Болестта на Паркинсон е втората най-честа невродегенеративна болест след болестта на Алцхаймер и засяга над 7 милиона души по целия свят и 1 милион в САЩ. Макар честотата й да е ниска – 0.3%, тя е тежко и бавноразвиващо се заболяване, което води в крайните си форми до сериозно инвалидизиране и неспособност човек да се обслужва сам.

Среща се най-често и възниква между 50 и 60 годишна възраст (при около 10% от пациентите диагнозата е поставена преди 40-тата година), но в днешни дни се наблюдава плавна тенденция към увеличаване дела на „младите“ пациенти.

Заболяването започва вследствие на разрушаването на допаминовите неврони в дълбоките базални ганглии на мозъка, т.нар. субстанция нигра или “черното вещество”. Тази част на мозъка има роля в поддържането на баланса между възбудни и задръжни процеси в мозъка, както и в двигателната активност.

Симптомите на заболяването са както двигателни, така и психологически. Те засягат настроението, способността да се учи, поведенческите реакции и мисловния процес. Пациентите имат нарушена чувствителност и нарушен сън. Много от тези симптоми предшестват двигателните симптоми и могат да служат като ранен “предвестник” на по-късната поява на по-видимите симптоми.

Двигателните нарушения са четири: тремор (треперене на крайниците), затруднени и сковани движения, забавяне на движенията и нестабилна стойка, която в по-късните етапи на болестта води до нарушено равновесие, падания и дори счупвания.

Треморът е най-забележимият и чест симптом, който засяга повече от 30% от заболелите и се засилва с напредване на развитието на болестта. Той е силен при покой и намалява значително при волево движение и при сън през нощта. Засяга най-крайната част на крайниците и в началото е само на един крак или ръка.

Другите двигателни нарушения водят до сериозно смущаване на ежедневието и работоспособността на пациентите и водят до различна степен на инвалидност. Затруднението в движенията засяга цялата верига на процеса – от планирането и зараждането на желанието до изпълнението на самото действие. Също изпълнението на паралелни и сложно координирани движения става много трудно. Много важна е емоционалната нагласа на пациентите, тъй като тя влияе на този симптом и значително може да го подобри или влоши. Пациенти, които се притесняват от треперенето на ръцете си, особено пред други хора, могат да го засилят.

В по-напреднал стадий са възможни падания и те са доста чести. Пациентите изпитват страх да се движат сами, търсят помощ или не стават, за да не загубят равновесие. Нестабилността липсва в по-ранен етап, особено при по-млади хора. Нарушава се и речта и артикулацията, както и звукообразуването, мимическите мускули на лицето се отпускат и то придобива масковиден вид, нарушава се способността да се пише ръкописно.

Лечение на болестта на Паркинсон

Лечението на болестта е различно и зависи от етапа му. Прилага се както медикаментозно, така и хирургично лечение. Използват се медикаменти като леводопа (или L-DOPA), допаминови агонисти и МАО-B инхибитори. Стадият на болестта определя и коя група лекарства ще са най-ефективни, тъй като влияят в различна степен на отделните симптоми, а те не се появяват едновременно в хода на развитие на болестта.

Хирургичното лечение е било популярно преди откриването на леводопа като медикамент за лечение, но в днешно време с развитието на микрохирургията, тези техники отново се завръщат, този път със съвсем нова методика. Нарича се дълбока мозъчна стимулация от английското Deep Brain Stimulation ( DBS ).

Лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация ( DBS )


Дълбоката мозъчна стимулация се осъществява чрез имплантирането в мозъка на микросонда, която потиска патологичната активност на мозъка в зоната, където се формира заболяването чрез т.нар. мозъчен пейсмейкър. Той изпраща слаби електрически сигнали в определени зони на мозъка и се препоръчва за хора, които нямат никаквo подобрение на двигателните нарушения или те са силно изразени и инвалидизиращи.

Ефективността на това лечение е доста висока, 70% от пациентите изпитват трайно и пълно подобрение с изчезване на обезпокоителните симптоми. Поставянето на микроелектрода се извършва чрез специална апаратура и техника наречена стереотактична хирургия. Чрез нея позиционирането на електрода става изключително прецизно.

Техниката се използва и за лечение на мултиплена склероза и есенциален тремор, при които електродът се поставя в областта на таламуса, а при болестта на Паркинсон се позиционира в областта на т.нар. globus pallidus. Този електрод се свързва с пейсмейкър, който също се имплантира в тялото. Веднъж активиран, пейсмейкърът започва да изпраща непрестанни импулси в зоната, която предизвиква тремора и така го блокира. Планирането на интервенцията е по-сложният етап на операцията. Тъй като чрез скенер на мозъка трябва много точно да се определи зоната, където да се поставят електродите. При болестта на Паркинсон те се поставят двустранно.

Мозъчната стимулация има много предимства – тя не разрушава мозъка, може да се променя режима на електрическите сигнали в зависимост от тежестта на болестта, не крие рискове от увреждане на други важни части на мозъка, тъй като се извършва много прецизно. 70% от пациентите изпитват значително облекчение и редуциране на медикаментите. Лечението не е експериментално, а е въведено за лечение на есенциален тремор още през 1997 г.

За подобряване на симптомите се препоръчват редовни двигателни упражнения, релаксиращи техники за намаляване на мускулното напрежение, диафрагмено дишане и медитация, упражнения за укрепване на мускулите. Упражненията се правят до 45 минути след приема на лекарствата. Диафрагменото дишане подобрява капацитета на дробовете, както и коригира запека. За речевите проблеми се прилага методиката на Лий Силверман.

Титулна снимка автор Fechi Fajardo & лиценз CC BY 2.0