Откриването на антибиотиците сложи началото на “ерата на чудесата” в медицината, защото даде мощен инструмент в ръцете на лекарите да преборят опасни и смъртоносни инфекции и да спасят милиони животи. Но с времето бактериите започнаха да се приспособяват към антибиотиците, които все по-малко им действат, което доведе до селектирането на т.нар. супербактерии, неподатливи на лечение. Този проблем застрашава съвременната медицина и решаването му е от съществено значение за бъдещето.

Антибиотиците имат огромно приложение в спасяването на човешки животи и голяма част от съвременните лечения не са възможни без тяхната употреба. Антибиотиците не се използват само в хуманната медицина, един от най-големите потребители на антибиотици е животновъдството.

Напредъкът в хирургията, както и все по-сложните животоспасяващи операции са възможни единствено благодарение на прилагането на “антибиотичен чадър”. Преди антибиотичната ера в медицината раждането е било рисковано заради следродилните инфекции (следродилна треска), което често е водело до смъртна жената дни след раждането, вследствие на инфекция и натравяне на кръвта. Борбата с тежките инфекции, които преди десетилетия са отнемали животи, сега е рутинна и бърза. Днес е немислимо човек да умре от такива банални инфекции, а лечението им е евтино, бързо и много ефективно.

За жалост бактериите също еволюират и се променят, изработвайки механизми, с които да се защитават от действието на антибиотиците. Този процес на изработване на бактериална устойчивост (резистентност) е напреднал и създава сериозен проблем. Много от усилията на учените са насочени към методи за преодоляване на бактериалната “защита”, така че антибиотиците да продължат да им действат.

Изучава се как точно бактериите се адаптират към лечението и къде тяхната защита може да бъде пробита.

Британски учени са успели да намерят пробив в защитата на супербактериите, изучавайки как бактериите E. coli и Салмонела си изработват непробиваема защита, правейки антибиотиците неефективни.

Здравните експерти предупреждават, че ако не се намери решение с резистентността на бактериите, след 20 години операции като трансплантация на органи, имплантиране на изкуствени стави, както и тежки онкологични операции просто няма да са възможни и ще свършват фатално заради риск от инфекция, която няма да може да се овладее.

Супербактериите си изработват защитна стена, но скорошни открития дават надежда, че до няколко години ще се синтезира лекарство, което ще може да нарушава механизма на изграждане на тази защитна стена и да направи бактериите отново незащитени за действието на антибиотиците.

Професор Донг споделя:

“Това е наистина важно постижение, защото резистентните на антибиотици бактерии са световен здравен проблем. Много от използваните сега антибиотици са безполезни, а това води до увеличаващ се брой смъртни случаи. Много бактерии вече си изграждат “защитна стена”, която им позволява да уцелят, а нашето постижение е, че успяхме да намерим начин да спрем този процес. Броят на супербактериите е нараснал до застрашителни нива, което налага изнамирането на ново поколение лекарства.”

Откритието ще постеле път към ново поколение медикаменти, които ще могат да “изключват” защитните стени на резистентните бактерии.

Някои бактерии, като MRSA или метицилин-резистентни стафилококус ауреус, са станали напълно неподатливи дори и към най-новите антибиотици от т. нар. антибиотичен резерв, което е много притеснително. Ако тази тенденция не бъде спряна светът ще се върне към медицината от времето преди антибиотиците, когато дори лека рана или дълбоко одраскване са се оказвали фатални.

В основата на това откритие е разкриването на механизма чрез който бактериите пренасят своите молекулярни “тухлички” на повърхността си, с които после изграждат защитната си стена.

Тези “Грам-негативни” бактерии, които включват E. coli, както и бактериите предизвикващи гонорея, холера и легионелоза (легионерска болест) са силно резистентни на антибиотици. Ако бъде разрушена стената им обаче, те нямат никакъв шанс и загиват.

Следващите поколения лекарства няма да атакуват самите бактерии, а тяхната външна обвивка. Това ще сложи край на възможността бактериите изобщо да могат да развиват нови механизми за защита чрез изработване на защитна стена.

Титулна снимка автор ArturoJuárezFlores чрез Wikimedia и NIAID/NIH & лиценз Wikimedia Commons