Изкуственото сърце е устройство предназначено да замени непоправимо увреденото естествено сърце, което не може да изпълнява функциите си. Сърцето в много митологии и религии е “център на живота” и то е в прекия смисъл такъв, тъй като спирането му води до мигновена смърт. Сърцето е и най-активно работещият орган заедно с мозъка, тъй като те поддържат жизнените функции и консумират най-голямата порция енергия.

Сърцето ни започва да бие много преди да се появим на бял свят. Това става 22 дни след зачеването с честота близка до тази на ритъма на сърцето на майката – 75 – 80 удара в минута.

Честотата нараства почти двойно през останалите месеци на развитие на плода в утробата и след раждането се нормализира.

Интересът към функцията на сърцето датира още от древните лекари. Още през 4 век пр.н.е. лекар от школата на Хипократ открива наличието на сърдечни клапи, както и разликата между артерии и вени. Тъй като те са правили своите наблюдения върху мъртви тела са стигнали и до някои грешни изводи. Видяли са, че вените са пълни с кръв, а артериите са празни, тъй като кръвта след смъртта се стича във вените, и са направили грешния извод, че в артериите не тече кръв, а въздух.

Сърцето е доста издържлив орган, но страда от многобройни заболявания, които водят често до несъвместими със живота състояния, налагащи неговата замяна. Засега не е намерен по-добър начин от трансплантация на сърце от донор, но изчакването на подходящ донор е свързано с много рискове и време, в което пациентът може да не дочака операцията поради сърдечна недостатъчност. Това е наложило разработката на изкуствено сърце, което да е “мост” между болното сърце и трансплантираното, което може да осигури десетилетия пълноценен живот на пациента.

Първата успешна сърдечна трансплантация е направена на 3 декември 1967 г. от д-р Кристиян Барнар и тогава все още е била експериментална, но днес операцията вече е рутинна и годишно 3500 души получават нови сърца от донор.

Във времето, когато пациентът чака подходящ донор, изкуственото сърце често върши временно работата на помпа. Съвременните изкуствени сърца не наподобяват напълно естествените, а са по-скоро турбини, които изтласкват кръвта непрестанно. Най-странното за такова сърце е, че то не бие, няма ритъм, а пациентът няма пулс.

Новият дизайн на сърцето е изобретение на д-р Били Кон и д-р Бъд Фрейзър от Texas Heart Institute и представлява “сърдечна турбина” с постоянен поток на кръвта. Това е голяма крачка напред, тъй като досега “безпулсови” сърца са използвани единствено за заместване на част от нефункциониращо сърце. Ето какво казва д-р Били Кон:

Прието е, че биенето на сърцето е фундаментално за живота и за това да бъдем живи, и че то е от значение за добрата работа на останалите органи в тялото ни, но се оказва, че това не е истина. Биенето на сърцето е важно за самото него, тъй като то се храни в кратките почивки между ударите, докато органите в тялото ни не зависят от този ритъм.

д-р Кон сравнява развитието на дизайна на изкуствените сърца с развитието на самолетите, за които се е смятало, че за да летят трябва напълно да наподобяват птиците и да имат махащи крила, но по-детайлното разбиране на аеродинамиката е довело до проектиране на самолети с “неестествен” дизайн, които въпреки това летят добре.

Титулна снимка автор Susana Fernandez & лиценз CC BY-ND 2.0