Снимка Hey Paul Studios @ flickr (CC BY)

Автор: Академик д-р Богдан Петрунов, Национален център по заразни и паразитни болести.

Имунопрофилактика и имунотерапия на неспецифичните инфекции на дихателната система

Неспецифичните инфекции на дихателната система представляват сериозен не само медицински, но и социален и икономически проблем. Тяхното нарастване през последните години предизвиква тревога сред обществото и привлича вниманието на лекари, политици и икономисти.

С редица документи СЗО, Европейският център за контрол на заболяванията (ECDC) и дори ООН изразиха становище, че наред със сърдечно-съдовите и онкологичните, те са основната част от обществено-значимите заболявания. Особено вмнимание в това отношение предизвиква т.н. придобита в обществото пневмония. Всичко това налага съответна  качествена, съвременна диагностика и разбира се – ефективна профилактика и лечение.

Особено много трудности предизвиква лечението на неспецифичните дихателни инфекции, които често изправят лекаря пред сериозно предизвикателство. Това се обославя от няколко фактора:

  • Световната тенденция за нарастване резистентността на микроорганизмите към действието на различните антибиотици, които не могат винаги успешно да се справят с възникналите възпалителни състояния;
  • Прекомерното използване на антибиотици през последните десетилетия доведе до значително нарастване на алергизацията не само към тях, но и към други алергизиращи вещества;
  • Не е без значение и фактът, че практически почти всички антибиотици са имуносупресори, т.е. те убиват или задържат размножението на микроорганизмите, но в същото време потискат естествените защитни механизми на имунната система;
  • За огромната част от вирусните инфекции не съществуват антибиотици или антивирусни химиотерапевтици и може да се разчита само на специфичната имунопрофилактика със съответните ваксини, ако такива съществуват;
  • Важно е да се отбележи, че увеличаващото се замърсяване на околната среда и особено на въздуха, които съпътстват живота на съвременния човек, определено действа негативно върху имунната система. Има вече неоспорими данни, че основните въздушни замърсители – СО, СО2, NОx, SO2, озон и др., когато са в над пределни концентрации, водят до потискане на имунологичната реактивност, с намаляване на резистентността на организма с последващо увеличаване на честотата и тежестта особено на респираторните инфекции.

В резултат на всичко това, постоянно нараства броя на т.н. имунокомпрометирани хора с увредена имунна система и риска от по-често развитие на разнообразни инфекции, особено на дихателната система, които трудно се подават на лечение с познатите антимикробни средства.

Това представлява основанието в последните 15-20 години да нарасне интереса към търсене на други пътища за борба с бактериалните и вирусни инфекции, към използването на средства за стимулиране на собствените защитни механизми на организма, за стимулиране на потисната имунна система, за коригиране на нейните увредени функции в полза на организма. Това доведе до провеждането на много интензивни проучвания по създаването, експерименталното и клинично охарактеризиране на една сравнително нова категория биологични активни вещества т.нар. имуностимулатори.

Това са продукти от биологичен или синтетичен произход с най-разнообразна химическа характеристика и механизъм на действие. Основно тяхно свойство е, че въведени в човешкия организъм те предизвикват активиране на различни защитни елементи и механизми на имунната система, с оглед успешното справяне с бактериални или вирусни инфекции или преодоляване на други патогенетично свързани с имунната система състояния: злокачествени заболявания, СПИН, ТОРС и др. Много важно е да се отбележи, че те могат успешно да се използват както в лечението на тези инфекции, така и за тяхната профилактика. Ето защо имуностимулаторите позволиха да се развие и бурно навлезе в ежедневната клинична практика имунотерапията и имунопрофилактиката в комплексния подход при третирането на редица неспецифични инфекциозни и системни заболявания и на първо място тези на дихателната система.

Най-широко приложение в медицинската практика във връзка с това намират полибактериалните имуностимулатори съставени от обработени по различен начин микроорганизми с най-голямо значение за възпалителните заболявания на дихателната и урогениталната системи, устната лигавица и пародонта.Тяхното действие в организма се основава на съдържащите се в тях сложни химически комплекси – липополизахариди (ендотоксини), пептидогликани и др., които имат отдавна доказан имуностимулиращ ефект.

