НАЧАЛО Актуални новини Сп. ТопМедика Какво е алергичен ринит?

Какво е алергичен ринит?

Алергичният ринит засяга около 10%-25% от населението на света. Клиничните симптоми включват ринорея, назална обструкция, сърбеж и кихане. Алергичният ринит е едно от най-разпространените заболявания на дихателните пътища.

17063
Снимка Nigel Lo (www.nigello.com) @ Unsplash (CC 0)
Снимка Nigel Lo (www.nigello.com) @ Unsplash (CC 0)

Автор: Доц. д-р Диляна Вичева, Катедра по Оториноларингология, Медицински Университет – Пловдив

Алергичният ринит (АР) засяга около 10%-25% от населението на света (Bousquet и 2001). Клиничните симптоми включват ринорея, назална обструкция, сърбеж и кихане. Алергичният ринит е едно от най-разпространените заболявания на дихателните пътища, което води до заболеваемост и значително намалява работоспособността на пациента и качеството му на живот. Това е свързано и с други усложнения като: астма, синузит, загуба на обонянието, възпаление на средното ухо, носни полипи, по-чести инфекции на дихателните пътища и др.

Алергичният ринит често се отключва по време на излагане на целогодишни или сезонни алергени от околната среда. Сред най-често срещаните алергени са полени (трева, дървета и плевели), които са предпоставка за развитие на сезонен алергичен ринит. Домашният прах, домашните любимци и влагата са основните причинители за клиничната изява на целогодишния алергичен ринит.

През последните десетилетия, честотата на алергичния ринит се е увеличила, особено в развитите държави. Етиологията за развитие и изява на атопичната алергия е все още неизяснена. Няколко са предполагаемите фактори: промяна в начина на живот, увеличаване на експозицията на алергени, замърсяване, дразнители (дим, газ и т.н.); промени в диетата, чести инфекции и стрес (Bousquet 2001 г.). По този начин взаимодействието между факторите на околната среда и индивидуална чувствителност е от съществено значение. Проучени са редица патогенни механизми, включително и взаимодействието на множество гени, взаимодействието на пациента с околната среда, генетичните фактори и неравномерността на населението. Запознаване с етиологията ще доведе до по-ефективни мерки за околната среда и контрол.

Генетичният ресурс по отношение на семейна анамнеза и проява на атопична алергия е най-силният рисков фактор за развитието на алергични симптоми. Най-ранните изследвания са направени от Edfors-Lubs през 1971 г., които доказват наследствения характер на алергичен ринит при близнаци. По-късно Hopp (1984), открива по-голяма съгласуваност на алергични прояви при монозиготни от двузиготни близнаци по отношение на коефициент на корелация за общ серумен IgE (0.82 срещу 0.52), реакция на КАП (0.82 срещу 0.46), и бронхиална реактивност при вдишване с метахолин (0,67 срещу 0,34).

Атопичната алергия е ключово условие за развитието на алергични заболявания, особено с IgE-медииран механизъм. Това е заболяване с фамилна силна тенденция, обикновено започва в детството и юношеството, когато пациентите станат чувствителни и произвеждат IgE-антитела в отговор на обикновените алергени (Johannson и др. 2004 г.). Някои проучвания показват, че патогенезата на алергичните болести е сложен процес, който може да бъде причинен от приноса на генетични фактори, условията на околната среда и по-специално от реакцията на пациента спрямо алергенната чувствителност.

Фактори на околната среда

Факторите на околната среда като: увеличаване на замърсяването на въздуха, промени в начина на живот и увеличаване честотата на бактериални/вирусни инфекции често са предпоставка за алергична сенсибилизация и възможни причини за повишена алергизация. На въпрос: ”Защо алергичните заболявания се увеличават?”, отговорът се дължи на подобряване на здравната политика и хигиенния стандарт, особено в развитите страни, т.нар. „хигиенна хипотеза на алергия”, която за първи път е предложена от Strachan (1989), който отбелязва, че рискът от развитие на алергии и астма е обратно пропорционален на броя на децата в семейството. Това доказателство след това е било потвърдено чрез използване на различни маркери и от Mutius 1994 г; Krämer 1998 г. и други изследователи.

Кои от факторите на околната среда или микробните агенти са виновници за атопична проява? Не трябва да се приема, че всички инфекциозни заболявания имат отношения за развитието или клиничните прояви на алергичните заболявания. Известно е, че инфекции на долните дихателни пътища, включително респираторен синцитиален вирус бронхиолит, пневмония, понякога коклюш или морбили могат да увеличат риска от последваща детска бронхиална астма, без да се промени вероятността от усилване на чувствителността спрямо алергени (Gern и Weiss 2000 г.).

Замърсяване на въздуха

Излагането на високи нива на замърсители, включително азотните оксиди, озон, серен диоксид, черен дим-големи частици, малки частици, въглероден окис и летливи органични съединения, се считат за важни фактори, оказват влияние за обостряне на алергичните заболявания на дихателните пътища (Utell и Samet 1993 г.; Devalia 1994 г.). Замърсяването на въздуха със сигурност играе важна роля, ако не и основна роля в патогенезата на алергичните дихателни заболявания. Някои замърсители могат или да нарушат естествените механизми за защита на дихателните пътища, което ги прави по-податливи на вирусни и/или бактериални инфекции, или да причинят имунологична токсичност на дихателните пътища. Замърсители могат да имат пряка или непряка роля в патофизиологията и развитието на алергични заболявания (Cookson 1989; Matricardi 1997 г.; Krämer 1998). За да се установи кои замърсители оказват влияние върху здравето на човека трябва да се направят редица проучвания на молекулярно и клетъчно ниво и взаимодействията им с човешкия организъм.

