Днес без проблем може да влезете и да си купите от магазина килограм сол без проблем, но това невинаги е било така. Солта е запалила много войни и революции и е имало векове, когато е била ценна колкото златото и е използвана за разменна монета. Заради тази й употреба в древен Рим и най-вече защото заплатата на войниците е плащана в сол, думата за сол на латински е станала корен на съвременните думи за войник (soldier) и заплата (salary).

Откъде идва солта?

Преди да се появи в солницата в кухнята ни, солта е под формата на минерал дълбоко под земята или разтворена в морската и океанска вода. Тя се изкопава подобно на всички останали минерали или може да се образува след изпаряването на водата от морска вода в солници.

Морската вода е много солена, като в 1 литър се съдържат 35 гр. сол, затова и добивът й чрез изпаряване е много ефективен. Такива производства са съсредоточени в страните по Средиземноморието, където слънчевата топлина се използва за изпаряване на водата. Сол се добива от морета, океани или солени езера, като езерото Ретба в Сенегал. Там където морска сол не може да се добива, тя се замества с минерална сол, която се добива от солни мини. Такива мини има още от желязната епоха, като тази в Халщат (Hallstatt), Австрия, който от 1311 г. до днес не е загубил ролята си на търговски център именно заради търговията със сол. Там е построен първият дървен 40 километров тръбопровод, който доставял солен разтвор за производството на готовия продукт.

Различните култури добиват и използват различни разновидности сол, основно с добавки и под различна форма. Всички те обаче неизменно съдържат натриев хлорид (NaCl), а добавките им имат слаб ефект върху здравето.

Какво представлява хималайската сол?

Розовата хималайска сол се добива в Пакистан във втората по големина солна мина в света – Khewra Salt Mines в региона Панджаб на повече от 300 км от планината Хималай. През 2003 г. немска агенция за защита на потребителите провежда анализ на 15 вида хималайска сол продавана в Германия и установява, че подобно на обикновената сол и тя води до повишено кръвно налягане и консумацията й трябва също да се контролира. Много “розова каменна сол” се добива в мини в Боливия, Чили, Хавай, Юта, Австралия, Перу и Полша и също е с етикет “хималайска сол”, а розовият цвят се дължи на малкото съдържание на железни оксиди.

Каменната сол представлява минерала халит, който може да е под формата на прозрачни или слабо оцветени в червено кристали. Каменната сол се образува на местата на древни морета и езера, които са се изпарили, а солите са останали дълбоко под разместени земни пластове. Солните залежи в тях обикновено са дебели десетки метри и са разгънати на голяма площ. Каменна сол има в големи количества в САЩ и Канада, както и в Англия, където се намира най-голямата солна мина в света – в Уинсфорд (Winsford), където се добиват по 1 милион тона сол годишно.

Как солта може да ни навреди?

Тялото ни има нужда от сол, тъй като чрез нея внасяме натрий, чиято роля в регулацията на водния баланс е незаменима. Солта е може би най-старата хранителна добавка използвана от човечеството и ние имаме нужда от определена дневна доза, която поемаме с храните. На база на последните изследвания дневната доза сол в различни страни е определена на 2-3 грама. Препоръчителните дози са различни за различните страни – като те се изчисляват спрямо количеството натрий, съдържащо се с солта. Натрият съставлява 39.3% от масата на солта.

Надвишаването на нужното количество сол въздейства на бъбреците и не им позволява да филтрират повече вода. Организмът ни, за да запази водно-солевия баланс, се принуждава да “задържа” повече вода в циркулацията, но задържаната вода води директно до повишаване на артериалното налягане. Хронично повишеното налягане има неблагоприятни ефекти върху много важни органи – бъбреци, артерии, сърце и мозък.

Колко сол е здравословно да ядем дневно?

През 2010 г. след обстойни изследвания на ефекта на солта върху увеличения брой сърдечни заболявания са препоръчани дневни дози за солта, които възлизат на не повече от 2-3 гр. дневно за здрави хора и не повече от 1,5 гр., ако сте над 51 г. или страдате от диабет, хронична хипертония или бъбречно заболяване. Опасността идва от факта, че човек консумира дневно десетократно повече сол в порядъка на 10-14 грама, което в дългосрочен план има сериозни здравни последици. „Безсолното” е по-полезно, но някои хора считат, че е непосилно за тях да намалят солените храни. Това обаче далеч не е толкова трудно. Желанието за консумация на солени храни може да се „възпитава”. Ако намалим приема на готварска сол постепенно можем  да се адаптираме към по-безсолна храна без особени усилия в рамките на 2-3 месеца. 

