в своята лаборатория, че растежа на гъба от рода Пеницилиум в близост до съдове с патогенни бактерии води до тяхното измиране и така предполага, че за това е отговорно вещество, което нарича пеницилин. Той обаче е изолиран в чист вид едва през 1942 г. и дава тласък в развитието на антибиотичната терапия на инфекциите. Оказва се, че пеницилина не е токсичен и има силен ефект върху голям брой патогенни бактерии, а прилагането му през Втората световна война спасява много ранени войници от тежки инфекции и смърт.

С откриването и прилагането на пеницилина започва съвременната антибиотична ера. На тяхното прилагане се дължи лечението на много опасни инфекции и усложнения. Съвременната хирургия не би била възможна, ако не се прилагат антибиотици. Те се използват много и в животновъдството, за предпазване на животните от опасни заболявания.

С напредването на химията и фармакологията естествените антибиотични субстанции изолирани от различни природни източници са били модифицирани и са дали началото на полусинтетичните антибиотици, разбира се, има и напълно синтетични антибиотици, чието действие е силно и насочено към определени бактерии.

Патогенните бактерии обаче имат свои механизми да се защитават и адаптират, като си изработват бариери срещу действието на антибиотиците. Тези защитни механизми се кодират в тяхното ДНК и се предават на следващото поколение, като така изграждат частично или напълно неподатливи на антибиотиците бактериални щамове.

Това се случва от една страна заради безконтролното предписване на силни антибиотици, както и заради предписаното общо количество антибиотици и вече се превръща в сериозен проблем.

Човечеството е изправено пред реалната опасност скоро да се върне в изходно положение и да не може да лекува дори банални инфекции, тъй като те ще са неподатливи на антибиотици.

В нов доклад на СЗО се алармира, че тази тенденция може да нанесе сериозен удар на общественото здраве. Нужни са спешни мерки, тъй като “светът е изправен пред пост-антибиотична ера, когато съвсем банални и обикновени инфекции и малки наранявания, които са лекувани без проблем десетилетия наред, ще водят до усложнения и смърт”.

Първото световно проучване на СЗО разкрива много високи нива на резистентност на бактерията E. coli, която е причина за различни инфекции на кожата, кръвта и бъбреците, както и менингит. Оказва се, че в повечето страни лечението срещу нея е неефективно при повече от половината пациенти.

Открити са и други бактерии с високо ниво на резистентност, като тези причинители на бактериална пневмония и гонорея.

Никакви нови антибиотици не са откривани от повече от 30 години, има само модификации и нови подгрупи, а медицината има нужда от разработката на нови лекарства против патогенните бактерии. Устойчивостта на бактериите към антибиотиците е вече задействана “бомба с часовников механизъм” и е много по-сериозна заплаха от тероризма или войните.

И ако си мислите, че тази резистентност се открива само в страните с развита медицина и болнично лечение на високо ниво, то грешите – антибиотичната резистентност е повсеместно и мащабно явление, което се наблюдава по цял свят – от развитите страни до полевите болници в черна Африка, за което свидетелстват лекари от “Лекари без граници”.

На национално ниво е нужно да се провеждат програми за контрол и мониториране на бактериалната резистентност, а антибиотиците следва да се предписват само при сериозна причина и за лечение на значими инфекции, а не просто като предпазна мярка от вторични инфекции.

В България антибиотиците се продават свободно, много от пациентите се самолекуват, ползват стари рецепти от предишни боледувания, пият антибиотик при всяка вирусна инфекция, за да “не се влошат”, а същевременно карат грипни инфекции “на крак”.

Безконтролното приемане на антибиотици може да доведе до развитие на резистентност и когато наистина имаме животоспасяваща нужда от тях, те да не ни действат.

Титулна снимка автор Judit Klein & лиценз CC BY-ND 2.0