Човек през по-голямата част от времето си е зает с професионалната дейност и е под въздействието на работната си среда. Професионалният стрес действа продължително върху човека и има последствия, които могат да се проявят след дълъг период от време. Стресът на работното място може да се дефинира като състояние при което професионалните фактори взаимодействат с човека, като го принуждават да промени своето психично и (или) физиологично състояние по начин, който отклонява личността от нейното нормално функциониране.

Един от начините, по които засегнатите реагират на тези стресори, е поведенческият синдром на професионалното изчерпване “бърнаут” (professional burnout). Терминът “професионално изпепеляване” е въведен за първи път в психологическата литература през 70-те години на 20 век от американския психоаналитик Herbert Freudenberger и от социалния психолог Cristina Maslach.

Не съществува една единствена дефиниция на понятието “бърнаут”, която да е приета като стандарт, както не съществува консенсус и между учените, консултантите и клиницистите. Част от тях описват “бърнаут” като душевно състояние, настъпващо често при хора, които работят с други хора и в отношенията си с тях, с началниците или с колегите си са “даващи”.

Това състояние се характеризира с ред симптоми: влошено общо състояние, той се чувства психически и физически изморен, безпомощен и без надежда, без никакво желание за работа и радост от живота. Изчерпването настъпва най-често не като следствие на отделни травмиращи преживявания, а като постепенно душевно опустошаване. Трагично е, че то засяга преди всичко личности, които са били особено ентусиазирани в началото на кариерата си, идеалисти. Това са най-добрите в определени професионални групи, чиято ефикасност намалява. С други думи, трябва да “гориш”, за да можеш да “изгориш”.

Pines et al разглеждат като причини за “бърнаута” постоянното напрежение и “всекидневния стрес”, чиито последствия са особено неблагоприятни, когато изнурителната работа и продължителното натоварване са придружени от липса на признание и социална подкрепа. Изтощеният човек в състояние на “бърнаут” се чувства изолиран, онеправдан, срамува се от своето състояние и с това то още повече се влошава.

В. В. Бойко определя “бърнаута” като изработен личностов механизъм на психологическа защита във формата на пълно или частично изключване на емоциите в отговор на психотравмиращо въздействие. Емоционалното изгаряне представлява стереотип на емоционалното и преди всичко на професионалното поведение. Изгарянето отчасти е функционален стереотип, доколкото позволява на човек да дозира и икономично да изразходва своите енергийни ресурси. В същото време могат да възникнат и дисфункционални следствия, когато “изгарянето” отрицателно повлиява изпълнението на професионалната дейност и отношението с колегите.

Според него нашата нервна система има “лимит на общуване”, т.е. за деня, човек може да отдели пълноценно внимание единствено на определен брой хора. Ако тяхното число е по-голямо неизбежно настъпва изтощение, а с времето и “изгаряне”. Такъв лимит съществува и по отношение на други психични процеси (възприятие, внимание и т.н.). Този предел е много подвижен и зависи от тонуса на нервната система, който се снижава от лошото настроение, от проблеми, безсъние и други причини.

Според Paine “бърнаут” е психологичен многофазен процес, изразяващ се в разностранен набор от малоадаптивни копинг-реакции към високи нива на стрес в дейността и личностна фрустрация, изразяваща се в емоционално изтощение, деперсонализация и чувство за неуспех и понижена успешност.

Описват се три етапа на процеса на “бърнаут”

  1. Стрес – усещане за дисбаланс между ресурси и изисквания;
  2. Напрежение – непосредствен емоционален отговор на този дисбаланс, характеризиращ се с чувство на безпокойство, тревожност, умора, изтощение;
  3. Защитен копинг – тенденция да се третират пациенти, клиенти, граждани с подчертано безразличие, механично, индиферентно или с демонстрация на вглъбеност в удовлетворението на собствените потребности.

Синдромът на професионално изпепеляване се разглежда като реакция на продължителен професионален стрес възникващ в междуличностните взаимоотношения. Моделът на синдрома може да бъде представен като емоционално-когнитивен комплекс от симптоми и поведение, които са групирани в три основни групи:

  • емоционално изтощение и умора – тревожност, депресия, фрустрация, безпомощност, апатия, суицидни мисли, параноя и др.
  • тенденция за отрицателно, равнодушно отношение към зависимите от професионалиста “други” – конфликти с колеги, деперсонализация, враждебност, несензитивност, негативизъм и др.
  • тенденция за отрицателна себеоценка – особено по отношение на собствената работа – неудовлетвореност от дейността, намалена продуктивност, грешки в работата и др.

Симптомите на синдрома “бърнаут” са групирани в четири групи

  1. Когнитивни включващи ригидност в мисленето и действията, дистанциране и отбранителна нагласа, песимизъм до параноидни и суицидни мисли;
  2. Афективни, обхващат объркващи и конфликтни емоции, депресия, чувство за вина по отношение на търсещите помощ поради отклоняването на контакти с тях, скука, раздразнителност, чувство на безпомощност и загуба на контрол, на неспособност да повлияе положително върху собствения си живот или на нуждаещите се от помощ;
  3. Поведенчески изразяващи се във факта, че някои индивиди започват да живеят с “поглед, прикован към часовника” и постоянно да се оплакват, превръщайки се в хронични мърморковци; при други се повишава склонността към рисково поведение или приемане на опиати; трети пък работят по-малко отпреди, с по-ниска ефективност и се оттеглят, т.е. прекъсванията и отсъствията от работа, удължените почивки зачестяват;
  4. Физически, свързани с чувство на изтощение, липса на ентусиазъм, изчерпване на енергията, хронична умора, понижена устойчивост по отношение на простудни заболявания и вирусни инфекции, мигрена, влошена способност за координация на движенията, други по-тежки заболявания.

Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за емоционално изтощение. При изчерпване на емоционалните им ресурси, работещите чувстват от една страна, че не са в състояние да дадат нещо повече от себе си на психологично ниво. От друга страна настъпва развитие на отрицателни, цинични нагласи и чувства по отношение на клиенти ( пациенти, учениц и), т.е. към лицата за които се грижат до степен да гледат на тях като на “заслужаващи своите неприятности”. Третият аспект на синдрома е тенденцията за отрицателна себеоценка. Страдащите от синдрома се чувстват нещастни и недоволни от себе си, неудовлетворени от професионалните си умения и реализация. Последствията от това състояние могат да бъдат много сериозни както за самите засегнати и обкръжаващи ги ( семейство, колеги ), така и за организацията в която те работят.

Отличителната характеристика на “бърнаута” е фактът, че последствията му са самоподхранващи се. Ако този процес се разгъне без да бъдат предприети мерки, прекъсването му става трудно. “Бърнаут” може да се разбира като последна фаза в един процес от неуспешни опити за справяне с отрицателни стресиращи условия, т.е. резултат от непреодолян социален стрес. Трагичното е, че жертви на “бърнаут” стават отлично подготвени специалисти, започващи професионалната си кариера с висока мотивация и ентусиазъм, които при сблъсъка с рестриктивните реални условия и резултати, неотговарящи на вътрешните им стандарти и очаквания постепенно изпадат във фрустрация, стагнация до пълна резигнация и апатия.

Синдромът на “бърнаут” се диференцира особено ясно при професионалисти, които се стремят да потиснат собствените си чувства и устойчиво формирани психични нагласи в желанието си да осъществят ефективно дейността си, независимо от всички възпрепятстващи фактори- да разбират, без да осъждат ( близки, роднини ), да помагат, колкото и докато могат, да съпреживяват с жертвите на болест, на насилие и т.н. Често трудно постигнатите резултати се обезсмислят от последващи действия или бездействие, което от своя страна води до остра фрустрация, до безсилен гняв, до мисъл за напразни действия в напрегнати, безсънни нощи, за огромен, като че ли безсмислен разход на физическа и психическа енергия, или излагане на опасност на собствения си живот и този на другите в съвместни действия.

“Професионалното прегаряне” е израз на настъпващи промени в емоционалната сфера. Логично е те да се наблюдават по-често при жените, които са склонни към съпреживяване ( емпатия ), към по-ирационална преработка на информация и “потъване”, отдаване на задълженията си. Прояви на “бърнаут” се забелязват често при млади специалисти, които са свръхмотивирани, с идеализирани очаквания от бъдещето, с романтични представи за дейността си. Естествено е техните очаквания да са завишени, но нерядко и свързани със завишена самооценка, с крайна самоувереност. При такива личности “професионалното прегаряне” се изразява в бързо настъпваща промяна в мотивацията, достигаща до крайни варианти на невключване, дистанциране от работата, на нежелание за изпълнение на задълженията си, бягство, следствие от стреса и напрежението.

Рисковите ситуации водещи до настъпването на “бърнаут”

  1. Пренатоварване на един и същ човек с много роли и ангажименти, което не дава възможност за кратък отдих;
  2. Пренебрегване на нуждите на “зависимите” в полза на административни, финансови и бюрократични съображения;
  3. Неадекватно лидерство и неадекватна супервизия;
  4. Липса на обучение и ориентираност в спецификата на работата;
  5. Липса на социална интеракция и взаимна подкрепа сред служителите в дадената организация.

Американската асоциация по психология препоръчва следната стратегия за справяне с “бърнаут” феномена

  1. Поставяне на нови цели и задачи – тук е важно за личността да си отговори на въпроса: “Чии идеали следва, своите собствени или нечии чужди?”;
  2. Помощ от околните – необходимо е тази тема да се дискутира с приятели, членове на семейството или психотерапевт, за да се определят нови професионални и жизнени цели и да се намерят сили за тяхната реализация. При това е важно човек да изработи сам тези цели, за да не се поддаде на влияние отвън и приеме отново грешни и недостижими задачи;
  3. Намиране на занимания извън работа, за да не бъде професионалната дейност единствен източник на успехи и радост в живота – това са различните хобита, спорт, сфери на реализация носещи признание и удовлетворение, за да могат възможните неудачи в професионалната сфера да бъдат компенсирани от успехи в други значими за човека области.

Превенцията на професионалното изпепеляване включва различни програми за психидиагностични изследвания или обучение на супервайзори, имащи грижата да проследяват състоянието на сътрудниците и да предлагат мерки за предотвратяване и достигане до крайните фази на синдрома. Много ефективен механизъм е точната диференциране на собствената отговорност, компетентност и автономност на всеки един член от колектива чрез включването му при вземане на общите решения. Могат да бъдат включени и различни психотерапевтични техники, които на сегашния етап от развитието на обществото у нас са малко познати и много рядко използвани в практиката.Познаването на синдрома професионално изпепеляване от ръководителите на различни управленчески нива и прилагането на стратегии за недопускането му в практиката крие огромни възможности за повишаване ефективността, продуктивността и удовлетвореността от труда в дадена организация, както и намаляването на оборота на служители в нея.

Титулна снимка автор Shohei Uda & лиценз CC BY 2.0