От векове у нас са натрупвани знания за полезните свойства на лечебните растения, а през последните десетилетия имаме възможност да използваме все повече и научни критерии за тяхната оценка. Също така, можем да преценяваме все по-ясно, кога и как някои скъпи чуждоземни билки могат да бъдат заместени от наши, по-достъпни. И въпреки че в полза на здравето могат и трябва да се ползват продукти отвсякъде, много често се оказва възможно да постигнем добри резултати посредством силен акцент върху местната флора. Аз например прилагам около 80% български билкови средства в разнообразните природни продукти, които препоръчвам, а често съставям и комплекси почти изцяло от наши растения – храни, билки и подправки.

Роза и шипка

Самите венчелистчета на розата, както и множеството им производни – розова вода, масло, маслени и спиртноводни извлеци и т.н. са много полезни както вътрешно, така и външно. Те едновременно действат противомикробно и ранозаздравяващо, подобряват храносмилането, жлъчно-чернодробните функции, хормоналната и сърдечната дейност и допринасят за красотата, чрез регенерирането на кожните клетки.

Шипката всъщност е дива роза, от която за храна и билка се ползват предимно плодовете – те са поливитаминен концентрат, който пречиства жлъчката и бъбреците и дава много енергия, включително при захранване след строги разтоварващи режими. В последния случай се предпочита използването на студена настойка: 2 с.л. счукани в дървен хаван плодове се заливат от вечерта с леко затоплена вода и на другия ден се прецежда и пие. Шипковото брашно, заедно с бирена мая, цветен прашец или водорасли, е много полезно за общо усилване и при анемии. Цветовете пък се използват за приготвяне на бахова есенция срещу изтощение и депресии.

Розмарин

Макар че вирее главно в по-топлите ни райони, този храст е много перспективен за отглеждане, и то по десетки причини. Медицинските включват неговото нормализиращо действие по отношение на кръвотока в малките, особено мозъчни съдове; общо пречистващия му ефект, главно чрез жлъчката, както и наскоро потвърденото му антираково действие, например за намаляване риска от рецидиви при злокачествен меланом. Може да се приема в прясно или сухо състояние, при първия случай до пълна чаена лъжичка на ден, заедно с храна, която съдържа мазнини; във втория случай се прибавя на прах към някое ястие, до половин ч.л. дневно. Растението е източник и на важно етерично масло, с приложения за дихателните пътища, ставите и кръвообращението. То, както и самата билкова подправка, тонизира при ниско кръвно налягане и слаба памет, но за разлика от нея се прилага външно, като с масажни цели се разрежда с десет или повече пъти по количество натурално растително масло.

Ружа и слез

Сродни билки с предимно омекотяващо действие. Обикновено се ползват корените на ружата, а от слеза се предпочитат цветовете и листата. Съвсем леко се запарва 1 до 2 супени лъжици от изсушената суровина и кисне 1 час или повече – при възпаления на носоглътката, сухи, дразнещи кашлици, стомашни раздразвания, както и външно – при сухи и разраняващи се обриви.

Рукола

Зелево растение, което все още не е популярно у нас, но вирее безпроблемно и е много полезно в сурово състояние. Съдържа спектър от полезни съставки, подобно на броколито и много по-фино от него овкусява всяка една зеленчукова салата. Специално се препоръчва за предразположените към сърдечно-съдови, туморни и очни страдания, както и за страдащите от Базедова болест. Две супени лъжици, в ситно нарязан вид, са една добра дневна доза.

Троскот

Той не е единствено плевел! Младите му листенца са достъпен еквивалент на зелените добавки от пшеница, ечемик и други житни стръкчета; могат да се изцеждат с качествени сокоизстисквачки или да се сушат и смилат. Корените му, като отвара – до 2 супени лъжици се варят около 10 мин. в половин литър или повече вода – са ефективни за пречистване на бъбреците и пикочните пътища. Те могат и да се правят на брашно, което да се прибавя към различни зърнени храни, предназначени за сготвяне.

Червено цвекло и тученица

Какво обединява известния зеленчук с популярната повече в Средиземноморието трева? В случая, това не е ботаническото сродство, а съдържанието на сходни антоцианови съставки, които са много полезни за имунната система, включително за предпазване и допълващо лечение на туморите. Важно е дозирането: при цвеклото, ако е сурово, в началото да не се приемат повече от стотина грама, а неговият сок да се разрежда с няколко пъти повече друг зеленчуков сок, иначе може да доведе до гадене; тученицата да се прилага при хора без хипертония, до 1 пълна супена лъжица ситно нарязани стръкчета. Тя действа и противоалергично, включително за външна, прясна употреба.

Черен бъз и бъзак

Отново важни за имунната система растения. При черния бъз се използват предимно цветовете, които, ако са оронени от дръжките, могат да се използват и като високохранителни заместители на цветния пчелен прашец; накисва се 1 пълна ч.л. от вечерта и сутринта се смесва с храна или сок. като чай действа потогонно при простуди, а също така меко слабително и пречиства отделителните пътища. Листата и на двата вида се смачкват и налагат върху алергични обриви или насекомни ужилвания – средство, което е достъпно, когато сме сред природата.

Бъзакът е популярен с ползването на сока от плодовете си, в който има противовирусни и антитуморни съставки; ако от него се прави сироп, да се замести рафинираната захар с мед или меласа, при което натоварването с въглехидрати ще е по-балансирано и при максималния прием на 3 супени лъжици дневно; може да се правят и извлеци с оцет и минерали за консервиране. Ако се ядат изсушени плодове от бъзак, които се вземат и за разхлабване, да не се превишава дозата от половин ч.л., тъй като семенцата им не са съвсем безопасни.

Въпреки нарастналият от края на миналия век интерес към лечебните растения, те все още не се употребяват достатъчно и по оптималните начини. У нас е нужно по-пълно оползотворяване на собствените ни билкови ресурси, вместо да изнасяме суровините и да ги внасяме обратно под формата на много по-скъпи продукти. И разбира се, при тежки заболявания не може да се разчита само на действието на споменатите или на каквито и да било други билки, а следва да се провежда и адекватно комплексно лечение.

Д-р Димитър Пашкулев е специалист по цялостна природна медицина и едно от наложените имена във фитолечението у нас. Автор на десетки фитопрепарати, над 20 книги по диетология, фитотерапия и комплексно природолечение. Можете да запишете час на тел. 0888 214483, 02/871 50 47 или на www.dpashkulev.info

Титулна снимка автор Mark Rowland & лиценз CC BY-ND 2.0