На специално място, посветено на вашите въпроси – Отговори на здравни въпроси, екипът на здравния сайт Vivata.bg ще публикува отговори на вашите здравни питания.

Голям е интересът от страна на родителите за това какво представлява процедурата по силанизиране на новопоникналите постоянни зъби при децата, дали тя е ефективна, как се извършва, крие ли рискове и дали е общоприета практика или се използва само в някои определени случаи.

Защо са застрашени от кариес постоянните зъби, непосредствено след като пробият в устата на детето?

Първите постоянни зъби пробиват в устата на детето на възраст 5,5-6 г. и за жалост са в позиция, която не се забелязва от родителите. Това са първите постоянни молари – дъвкателни зъби или “шестгодишниците”. Децата до тази възраст имат 20 временни (млечни) зъбчета, по 10 във всяка челюст (горе и долу), но първият постоянен зъб пониква в устата не на мястото на временен, а зад всички временни зъби. Поради тази причина това остава незабелязано от голяма част от родителите, които очакват разклащането на временни зъбчета, падането им и поникване на постоянните на тяхно място. Детето има 20 временни зъбчета, а после на тяхно място поникват много повече – 32 постоянни зъба.

Още на 5-5,5 години детето трябва да се прегледа от зъболекар, за да се установи наличието на тези зъби, които преминават през костта и могат да се напипат с пръст под венеца зад всички млечни зъби.

Поникналите постоянни зъби не са напълно минерализирани, а завършват своята окончателна минерализация в устата, улавяйки калциеви соли от слюнката. Затова новопоникналите зъбки, поне в рамките на 1-1,5 години след пробива им, са много лесна мишена за кариес и бързо могат да започнат да се развалят, особено ако детето не поддържа добра устна хигиена и пропуска миене на зъбите, поради липса на правилни навици, създадени от родителите.

До 6 годишна възраст детето трябва да има напълно самостоятелни навици за лична хигиена и най-вече да знае как правилно и ефективно да мие зъбите си.

Защо зъбите трябва да се силанизират?

Тук ще поговорим за силанизацията на постоянните зъби, която е стоматологична процедура, целяща повърхностното “запечатване” на част от зъбите, най-вече постоянните дъвкателни зъби, с цел предпазването им развитие на кариес.

Дъвкателните зъби имат големи коронки и голяма дъвкателна площ, която завършва с вдлъбнати тесни цепнатини, наричани фисури. Тези най-дълбоки участъци са “слабо място” на зъбите, откъдето кариесът може да започне. Те и най-трудно се почистват, а при повечето хора имат силно цепковидна форма, която практически не може да се почисти с четка за зъби.

Кариесът има свои “любими” места, от които започва да се развива. Не всяка част на зъба е способна да се “развали”. Най-честите места това са именно най-дълбоката част на дъвкателните зъби, както и страничните им стени, където зъбите контактуват един с друг и където най-често се задържа храна, която не може да се отмие с четката.

Какво представялват силантите и с каква процедура се поставят?

Силантите са течни полимери, които могат лесно да се “разлеят” и след фотополимеризацията си да се втвърдят и да “запечатат” с много тънък слой най-дълбоката част (дъното) на фисурите на дъвкателните зъби.

Първите силанти са разработени още през 1966 г., като сериозен бум в тяхното развитие има след 1974 г. Днешните силанти са базирани или на полимерни смоли или на т.нар. глас-йономерни смоли, често са и хибридни.

Самите силанти не отделят вредни съставки, докато са в устата на детето и са напълно безопасни.

Поставянето на силант е лесна, бърза и напълно безболезнена процедура. Подходящото време за силанизиране на зъбите на децата е след като коронката на постоянния дъвкателен зъб пробие напълно в устата.

Процедурата се извършва от дентален лекар в стоматологичен кабинет, а не е домашна процедура, което изрично подчертаваме, заради многото питания, които получихме специално за процедурата по поставянето на силанти.

Зъбчетата на детето се почистват много щателно с ротативна четка и специална полирна паста, като внимателно се почистват фисурите на дъвкателните зъби. Зъбите се подсушават и във фисурите се “разлива” тънък слой силант, който се полимеризира. Обикновено силантът е оцветен в блед цвят, различен от бяло, за по-лесен контрол на запечатаните зони.

Така поставен силантът не пречи на захапката, нито на дъвченето на детето.

Силантите не са вечни и се изтъркват с времето и частично или напълно падат от зъба по естествен път до 5 години след поставянето си, когато вече са изпълнили своята мисия, ако това се случи по-рано може да се поднови чрез ново поставяне.

Животът на силанта зависи най-вече от състава и качеството му. Установено е, че полимерните силанти са много здрави и падат само в 6% от случаите, когато се налага подновяване.

Проучванията показват значителната защитна роля на силантите и предпазването от развитие на ранен кариес на постоянните зъби.