Той се изразява в мощно стимулиране на неспецифичните механизми на имунната система каквито са: фагоцитозата, комплемента и пропердина, секреторните IgA антитела – първата защитна имунна реакция при респираторни инфекции, Т-помощните и В-лимфоцитите – участващи в синтеза на защитните антибактериални и антивирусни антитела, белодробния сърфактант – покриващ като защитен слой белодробния епител, интерферона – с мощно антивирусно действие и др.

Освен това неспецифично действие, свързано със стимулиране на различни механизми на естествения имунитет, полибактериалните имуностимулатори действат и като специфични “ваксини”, т.е. предизвикват защитен имунен отговор в човешкия организъм насочен специфично към микробните видове, които влизат в състава им. Във връзка с това, те са много полезни при овладяването на разнообразните вирусни инфекции на дихателната система и особено тези предизвикани от грипния вирус, тъй като успешно предпазват организма от развилите се поствирусни бактериални респираторни инфекции – ринити, фарингити, бронхити, бронхопневмонии, пневмонии и др. Предимство на голяма част от полибактериалните имуностимулатори е фактът, че те се предлагат в таблетки, капсули или капки за перорално приложение, което улеснява приемането им, особено в детска възраст.

Те имат доказано стимулиращо действие върху клетките на имунната система в червата и мезентериума и от там по пътя на функциониращата единно т.н. “мукозно асоциирана/свързана лимфоидна тъкан” (Mucus associated lymphoid tissue) предизвикват силна стимулация и на лимфните образования в белия дроб със засилване на локалния и системния имунитет, което обяснява тяхното благоприятно действие.

Както се каза вече, полибактериалните имуностимулатори имат важно място в профилактиката и лечението на грипа и последващите бактериални инфекции на дихателната система. Приемането им преди очаквана грипна епидемия или подем на вирусните респираторни инфекции през есенно-зимния период представлява много подходяща имунопрофилактика и значително намалява риска от тежко протичащи вирусни или бактериални инфекции на дихателната система. По време на развило се вече заболяване, приемането на полибактериалните имуностимулатори определено помага за по-лекото и бързо преодоляване на инфекцията и може да се комбинира с всеки друг метод на лечение, включително антибиотично, и да се предписва при всички белодробни усложнения на грипа, с изключение на тези, които протичат с много висока температура. В тези случай е необходимо да се изчака понижението на температурата до 37°-38° и да се продължи приемането им.

Единственото противопоказание за приемане на полибактериалните имуностимулатори е наличието на автоимунно заболяване с повишен синтез на антитела и остри или тежко протичащи гастро-интестинални заболявания. Тяхното използване започва обикновено след 3 годишна възраст, въпреки че има клинични наблюдения за успешното им и без никакви усложнения прилагане и при кърмачета в доза ½ от детската.

У нас от дълги години широко се използват различни български и вносни полибактериални имуностимулатори получени от лиофилизирани бактериалните лизати и клетъчни стени от бактериални видове от най-голямо значение за възникването на дихателните инфекции: N. catarrhalis, Str. pneumoniae, Str. pyogenes, H. influenzae, Staph. aureus, Klebsiella pneumoniae и др. Препаратите са предназначени за перорална имунопрофилактика и имунотерапия на неспецифичните инфекции на дихателната система, особено често рецидивиращи или резистентни към антибиотици или у болни свръхчувствителни към тях, при инфекциозна бронхиална астма. Благоприятното действие на тези имуностимулатори е доказано в проведените през последните 20 години десетки клинични проучвания. Те може успешно да се използват и за засилване не само на индивидуалния, но и на колективния имунитет преди и по време на грипни епидемии.

Приемането им е особено препоръчително за военнослужещи, ученически колективи, транспортни работници, медицински персонал, спортисти и др. работещи в условия на химически, радиационни, инфекциозни вредности и рискове, високо физическо натоварване и други водещи до потискане на имунната система фактори. Няма съмнение, че доброто познаване и активно използване на имуностимулаторите в ежедневната клинична практика е още една възможност в комплексната профилактиката и лечение на неспецифичните инфекции на дихателната система, като модулират имунния отговор на организма в благоприятна за него насока.

Титулна снимка автор Hey Paul Studios & лиценз CC BY 2.0