Всички гурувци на самоусъвършенстването, както и всички популярни медитативни учения, ни учат, че върховната ни цел е да бъдем напълно осъзнати, за да можем да владеем и управляваме максимално добре живота си. Психологията обаче показва съвсем друга картина – животът ни основно се движи от напълно неосъзнати импулси, от навиците ни, които управляват над 40% от нашето ежедневие.

Няма родител, който да не е искал да изгради у децата си “полезни навици”, самите ние култивираме навици за здравословен начин на живот, за успешна кариера, работни навици, социални навици, които ни помагат да се справяме с предизвикателни ситуации. Всички развиваме много специфични професионални навици, свързани с пряката ни работа. Умеем да правим неща, които другите не могат.

Навиците са автоматични реакции, които не осъзнаваме и в които не влагаме умствени усилия, които се задействат от конкретна ситуация или обстановка, в която попадаме, и се базират на натрупан и многократно повторен и затвърден минал опит.

Навиците се базират на повторение и затвърждаване на опит, придобит в течение на многократно повтарящи се еднотипни ситуации, изискващи еднотипна или сходна реакция. Така те се превръщат в нашия удобен автопилот, оставяйки се на течението на несъзнателния комфорт и познатата рутина. Затова и често взимаме решения не на базата на осъзнатия наличен избор или на внимателно пресметнатите рискове – в повечето случаи ние просто нямаме време за това – а на базата на навиците, които черпейки полза от миналия ни опит, ни подшушват “правилния избор”.

В забързания и никога неспящ 21 век, дори думата “навик” има негативна конотация. Навиците следват променящите се нужди и когато ги създаваме съзнателно, те водят до образуване на нови синаптични пътища, и дори цели нови формирования на мозъчни клетки, в нашия мозък. Но не бива да противопоставяме процеса на затвърждаване на навици на креативността и иновацията.

Често не осъзнаваме, че големия проблем с нашето здраве всъщност се корени в неспособността ни да намерим нов път към промяна на навиците ни – да открием онези, които ни вредят, за да ги променим бавно и постепенно към нови и по-здравословни. Затова винаги ще бъдат модерни чудодейните хапчета, хранителните добавки и чайове, ударните диети и тежките програми за промяна на тялото – причината е в нежеланието ни да променим навиците в себе си, надявайки се да има по-лесен и магичен път към пълната ни промяна. Всъщност пълната промяна без промяна на навиците не е истинска, нито пълна. Същите тези “бомбастични” лечения се провалят не само заради кратките срокове, които даваме на тялото си, за да се промени, а и заради вредните ни навици, които изобщо не променяме и към които отново се връщаме след края на промяната.

Истинската промяна, която очакваме да се случи в нас, е промяна на навиците, но не се надявайте на бързи резултати.

Стъпка по стъпка

Не подценявайте силата на малките стъпки, разделете голямата промяна на етапи и ги изпълнявайте един по един. Не се опитвайте да убиете старите си навици за един ден, вместо това малките стъпки ще ви извеждат ден след ден от зоната ви на комфорт, за да се справяте с предизвикателствата по нов начин. Колкото повече стъпки извън зоната си на комфорт правим, толкова по-креативни ставаме – както в работата си, така и в личния си живот – и по-лесно разчупваме старите навици и създаваме нови.

Освен това трябва да знаете как навиците се програмират в мозъка ни. Те използват за свое седалище дълбоко разположена част в него, наречена хипокамп (hippocampus), където се създават нервни пътища на нашите навици и която е отговорна за много от поведенческите ни реакции. Когато създаваме нов навик ние “прокарваме” нови паралелни пътища, които бавно “заобикалят” вече установените и в края водят до тяхното пълно заместване. Затова е важно да започнете с наистина малки стъпки.

Затова и първото необходимо за да бъдем иновативни е да запазим способността си да се удивляваме на новите неща, да излезем от рутината. Иновативните хора не “взимат решения”, вместо това те остават отворени за различни възможности.

Мотивацията и силата на волята не са всичко

Всякакви източници ни убеждават, че ако не сме достатъчно мотивирани и нямаме воля, няма да успеем с промяната на навиците си. Повечето хора пробват и неизменно стигат до извода, че нямат достатъчно мотивация и започват да се борят с този факт, но това е грешен подход.

Не се насилвайте, а осъзнайте, че волята е като мускул. Волята се изморява, ако я използвате твърде усилено или твърде често. Приемете, че мотивацията ви е на приливи и отливи, тя се покачва и спада и в това няма нищо притеснително, напротив дори, ако не й “дадете въздух” скоро ще я изгубите напълно и ще претърпите провал, колкото и да се пънете да я поддържате.

Затова започнете с промяна, която не изисква целия ви волеви потенциал. Ако искате да влезете във форма, не се хвърляйте да правите по 50 лицеви упори на ден, а започнете с 5, не тренирайте 1 час, а 15 минути или по-малко. Това няма да наложи кой знае каква промяна на навиците ви, но в същото време ще внесе плавна нова тенденция. Ако впрегнете цялата си воля да правите задължително по 50, то риска да се провалите и да се откажете е огромен, а разочарованието от себе си – двойно. Така ще решите за себе си, че хем сте се провалили в начинанието си, хем нямате воля.

