Да си интроверт има своите предимства, а двете половини на човечеството – интровертните и екстровертните хора взаимно се допълват и черпят енергия едни от други. Но как да разберем кой е интроверт и как да се държим правилно с него?

Трудно е да признаете пред себе си, че вероятно сте интроверт, защото масово разпространеното убеждение, че интровертността е нещо неприемливо, затруднява общуването с хората. Всъщност това разделение направено от психолога Карл Густав Юнг цели да покаже как хората си взаимодействат и откъде черпят енергията си. Когато приемем, че някой е интровертен ние грешно го възприемаме като човек, който е асоциален или не обича околните.

Интровертите сигурно са по-мълчаливи, но това не ги прави асоциални, те просто са фокусирани в смислената и наложителна комуникация и не смятат за нужно да хабят усилия в безсмислени, голословни приказки, които само им “губят времето”.

Интровертите са фокусирани в резултата и постиженията, върху ефективността и достигането на целта, те черпят сили, вдъхновение, амбиция, мотивация, кураж и целеустременост отвътре и нямат нужда от толкова силни външни източници на енергия, за да се развиват и съществуват. Интровертите не търсят социални контакти, за да черпят от тях сила и енергия. Личностите с по-силно изразен интровертизъм имат социални взаимоотношения с външния свят, но просто не се фокусират върху тях. По-силно изразената интровертност се характеризира най-често с по-силно изразена резервираност, усамотение, спокойствие, саморефлексия (обмисляне на собственото поведение). В никакъв случай не може да се каже, че са хора обичащи самотата или избягващи общуването или са без приятели. Напротив, интровертите “отглеждат” и поддържат богат кръг от стабилни и трайни приятелства, подплатени с доверие и емоция и избягват повърхностните мимолетни познанства, като не инвестират време и усилия в тях.

За разлика от тях, екстровертните хора са насочени навън – те са фокусирани във външната среда и черпят енергията си от взаимодействието с нея. По-силно изразената екстровертност води до по-силна нужда от социални контакти. Екстровертните личности са по-склонни към спонтанност, избухливост и прибързани реакции. Характеризират се с активност, нужда от популярност и общуване с други хора, инициативност, повишен ентусиазъм. Екстровертите говорят много и необмислено, “всичко им е на езика”, те са хаотични и се опитват да привлекат колкото може повече внимание към себе си. Обикновено търсят решение на проблемите си чрез другите, непрекъснато имат нужда да споделят, да се допитват, да събират мнения, да се водят по модата и да бъдат “актуални”, да са в тон и да отговарят на очакванията на хората за тях.

Съществуващата стигма заклеймява интровертите като хора с които е трудно да се говори, да се стигне до единно мнение, но те са много по-оперативни и ефективни, интересуват се от околните и са топли и състрадателни. Това кара много хора, които са интроверти, да се съпротивляват на идеята, че може би са такива и да поддържат едно изкуствено, но по-социално приемливо, подобие на екстровертно поведение.

Следващите няколко признака могат да ви дадат отговор дали наистина вашата личност е толкова силно ориентирана навън или сте скрит интроверт:

  1. Забавлявате се дори, когато сте сами. Когато имате шанс да си вземете почивка предпочитате да прекарате времето си четейки книга, слушайки музика, разхождайки се сред природата, готвейки… Нуждаете се от това “спокойно” прекарване, дори през останалото време да сте силно социално ангажирани. То е важно, за да се “балансирате” и да се “заредите” с нови сили.
  2. Мислите и се концентрирате най-добре, когато останете сами със себе си. Не сте против груповите срещи и обсъждания и участвате в тях, но когато искате да постигнете резултат имате нужда да останете известно време сами и да поработите по проблема на спокойствие. Да имате нужното време, за да ангажирате докрай усилията и способностите си с цел да постигнете резултати, с които да се гордеете.
  3. Вие сте последните, които вдигат ръка, когато някой попита нещо хора от една група. Всички знаем какво се случваше в училище – при всеки въпрос се вдигаха ръце. Екстровертите са много по-активни и във всяка една социална или академична ситуация те се опитват да бъдат първи и в центъра на вниманието. Не че интровертите знаят по-малко, те просто стоят и оставят другите да заемат сцената, не изпитват нужда да се показват в светлината на прожекторите.
  4. Другите хора често търсят съвет от вас или се интересуват от мнението ви. Тъй като интровертите често пазят мнението за себе си, оставяйки другите да вдигат шум около тях, те често биват питани: “А ти какво мислиш?”. Интровертите имат често много аргументирано и практично виждане за нещата, звучащо разумно и завършено.
  5. Често навън сте със слушалки в ушите и слушате любимата си музика, а не разговорите на околните. Независимо дали сте в претъпкан автобус или минавате през тълпата на улицата, интровертите не се интересуват много от шума около тях, затова често се “крият” зад слушалките си, слушайки музика.
  6. Избягвате да се ангажирате с хора, които изглеждат неуравновесени, ядосани или депресирани. Вие избягвате хора, които изглеждат проблематични, в лошо настроение или ядосани. Интровертите избягват дори погледа на такива хора и не искат да се ангажират с тях, тъй като са много по-чувствителни към негативното отношение, отколкото другите хора. Ако си мислите, че някой е ядосан заради вас, то разчитате погледа му като заплаха и затова го избягвате.
  7. Получавате повече обаждания, sms, email-и, отколкото вие самите пращате. При равни други условия, интровертите не достигат свободно до техните социални кръгове. Те имат нужда от повод и конкретна причина, за да се свържат с друг човек. Ако имат малко време за губене не звънат по телефона, за да убият малко време или започват чат с онзи, който е онлайн в момента. Те не бързат да пишат и пращат всякакви любопитни неща на приятелите си, а чакат и отговарят на писмата, които другите им пращат. Интровертите имат нежелание да инициират комуникация с другите, но са адекватни и ангажирани в разговори, които ги засягат и са започнати от другите.
  8. Не обичате да заговаряте случайни хора на улицата, в магазина или в ресторанта. Не може да си представите себе си като бъбривия човек в магазина на опашката пред вас, който разговаря с всички за времето навън, за новините, за цените, политиката и другите злободневни теми. Интровертите не обичат да “товарят” околните с проблемите си, колко са стресирани или уморени, вместо това търсят начин да си набавят повече време за почивка. Не мислите, че ако сте в лошо настроение целия свят трябва да научи за това и да ви се притече на помощ. Повечето хора около вас ви приемат за човек без проблеми, тъй като не знаят нито какво чувствате, нито какво мислите всъщност. Освен ако не се чувствате много близки с тях, за да споделите своите притеснения и проблеми.

Да бъдете интроверт си има своите преимущества. Много малко вероятно е да привлечете внимание върху себе си или да направите гаф, който всички да забележат. Също е малко вероятно да се почувствате сами, когато останете насаме със себе си или нямате компания. Не се чувствате изоставени или незнаещи какво да правите за разлика от други, които имат нужда от непрестанни социални стимули.

И напротив, ако сте отявлен екстроверт е добре да се опитате да пробвате малко от тези практики в ежедневието си. Разберете какво е да не сте първият, който взема думата, започва дейност или предлага мнението си. Това определено ще ви помогне да видите света по един нов, много по-богат начин.

Титулна снимка автор mark sebastian & лиценз CC BY-SA 2.0