Обикновено стресът се свързва с някакво отрицателно събитие (макар че, според Х. Селие, проблемен е само отрицателно изживеният стрес или дистресът, докато балансираният житейски стрес е неизбежен и има приспособително значение). Но реално стресиращи могат да бъдат и т.нар. положителни случки, като например повишение в службата, преместване в ново жилище и др.

Стресогенни могат да бъдат и преживявания, свързани с тялото, в това число „чисто физическите“ заболявания, хормоналните преходни периоди, преумората, токсините, шумът и климатичните промени. Според американските психиатри С. и К. Бърнс, стресът е промяна в ежедневната рутина, промяна в телесното здраве, както и въображаема промяна. От по-тясно психологичните фактори често подценяван източник на хроничен стрес е поемането на отговорност за действията на друг човек – дете или възрастен. Напоследък се говори и за „суперстрес”, при който може да няма резки изваждащи от равновесие моменти, но всекидневният стрес се натрупва поради липса на подходяща почивка и психологическо разтоварване – това рано или късно води до здравен и професионален срив („синдром на прегаряне”).

Мозъчният стрес води до умора, спазматични болки, пристъпи на плач, тревожност или раздразнителност, нарушения в съня и най-разнообразни психосоматични проблеми. Когато например стресът се отразява на стомашно-чревния тракт, неговите прояви са язва, спазми, запек или диария, колит и др. Когато е засегната системата от жлези, често се наблюдава диабет, Базедова болест или болест на Хашимото; при хора с предразположение към пълнеене, то може да стане трудно за преодоляване затлъстяване. По отношение на сърдечно-съдовата система, стресът се изразява във високо кръвно налягане, сърдечни пристъпи, аритмии, разстройства в мозъчната циркулация и т.н. Кожата също усеща стреса – най-често под формата на обриви и влошаване състоянието на косата. И имунната система страда – от трайно намалена устойчивост към разнородни инфекции и тумори.

В крайна сметка, въпреки че в статистиките психологическите проблеми не са на първо място като причина за заболеваемост и смъртност, ако се отчете и косвената им роля, определено биха били точно на този незавиден връх!

Общи указания. Отвоювайте си „свободна територия“ – във времеви и пространствен смисъл – в полза на повече здраве. Щом се налага, намалете броя на социалните, служебните или личните си задължения. Ако сте в тежък стрес, отложете и промените в рутинното си всекидневие (например ремонта у дома); потърсете помощ, ако се налага постоянно да се грижите за деца или болни роднини. По-често отговаряйте на прекомерните изисквания към вас с “Не”. Усамотявайте се в мълчание поне по 1-2 дни в месеца, най-добре сред природата. Консумирайте повече сурови плодове, зеленчуци и ядки и при нужда приемайте допълнително витамини, минерали, аминокиселини и други подходящи добавки; стабилизирайте кръвната си захар. Правете редовно упражнения – от половин до един час на ден и отделно през някои дни – повече. Обърнете внимание на свое забравено хоби или си намерете ново; особено ако чрез него ще допринесете нещо полезно за другите хора или за природната среда. Създаването например на нещо с ръцете неусетно освобождава от стреса. Танцувайте. Пейте си заедно с радиото или гледайте комедии. Медитирайте, посещавайте занимания по йога или практикувайте вкъщи всякакъв вид техники за психоемоционално разтоварване и интегриране. Не отлагайте! Започнете новия си здравословен живот от днес!

Безсъние. Когато не можете да заспите, това е ясен признак на стрес. Вашият „телесен часовник“ не работи добре. Тогава целта ви ще бъде да го настроите. Запомнете, че този процес на напасване изисква поне три седмици, затова се придържайте стриктно към новия си режим. Следва да си лягате навреме, за предпочитане по едно и също време, за да може да си създадете навика за почивка, и съответно да ставате по-рано и да водите физически по-активен живот през деня. Вечерята да е ранна и лека, а малко преди лягане да се вземат успокояващи природни продукти (маточина, валериана, хмел, иглика, лайка, пасифлора, глицин, Л-триптофан, Л-теанин, магнезий, витамини от В-група и др.); капки на д-р Бах (бял и червен конски кестен, дива слива, върбинка, трепетлика, дъб и др.); хомеопатични и шуслерови препарати (Acon., Nux-v., Bell., Coff., Ars., Zinc-val., Mag-p., Calc-p., Kali-p.,Nat-m., Sil., Kali-br., Kali-i. и т.н. – най-добре е изборът да се предостави на специалист).

Полезни са топлите бани, особено на краката; масажи на врата, тила и стъпалата; топли бани, особено с прибавка на магнезиеви соли. Ако след лягане не можете да заспите, практикувайте бавно ритмично дишане, може с леко задържане на дъха, както и релаксиращи техники. Не е добра идея специално да ставате, да четете, да гледате телевизор и т.н.; самото умствено възбуждане, както и светлината, не благоприятстват отпускащата фаза на биоритъма. Важно е на следващата вечер да си легнете отново в леглото в същия ранен час. Постепенно цикълът сън-бодърстване ще се възстанови.

Други невротични нарушения. Природосъобразните указания обикновено са достатъчни (без да се прибягва до синтетични лекарства) при функционални психологични проблеми, където е запазена общата адекватност на човека. Те всъщност са над 95% от случаите на нарушено душевно самочувствие и няма основания тези хора да се плашат от това, че „може да се побъркат”. Естествено, в полза на тях и околните е да вземат адекватни мерки за стабилизиране; те могат да имат различни акценти, в зависимост от това дали преобладават вътрешните (психастенни) прояви, демонстративните (хистерични) пристъпи или вегетативните неврогенни симпоми, като сърцебиене, разтреперване, изпотяване, главоболие, световъртеж, коремни спазми и т.н. (обаче не следва да се пропуска и изследване на мозъчното кръвоснабдяване, кръвната захар и щитовидната жлеза, за да не се пропусне маскирано от неврозата тяхно засягане!).

Невротичната депресия също не бива да се бърка с психотичната; известният психолог д-р Джон Грей е установил, че при над 80% от случаите, когато обичайно се предписват сериозни медикаменти при невротични депресии, може да се мине и без силни лекарства. Задължително е обаче да не се подценяват общите оздравителни аспекти, особено сутрешните здравословни мероприятия: упражнения, дишане, балансирана закуска, евентуално с добавки на лесно усвоими протеини, минерали, витамини и билкови тонизатори (жълт кантарион, розмарин, родиола, мака, жен-шен, елеутерокок и др.). Те подпомагат неврохормоналния баланс. Значително могат да помогнат и специалистите по източни медицински терапии, ако се намерят опитни такива. Но най-добрата стратегия в дългосрочен план е съчетание от разнообразни психорегулации и стабилно подобряване на общия начин на живот.

Настоящата статия представлява адаптирана извадка от новата книга на д-р Димитър Пашкулев „Природолечение – практическо ръководство” (второ, основно допълнено издание), която може да намерите на книжния пазар.

Д-р Димитър Пашкулев е специалист по цялостна природна медицина и едно от наложените имена във фитолечението у нас. Автор на десетки фитопрепарати, над 20 книги по диетология, фитотерапия и комплексно природолечение. Можете да запишете час на тел. 0888 214483, 02/871 50 47 или на www.dpashkulev.info

Титулна снимка автор GDS Infographics & лиценз CC BY 2.0