Снимка Allan Ajifo @ flickr (CC BY)

Безспорно нашият мозък е най-сложно устроената материя, която познаваме, но дори и той има своите “бъгове”, които позволяват да бъде манипулиран.

Натрупването и запазването на спомени за минали събития ни помага да трупаме опит и да се усъвършенстваме. От малки започваме да учим и стъпвайки на наученото усвояваме все по-сложни и обемни познания и генерираме по-полезен и специфичен опит. Без спомените обаче това нямаше да е възможно.

Мозъкът ни архивира различни случки, като това не става само на едно място в мозъка, а е “разпръснато” из различни негови центрове, които са отговорни за запаметяването на мястото в пространството и как се достига до него, емоционалните преживявания или т.нар. емоционален отпечатък от случилото се и т.н.

Въпреки това паметта често ни лъже – забравяме за какво сме тръгнали, или къде точно сме паркирали колата си преди няколко часа, губят ни се моменти, както и не можем да възстановим с лекота какво точно сме правили преди седмица на определен ден, къде сме били, какво сме обядвали и т.н.

Все пак паметта, макар и да складира много спомени, ни “оставя” директен достъп само до малка част от тях.

Често човек не само забравя определени неща, но при някои хора се случва дори обратното – спомнят си събития, които никога не са се случвали, известни като фалшиви спомени. Знаем, че подобни “изфабрикувани” фалшиви спомени могат да се втълпят на човек чрез хипноза или различни техники за убеждаване, но досега това не беше правено чрез технология.

Учени от French National Center for Scientific Research са направили първата успешна стъпка към прилагането на технология, която “имплантира” фалшиви спомени директно в мозъка.

Съществуват такива технологии, които включват генетична редакция и специфични светлинни стимулации на мозъчни неврони, които водят до успешно втълпяване на неслучили се събития и генериране на изкуствен спомен.

За първи път обаче тези учени са успели да имплантират изкуствени спомени в мозъка на спяща опитна мишка, като те са се запазили и след събуждането й и са останали трайни, повлиявайки нейното поведение и решения.

Този експеримент е помогнал да се разгадае ролята на съня в “осмислянето” и консолидирането на спомените, което би направило хората по-малко податливи на фалшиви спомени и внушения, които са сериозен проблем при решаването на сложни криминални случаи.

Учените са използвали два много малки електрода, вградени в две различни области на мозъка, имащи отношение към паметта. Едната област съдържа т.нар. пространствени неврони (нашия “вътрешен GPS”) и тяхната активация води до свързване на определи места с определен спомен.

Учените са “имплантирали” спомен за хубаво преживяване свързан с определено място, където опитната мишка е намерила храна. След събуждането й е установено, че тя е потърсила храна на това място, което означава, че създадения изкуствен спомен е останал активен и след съня.

Технологията включва поставяне на мозъчни импланти, с които се въздейства върху мозъка, и едва ли ще може да се приложи скоро върху хора по етични съображения. Учените се надяват, че постиженията от тези опити ще помогнат за разгадаване на причините за различни проблеми с паметта при хората и как изобщо паметта функционира, което ще създаде лечения за различни умствени заболявания, в които нарушената памет има водещо значение.

Титулна снимка автор Allan Ajifo & лиценз CC BY 2.0