Мерки за борба с домашни алергени

При наличие на алергени в дома ни в повечето случаи се развива целогодишен алергичен ринит. Малките деца прекарват по-голямата част от времето си в дома, където живеят. При висока концентрация на един или повече алергени, рискът от алергична сенсибилизация в ранните етапи от живота на детето ще се увеличи. Високо рискови са новородените, които са били пренаталното изложени на домашен прах и е установено, че майката с плода са свързани с общ серумен IgE по рождение (Schonberger 2005 г.). Ендотоксин, компонент на клетъчната стена на грам-отрицателните бактерии е мощен проинфламаторен агент, който се среща често в домашния прах. При контакт с този ендотоксин се предизвиква възпаление на дихателните пътища, характеризиращо се с неутрофилна инвазия, дразнене на лигавицата и ограничен диаметър на дихателните пътища (Michel 2001г.). Тези ефекти са несъмнено фактори за увеличаване на тежестта на алергичното възпаление при ринит и астма. Излагането на ендотоксин в критичен момент може да промени Тh1 тип (увеличаване на IFN-γ и IL-12 продукции) реакцията, като по този начин пациентите се предпазват от астма и алергии (Martinez and Holt 1999). Необходими са допълнителни изследвания за определяне на продължителността и дозата, свързани с ефективността на ендотоксин на Тh1 клетъчната поляризация по отношение на алергичната сенсибилизация и наличието на алергично възпаление при пациенти с ринит и астма.

Домашният прах е един от най-честите алергени при алергични заболявания. Международните изследвания показват, че Dermatophagoides pteronyssinus, Dermatophagoides farinae са най-честите видове кърлежи по света (Bousquet 2001). В тропиците – Blomia tropicalis (друг вид домашен прах) е установено, че е най-разпространен домашен акар (Fernandez-Caldas and Lockey 2004). Тези алергени са често срещани във възглавници, матраци, завивки, килими, завеси, плат и др. При свръхчувствителност към тях се наблюдава персистиращ алергичен ринит. Алергенното избягване на домашния прах се препоръчва да бъде неразделна част от стратегията за лечение на алергичния ринит и астма (Bousquet 2001).

Други

В клиничната изява на алергичните заболявания е доказана и връзката на други фактори като: промени в начина на живот; промяна в хранителния режим; географски различия; климата; социално-икономически условия; семейна анамнеза; хранене на бебетата; прекомерното излагане на алергени, особено в първите години от живота и пушенето на цигари.

Лечебен подход при лечение на алергичния ринит

  • ограничаване на досега с алергени – oсновен принцип на терапията е да се идентифицира алергена и са се прекъсне контакта с него
  • медикаментозно лечение – фармакотерапия
  • специфична имунотерапия
  • обучение на пациента за самонаблюдение и контрол
  • хирургичен подход – може да бъде използван като допълнителна интервенция при някои строго подбрани пациенти

Подбор на медикаменти за лечение на алергичния ринит

  • ефектът от приложението на медикаменти не трае продължително след прекъсването им. Затова при персистиращо заболяване е необходимо поддържащо лечение
  • тахифилаксията обикновено не се появява при продължително лечение
  • антиалергичните медикаменти, използвани при ринит, най-често се прилагат назално или орално
  • през последните години все по-широк разпространение и добър прием имат левкотриеновите антагонисти – напр. монтелукаст. Монтелукаст е с доказан ефект при лечението на алергичен ринит независимо от неговата тежест и форма (интермитентен или персистиращ). Той повлиява всички симптоми на алергичния ринит и конюнктивит. Горните и долни дихателни пътища са свързани не само функционално, а и морфологично и физиологично в единен дихателен път

Пациентите с астма много често страдат от алергичен ринит (до 80% от децата с астма имат и алергичен ринит) и обратното – пациентите с алергичен ринит често са с астма или впоследствие отключват астма (до 50%). Навременното противовъзпалително лечение на алергичния ринит допринася за успеха на профилактиката и лечението на бронхиалната астма.

  • някои проучвания са сравнили относителната ефективност на различните медикаменти, като назалните кортикостероиди са се оказали най-ефективни
  • използването на алтернативна терапия (например хомеопатия, билколечение, акупунктура) за лечението на алергичния ринит нараства. Има спешна нужда от големи рандомизирани и контролирани проучвания на алтернативни терапии на алергичните болести и ринита. Научни и клинични доказателства за тези лечения липсват!
  • мускулното инжектиране (системна терапия) на глюкокортикостероиди обикновено не се препоръчва, заради възможната проява на системни странични ефекти

Заключение

Алергичният ринит е световно заболяване, което няма лечение и изисква постоянна профилактика на клиничната симптоматика. Причините за увеличението на разпространението на това заболяване са все още неизяснени. Много епидемиологични проучвания показват, че околната среда до бактериални продукти (т.е. ендотоксин) могат да имат ключова роля в развитието на толерантност спрямо определени алергени, които се срещат в естествените среди. Това се обяснява с модернизирането на начина на живот и подобряване на условията на живот. Бъдещите проучвания изискват да разберат сложното взаимодействие между епидемиологията и молекулярната генетика, които в крайна сметка водят до клинична проява на алергични заболявания. Те ще имат важно значение за разработването на нови терапевтични стратегии и профилактика на алергичните заболявания. Имайки предвид гореописаното, пациент с алергичен ринит е длъжен да провежда постоянни консултативни прегледи при оториноларинголог и да наблюдава здравословното си състояние.

Титулна снимка автор Nigel Lo & лиценз CC 0 1.0