Традиционните сложни препоръки за събиране на някои растения в определени дни и часове не се считат за доказано важни и често са трудни за изпълнение, но един минимум от правила, които са директно свързани с качеството на събираните билки и съответно на продуктите, които ще бъдат получени от тях, си остават съществени.

Най-напред, при всяко лечебно растение ръководствата специално са указали фазата от развитието му, при която съответните растителни части са най-богати на биологичноактивни съставки. Например, листата от маточина концентрират повече етеричномаслени полезности скоро преди растението да зацъфти. Корените на репея пък следва да се събират след като надземната част завехне.

Ранният предиобед, след падането на росата, обикновено е най-подходящото време за билкосъбиране на стръковете, цветовете и листата.

След това, метеорологичните условия оказват съществено влияние. Обикновено твърде влажното време при билкосъбирането се отразява неблагоприятно върху качеството на продукцията и може да причини намаляване на реалния й срок на годност, а често – и на лечебните й качества. Обаче последното не е абсолютно правило – например при овчарската торбичка във влажно време се развиват целебни гъбички, на които основно се дължи кръвоспиращото й действие!

Колкото по-бързо и правилно (при съответна температура в сушилня или проветриво помещение) се изсуши събраната суровина, толкова повече ще съхрани тя фармакологичните си свойства.

Изключение, разбира се, правят суровините предназначени за сурова обработка. По-големите растения, особено ако са вадени с корените, следва да бъдат нарязани на по няколко сантиметра, иначе сушенето се забавя и започват процеси на разлагане. От друга страна, прекалено ситното надробяване води до загуба на повече съставки при сушенето; по-добре се съхраняват едро нарязаните сушени билки, които, ако това е нужно, допълнително могат да се оситняват, например за нуждите на филтърните чаеве или за получаване на екстракти от тях.

Разбира се, дивите растения могат да са по-полезни и екологични от култивираните, но само ако са събирани в девствени райони, което далеч невинаги е вярно. Но поне следва да се избягва събирането на билки в близост до необезопасени промишлени предприятия и до големи транспортни магистрали.

И най-после, складовите помещения следва да отговарят на изискванията за съхранението на лечебни растения (в домашни условия, това са стаи с невисока температура и влажност). Появата на вредители изисква не само мерки срещу тях, но и преоценяване на продукцията. Понякога такива билки не стават за вътрешна, а само за външна употреба, докато в други случаи е по-удачно да се използват като ценна добавка към компости, които след „узряването” си се използват за наторяване на малки лични градини или големи промишлени ниви.

Екология и фитотерапия

Освен основните заплахи за планетата, произтичащи от изсичането на горите и замърсяването на околната среда, през последните десетилетия се наблюдава ограничаване ареалите на някои лечебни растения. Но екологията и фитотерапията биха си противоречали в неочаквано малка степен, ако ресурсите се ползват и възпроизвеждат правилно. Някои изчезващи наши билки са показател повече за нерегулиран износ, но всеки от нас също може да допринесе за бъдещето на лечебните растения в България и по света:

1. Не разчитайте само на билките за своето здраве, а използвайте цялостен природосъобразен комплекс, който ще доведе до по–малка необходимост от продължителна фитотерапия.
2. Събирайте или купувайте само толкова билки, колкото е вероятно да ви потрябват. Презапасяването води до прехвърляне срока на годност и похабяване на ценна продукция.
3. Когато плевите градината си, поинтересувайте се, дали не изхвърляте ценни лечебни растения.
4. Проучете, дали някое рядко растение, което ви е препоръчано, е незаменимо или ( както е в повечето случаи ) то може да бъде спокойно заместено с по-разпространени билки или готови фитотерапевтични продукти.
5. Обърнете внимание на натуралните билкови извлеци (тинктури, кремове, прахове и таблетни форми, както и хомеопатични и бахови средства), които често са по-ефективни от отварите при същевременна употреба на по–малки количества от съответната суровина.
6. Никога, докато събирате билки, не ликвидирайте изцяло даденото находище. Когато се цели събирането на цветовете, листата или стръковете, не изскубвайте тревистите растения от корен. Не откъсвайте връхните пъпки на младите дръвчета, не кършете клоните на по-големите и не обелвайте кората им околовръст.
7. В каквато и степен да сте в състояние да подпомогнете засилващата се във всички страни тенденция към култивиране на лечебни растения, не се колебайте! Занимаващите се у нас професионално със селско стопанство трябва да знаят, че при ориентация към отглеждане на подходящи за района им билки, това може да се окаже по-доходно занятие от овощарството и зеленчукопроизводството.

Д-р Димитър Пашкулев е специалист по цялостна природна медицина и едно от наложените имена във фитолечението у нас. Автор на десетки фитопрепарати, над 20 книги по диетология, фитотерапия и комплексно природолечение. Можете да запишете час на тел. 0888 214483, 02/871 50 47 или на www.dpashkulev.info

Титулна снимка автор EmsiProduction & лиценз CC BY 2.0