Снимка Frank Kovalchek @ flickr (CC BY)

Съкращението HPV притеснява все повече жени. Човешкият папиломен вирус (HPV – human papillomavirus) е обозначение на голяма група широко разпространени вируси, които имат афинитет да се развиват в клетките на кожата и лигавиците. Известни са над 120 различни вида HPV вируса, които инфектират различни части на тялото, като 15 от тях са високорискови за развитието на рак. Вирусите инфектират всякакви епителни повърхности, когато влязат в пряк контакт с тях – кожата, лигавицата на устата, езика, сливиците, гърлото, вагината и маточната шийка, пениса и кожата около ануса.

Началото

Още през 1842 г. италиански лекар описва, че проститутките във Верона умират често от рак на маточната шийка. На какво се е дължало това дълго е останало без отговор. През 1962 г. немският професор вирусолог Хералд Цурхаузен (Herald zur Hausen) започва настойчиво да изследва връзката между появата на рак и определени вирусни инфекции.

Днес се знае абсолютно сигурно, че 20% от видовете рак имат вирусна причина и тези вируси или генетични фрагменти от тях се намират в раковите клетки.


По-късно той доказва, че инфекциите задействат процесите на ракообразуване. Изследванията му се насочват към херпесния вирус и връзката му с гениталните инфекции, но се оказва, че посоката е неправилна. Смяна на изследвания вирус обаче показва, че негови частици са открити в такива тумори.

През 1972 г. дерматологът Стефания Яблонска открива, че HPV е причина за кожния рак, а през 1976 г. Хералд Цурхаузен публикува своята теория, според която HPV е причинител на рака на маточната шийка. След почти 10 годишна работа той получава Нобелова награда именно заради доказването на тази връзка и работата му върху онковирусите.

HPV е най-разпространената полово-предавана инфекция. Например в САЩ 80% от жените до 40 години са инфектирани с един или няколко вида HPV вируси. Повечето от тях не развиват заболяване и въпреки това годишно в света има над 530 000 нови случая на рак на маточната шийка, като 275 000 завършват фатално. Доказано е, че немалка част от тези случаи са на жени, които не са правили редовните си годишни гинекологични прегледи и така не са дали шанс заболяването им да бъде открито в ранна фаза и лекувано.

Как да се предпазим?

HPV не е сред най-популярните теми у нас, въпреки че България е сред първите в класацията за най-висока смъртност от рак на шийката на матката в Европа, а самият вирус е един от най-разпространените заболявания в полово активна възраст. Безопасният полов акт чрез използването на кондоми е най-добрият начин да се предпазим от болести предавани по полов път. Избягването на рискови връзки, безразборен секс с непознати партньори значително намалява риска от заразяване с вируса.

Диагнозата

Папилома вирусът засяга както мъже, така и жени. Обикновено симптомите са почти незабележими, особено при мъжете, но вирусът е изключително опасен и за тях. Диагностицирането на HPV вируса при жените става с посещение при гинеколог и извършването на PAP тест известен с по-популярното название “цитонамазка”. При мъжете съответно чрез преглед при уролог. Тестът е разработен още през 1928 г. от американския патолог от гръцки произход Джордж Папаниколау. Оттам и името му – PAP тест.

Сравнително проста и безболезнена тази процедура обикновено се извършва в лекарски кабинет или клиника. С памучни шпатули или малки четчици (четчиците са предпочитани през последните години) се вземат проби от лигавицата на маточната шийка, после биват оцветени и изследвани под микроскоп. Резултатите от така направеното цитологично изследване (цитонамазка, натривка) се класифицират в пет групи по Папаниколау (PAP I-V).

Допълнително се правят още две изследвания за потвърждаване на наличието или липсата на вируса – колпоскопия и ДНК-тест за HPV. При колпоскопията шийката на матката се облива с разтвор, който оцветява променените и инфектирани участъци в бяло. За най-голяма сигурност може да се направи ДНК-тест (DNAwithPap™), като материал за него се взима заедно с цитонамазката.

Какво да правим ако сме заразени?

Дори и да се установи опасен щам HPV вирус при вас, то това все още не означава, че имате рак. Има много леки манипулации, които третират инфектираните участъци и позволяват на тъканите да се възстановят. Най-общо зоните се третират чрез криохирургични методи, LEEP-процедура, електрокаутеризация или лазерна терапия. В случаите на рак, той се оперира чрез провеждане на конизация. Последващото лечение включва и редовно проследяване на цитонамазките и наличието или отсъствието на ракови клетки.

Още няколко думи за ваксините

Ваксините позволяват на организма да си изработи траен имунитет срещу опасни инфекциозни заболявания без реално да е боледувал от тях, именно чрез внасянето на миниатюрни количества антиген в организма. Ерата на ваксините е позволила човечеството да мине на качествено ново ниво в профилактиката на смъртоносните инфекции. След като през 1984 г. става ясно, че ракът на маточната шийка се причинява от HPV-16 и HPV-18, започва работата по ваксина, която е произведена през 2006 г. Съществуват само две такива ваксини – Gardasil и Cervarix.

И двете ваксини предпазват от типове 16 и 18 на HPV, които причиняват 70% от случаите на рак на маточната шийка, както и над 60% от другите ракови заболявания на половата система. Тези типове са отговорни и за появата на някой тумори в устата.

Световната здравна организация, както и здравните служби в страни като Австралия, Канада, Франция и САЩ промотират програми за ранна ваксинация на млади жени и момичета, с което да се намали значително процента на рак в по-късна възраст. Имунизациите са подходящи за момчета и момичета от 9 до 15 годишна възраст. Най-ефективна е ако се направи преди започване на полов живот. Прави се на три курса, през два и после шест месеца от първата имунизация. Ефектът от ваксините е доказан в рамките на 5 години, след това е добре да се направи реваксинация.

Титулна снимка автор Frank Kovalchek & лиценз CC BY 2.0