Снимка opensource.com @ flickr (CC BY-SA)

На фона на нарастващата “здравна пропаст” в световен мащаб, която привилегирова пациентите, които могат да си позволят качествено лечение само срещу заплащане, у нас вече повече от 20 години реални реформи в здравеопазването не се провеждат, а дори и дребните логистични проблеми и поддържането на вече наличната материална база и сграден фонд, се подхвърлят като горещ картоф от един здравен министър на следващ и от един кабинет на друг, без ясно разписани приоритети. Явно е нежеланието на управляващите както да сложат ред в законодателната рамка, така и да стартират и проведат реална реформа, която да доведе до работещо здравеопазване.

Здравето на населението на всяка държава е най-скъпата стока и най-висш приоритет на всеки цивилизован управленец, защото здравият човек генерира продукт, пълни хазната и потребява стоки и услуги и може да бъде активен фактор, докато болният или инвалидизиран пациент има нужда от лечение, грижи, пенсия.

Пълната липса на ефективни профилактични програми в много здравни сектори (като денталната медицина), ефективни информационни кампании и задължителност на профилактичните прегледи доведе до истински бум на най-рисковите заболявания – хипертония, ракови заболявания и диабет, които се откриват “случайно” и твърде късно, когато лечението им е трудно, продължително и скъпоструващо, както за касата, така и за самия пациент.

Нехайното и безхаберно отношение на кабинета на Бойко Борисов по отношение на здравето на българската нация и почти комичните смени на министри в Министерството на здравеопазването, са само “симулиране на активност” и “тупкане на топката”, защото по думите му “здравеопазването не е приоритет на текущото управление”. Подобни мизантропски изказвания са в разрез с всякакви устои на съвременното общество и са директна заявка за обричане на нацията на безхаберен геноцид. Но това е само финализиране на поредицата безхаберни управления през годините.

И вместо да се подемат реални реформи и да се отдели нормален за страната бюджет, сме свидетели на неадекватни и епизодични PR акции и демонстриране на формална готовност за корекции на проблемите “на парче”.

За това, че българската здравна система десетилетия наред се движи “на ръба” свидетелстват много тенденции – трайната и притеснителна тенденция български лекари да напускат страната и да избират работа в чужбина, където имат по-високо заплащане и възможност за кариерно развитие; платени специализации за младите лекари, които ги спъват; лоши условия по националния рамков договор, които всяка година поставят подписването му от съсловните организации под въпрос; липса на либерализирано здравно осигуряване и монопол на НЗОК.

Българските управници са намерили една много успешна тактика, която ги държи далече от необходимостта да решат какъвто и да е реален проблем в българското здравеопазване, а именно регулярно, тенденциозно, кампанийно и подкрепено от политиците, да противопоставят лекарското съсловие с пациентите и да набеждават едни други в некоректност, злоупотреби и липса на етика. Това, граничещо с престъпно поведение действие, доведе до пълна разруха на най-важното за успешното лечение на един пациент – доверието между лекар и пациент и го замести с формални търговски отношения.

На поредната среща на съсловните организации на лекарите, денталните лекари и фармацевтите с президента Росен Плевнелиев се разигра поредната унизителна сцена, когато техните представители в лицето на председателите им е трябвало да се изкажат последни, предаде БТА.

“Не може съсловните организации, които са основен партньор на държавата в реализиране на здравните политики, да бъдат оставени на последно място след всички, ако остане време да кажат нещо”, каза д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз.

Той посочи, че са искали да представят позицията си, чиято цел е била да се разсеят няколко мита – за многото пари в здравеопазването, за кадрите в системата и за непрекъснато нарастващия брой на хоспитализации.

“Няма страна в Европа, която да заделя под 4% от БВП за здравеопазване освен България, с 230 евро средно годишно на човек от населението, няма как с толкова ниски средства да се гарантира качество”, добави Райчинов.

Пред управлението на ГЕРБ има много и належащи за решаване проблеми в здравеопазването и слъзливите оправдания с наследено политическо минало, липса на пари и световната икономическа криза, са само формални оправдания за бездействие и политическа импотентност, както и ясен сигнал, че най-важният приоритет – добруването и здравето на населението – е оставен на последно място.

И на фона на тази реалност, никак не е учудващ резултатът от проучване на анализаторите от Healthgrouper, че близо 5000 лекари от общо 35 000 работещи у нас, планират да заминат на работа в чужбина. Става дума за най-кадърните лекари, натрупали първоначален опит от 10-15 години, в най-активната си възраст, които са разочаровани от липсата на реформи, ниското заплащане в държавните болници, липсата на ясни правила и сринатия авторитет на лекарското съсловие в обществото.

Според съсловните организации е належаща промяна в схемата на здравното осигуряване, което вече генерира над 20% хора, които не плащат продължително здравните си осигуровки, реформа в спешната помощ, въвеждане на електронни здравни досиета, изработване на нови стандарти за добра лекарска и дентална практика, регламентиране на донорството, провеждане на профилактични програми и скрининг за социалнозначими заболявания.

Титулна снимка автор opensource.com & лиценз CC BY-SA 2.0