Опитайте се да правите промени, които са малки и не изискват да впрягате цялата си воля и мотивация. Изразходвайте пестеливо волята си, тя има свои предели, които не бива да преминавате.

Бързай бавно. Ролята на постоянството

Една азиатска поговорка казва, че ако бързаш е по-добре да заобиколиш. Успехът се състои в няколко действия, които упражняваме всеки ден, докато провалът е няколко грешки в решенията, които повтаряме ежедневно. Не се стремете да правите всичко отведнъж и съвършено, имайте идея за целта си, но не очаквайте да я видите веднага. Има логика да мислите така – когато пътувате не виждате крайната си точка в самото начало, но знаете, че това е пътя към нея и го следвате, докато най-накрая пристигнете там. По пътя мотивацията и волята ви ще се подхранят от напредъка и така ще направят по-лесно установяването на новото.

Разделяй и владей

Всяка промяна изисква време, не се подлагайте на шокова терапия, а разделете голямата стъпка на по-малки. Дори да напредвате с по 1% на ден или седмица, това скоро ще стане огромен темп, затова е важно да държите напредъка си в рамките на разумното, така че да го направите максимално лесен за контрол. Ако усетите, че губите контрол или се движите на ръба на възможностите си, не си давайте почивка и не спирайте, просто намалете предавката и съберете нови сили, за да продължите. Високи върхове не се изкачват наведнъж, нито неподготвени.

Не изпускай контрола

Загубата на контрол е най-честата причина за провал. Рискувате всичко, правите огромна крачка, спъвате се и това ви връща в изходна позиция, на нула. Не разчитайте на късмета, а на уменията в които сте добри и които може да владеете. Изследвайте причините да губите контрол и не правете една и съща грешка два пъти. И най-успешните хора правят непрекъснато грешки, но те не им костват постигнатото до този момент. Дори шеговито може да се каже, че експерт е онзи, който е успял да направи всички възможни грешки в областта си. Това е така, тъй като ние се учим много повече от грешките и провалите си, отколкото от успехите си. Успехът не ни учи на много.

Спрете навреме

Това е може би един от най-важните съвети. Изследвайки причините за фалит на компании, анализаторите се натъкнали на неочаквано откритие – компаниите не фалирали заради финансови проблеми, а заради неспособността да бъде управляван успешно растежа им. Това се случва и с нашите лични цели – тръгваме от нулата, бележим съществен напредък, но в един момент се налага да сменим тактиката си защото сме сменили мащаба, в който се развиваме. Различните мащаби изискват и различен подход. Не бързайте с постигането на крайната цел, оставете си време да осъзнавате промените, които настъпват с вас по пътя към нея – те не са маловажни и недоглеждането им може да ви коства успеха.

Установете се в зоната на своя стабилен растеж, която е между пасивността и професионалното прегаряне. Умението да бъдете търпеливи и да спирате навреме е може би най-важното.

Не превръщайте своя план за напредък в решаване на проблем. Човек подхожда към предизвикателствата по различен начин. Психолозите откриват, още през 60-те години на миналия век, че човек е способен да подхожда към различните предизвикателства по четири основни начина: аналитично, процедурно, колаборативно и иновативно. За жалост част от тези походи отпадат още през пубертета, като се запазват само някои от тях, онези, които са се оказали най-значими и печеливши през първото десетилетие от живота ни.

Открийте в какво сте добри и станете още по-добри в него

Една от основните отличителни черти на Американската мечта е, че всеки може да постигне всичко, стига да го поиска силно, вярва в успеха и работи усилено. Това в своята същност в заблуда. Хората упорстват безрезултатно години наред, за да развият качества, които нямат или се борят да подобрят недостатъците си и в крайна сметка постигат несъществен до никакъв напредък. Това е така, тъй като се фокусират в неправилните неща. Не се занимавайте със своите недостатъци, а предимно със своите способности. Развивайте това в което сте добри и то ще ви направи по-добри – това е пътят към съвършенството. Другите ще ви уважават и ценят не за това, което не можете, но се опитвате да промените, а затова, което сте и можете най-добре.

Трите зони

Съществуват три зони на съществуване: зона на комфорт, зона на напрежение и зона на стрес. Зоната на комфорт е там, където ние съществуваме водени от своите затвърдени, стари навици. Стресът се появява, когато предизвикателствата, които сме си поставили, са твърде високи и надвишаващи нашето настоящо съществуване. Зоната на напрежение е изпълнена с непознати за нас предизвикателства, които обаче са по силите ни и изискват нашата изобретателност, те ни изваждат малко по малко от комфорта и разширяват актуалния ни хоризонт – това е зоната, където е добре да се сблъскваме с нашите истински предизвикателства.

Тази зона поддържа мозъка ни здрав, карайки ни да учим нови неща, което развива нови пътища в него. Когато провокираме промяна, дори и позитивна, тя активира страха в нашия мозък. Ако този страх е твърде голям, той е отговорен за реакцията “бори се или бягай”, но ако не е, тогава ни води към усъвършенстване.

Титулна снимка автор Candida.Performa & лиценз CC BY 2.0