Автор: Д-р Теодора Ханджиева-Дърленска, дм Завършва медицина в Медицински Факултет, Медицински Университет в София през 2005 г. В следващите години защитава две докторски степени в България и в Дания в областта на храненето и затлъстяването. През 2010 г. взима специалност по фармакология, а от 2011 г. специализира хранене и диететика. Асистент е в Катедрата по фармакология в Медицински Факултет, София. Научните й интереси са в областта на хранене, затлъстяване, ендокринология и фармакология. Координати за връзка: teodorah@abv.bg, 0897 985 410

При жени, чието теглото е било в рамките на нормата преди забременяването, увеличаването на теглото може да бъде от 9 до 12 кг. Тези жени, които са били с поднормено тегло преди забременяването, могат да повишат теглото си със средно 15 кг. Такъв темп на увеличаване на теглото се счита за физиологичен и не крие опасност за протичането на бременността и развитието на плода.

Клиничните наблюдения показват, че строгото ограничаване на храната, а оттам и на приръста на телесната маса по време на бременност не е уместно и може да доведе до усложнения от страна на бременната и плода. Последните данни показват, че повишаването на теглото с 20-25 кг на бременната крие сериозни опасности за здравето на майката и на плода. Установено е и т.нар. вътреутробно затлъстяване, при което многократно се увеличава рискът за развитие на метаболитни заболявания, захарен диабет тип 2, затлъстяване, артериална хипертония, някои видове рак и др. по-късно в развитието на детето.

В крайна сметка, храната, която бременната консумира, е основен източник на хранителни вещества за бебето. Затова е много важен правилният избор на храни по време на бременността, за да има оптимално развитие и растеж на бебето.

Храненето по време на бременността трябва да бъде разнообразно и балансирано. Препоръчва се, бременната жена да се храни 4-5 пъти дневно. Диетата на бременните трябва да съдържа около 1256 kJ в повече, отколкото при небременните жени. В най-общи линии при неусложнена бременност храната на бременната трябва да включва достатъчно количество белтъчини, пресни зеленчуци и плодове. Трябва да се ограничи до минимум поемането на мазнини и силно дразнещи храни, както и на препържени и препечени ястия. Нуждата от белтъчини в края на бременността възлиза на около 70-80 гр. дневно. Освен като градивен елемент при развитието и растежа на плода – белтъчините – са и източник на енергия. Диетата на бременната жена трябва да съдържа 300-400 гр. въглехидрати дневно, които основно да са с нисък гликемичен индекс. Препоръчва се консумацията на въглехидратни храни с нисък гликемичен индекс като всички зеленчуци без картофите, всички плодове без тези, които са с високо съдържание на захари, пълнозърнест хляб, кафяв ориз, варива и други. В оптималната за бременните храна трябва да се съдържат и определено количество минерали, витамини и микроелементи.

Бременност и затлъстяване

Разпространението на затлъстяването продължава да нараства в развитите и развиващите се страни. Дори и леката степен на затлъстяване е рисков фактор за развитие на гестационен диабет и артериална хипертония.

В сравнение с нормалното тегло на бременната жена, наднорменото тегло е свързано с повишен риск за раждане с цезарово сечение и усложнено раждане. Макрозомия и дефекти на невроналната тръба са по-чести при бебета на майки със затлъстяване в сравнение на бебета на майки с нормално тегло. Наднорменото тегло е рисков фактор за развитие на нарушен глюкозен толеранс както при небременни жени, така и по време на бременност. Повишени плазмени нива на инсулин на гладно и след хранене се наблюдават по-често при бременни жени със затлъстяване в сравнение с такива, които са с нормално тегло. Въпреки това половината жени, диагностицирани с гестационен диабет нямат наличен рисков фактор за развитието на глюкозен интолеранс.

Счита се, че натрупването на мастна тъкан в различни области на тялото играе съществена роля при въглехидратния метаболизъм при жени със затлъстяване. Установено е, че след орален-глюкозен толерантен тест (ОГТТ) плазмените нива на инсулин са значително по-високи по време на втория и третия триместър на бременността и в периода след раждане при жени с „ябълковиден тип затлъстяване” в сравнение с жени с „крушовиден тип затлъстяване”. Същото изследване открива положителна корелация между отношението талия/ханш и плазмените нива на глюкоза и инсулин.

Скринингът за гестационен диабет се осъществява в периода от 24 до 28 гестационна седмица, като се измерва плазмената глюкоза на 2-ия час след 75 гр. ОГТТ при всички бременни жени, които до този момент нямат изявен диабет или гестационен диабет, установени при изследване по време на по-ранната бременност.

Всички жени, при които е диагностициран гестационен диабет или изявен диабет по време на бременност (кръвна захар на гладно =/ ˃ 7.0 ммол/л), трябва да проведат скрининг за диабет тип 2 два месеца след раждането или след края на периода на лактация.

Данните от многонационалното проучване HAPO (Hyperglycemia and Adverse Pregnancy Outcome) установиха постоянна прогресираща връзка между повишаването на хипергликемията на бременната жена и усложнения от страна на плода: тегло на новороденото над 4 кг (т.нар. едър плод), раждане с първично цезарово сечение, неонатална хипогликемия и високо ниво на C-реактивния пептид в кръвта на новороденото.

Метаболитната среда in utero повлиява растежа на плода и оказва дългосрочни ефекти върху риска на индивида, роден от тази бременност, за развитието както на затлъстяване, така и на диабет. Жените с анамнеза за гестационен диабет са група с повишен риск за развитие на затлъстяване и нарушен глюкозен метаболизъм.

Поради увеличаването на затлъстяването, диабет тип 2 и останалите нарушения на глюкозния метаболизъм при хора в по-млада възраст в общата популация, трябва да се очаква и по-висока честота на гестационен диабет. Дори и леката степен на затлъстяване крие сериозни неблагоприятни ефекти както върху майката, така и върху плода.

Усилията на специалистите трябва да са насочени към мултидисциплинарен подход, включващ профилактиката на наднорменото тегло и затлъстяване във фертилна възраст, както и насърчаването на редукцията на тегло преди бременност.

Титулна снимка автор David Salafia & лиценз CC BY-ND 2.0