Съвети как да намалим солта

  • използвайте смляна сол, а не такава на едри кристали, или я смилайте с мелничка за сол, тъй като така много по-прецизно може да я дозирате
  • когато е възможно подправяйте ястията с лимонов сок, тъй като той има свойството да създава и усещане за “солено” без да е нужно толкова сол
  • отмервайте в кухнята си дневното количество сол и го използвайте при готвене, като не забравяте, че сол има в почти всички готови продукти, които консумираме
  • не солете салати към които добавяте сирене, то е достатъчно солено
  • използвайте диетична сол, която съдържа калий или смес от натриева и калиева сол
  • избягвайте пресолени храни като солени меса, пуканки, чипс, солети, крекери, пица, бекон, консервирани зеленчуци, туршии и обезсолявайте сиренето преди консумация
  • избягвайте пържени храни, те почти винаги са пресолени
  • избягвайте да солите храните докато се готвят или ако го правите не ги солете после на масата допълнително
  • пийте значително повече вода със солени храни, за да елиминирате излишъка
  • привиквайте вкуса си към по-безсолни храни – това става по-бавно, в рамките на няколко месеца, така че упорствайте

Ефект върху бъбреците

Тялото ни изхвърля ненужната вода чрез бъбреците, които филтрират кръвта и отделят урина и така всяка течност в повече се отделя от тялото.

За да осъществяват тази функция, бъбреците използват явлението осмоза. Тя разчита на баланса между натриевите и калиеви йони, за да извлече ненужната вода, която преминава от кръвта към “събирателните каналчета” на бъбреците и оттам се извежда към пикочния мехур.

Консумацията на повече сол от необходимото повишава много нивото на натрий в кръвта и нарушава този баланс и намалява способността на бъбреците да отделят вода.

Водата се задържа и това увеличава налягането на кръвта в бъбреците, което силно уврежда с годините нежните малки кръвоносни съдове, които стигат до бъбречната филтрационна система.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ > Колко вода е полезно да пием?

С годините това може да доведе до необратимо увреждане на бъбреците и до бъбречна недостатъчност, както и до по-трудно отделяне на токсичните вещества от организма, които започват да се натрупват в него и допълнителни го увреждат. Ако бъбречното заболяване не бъде лекувано или артериалното налягане не се понижи чрез медикаменти, това може да доведе до отказ на бъбреците (бъбречна недостатъчност).

Ефект върху сърцето и артериите

Допълнителното артериално налягане, което се предизвиква от консумацията на повече сол, води до по-голямо напрежение върху стените на артериите. За да се справи с него в средния слой на артериите се разраства съществуващия мускулен слой, като той става по-дебел и тонизиран. Това стеснява просвета на артериите и още повече покачва артериалното налягане. Оформя се порочен кръг, който води до все по-нарастващо повишаване на налягането в кръвоносната система. Създават се предпоставки за много по-лесно образуване на тромби и плаки по стените им, което повишава риска от тромбоза, инфаркт и инсулт. Започва да страда и функцията на отделните органи, които получават все по-малко кислород, хранителни вещества и имунни елементи. Тъканите не се хранят добре, а възстановяването на увредените е много по-бавно.

Йодиране на готварската сол

Продаваната днес готварска сол е йодирана. Тази мярка е въведена още през средата на 20-те години на миналия век като лечебен подход при борбата с епидемията от хипертироидизъм и за намаляване на риска от развитие на хормонални проблеми предизвикани от липсата на йод в храната. Деца израстващи с липса на йод развиват различни физически и умствени проблеми. Липсата на йод все още си остава сериозен проблем в много страни по света, а в някой територии, където липсва флуор и фолиева киселина, те също се добавят като адитиви към готварската сол. Готварската сол е смляна на фин прах, така много лесно може да се дозира и смесва с други съставки.

Титулна снимка автор Larry Hoffman & лиценз CC BY 2.0