Днес, много повече от всякога, ние страдаме от ефектите на стреса. Предците ни със сигурност са имали по-неуреден и труден живот, но са се справяли ефективно със стреса, най-вече заради усиления физически труд.

Физическата активност е най-доброто лекарство против стрес.

Установено е, че 70% от заболяванията имат в основата си стреса като пряка причина за появата си, а модерният градски живот с цялото напрежение, пренаселване, затруднен трафик и придвижване, шум, страхове, несигурност по отношение на работата, дома и семейния живот, ни въвлича от ситуация в ситуация, с които ние все по-трудно се справяме.

Мозъкът ни има определен капацитет да се справя с проблеми, да решава ситуации и да фокусира вниманието си в дадена посока. С цялата многостранна проблематика, с която се сблъскваме ежедневно, комбинирана с липсата на умения за ефективно разпределение на времето и ангажиментите, мозъкът ни се претоварва и много бързо “прегаря”.

Стресът се появява след като започнем да виждаме, че не можем да устоим на атакуващите ни задачи.

Изглежда стресът е неизменна част от съвременния живот, но въпреки че всички се чувстваме стресирани, съвсем не е задължително всяка стресова ситуация да е нездравословна. В умерени дози, стресът изпълнява своята истинска роля на стимулатор, който поддържа допустими дози на адреналин и ни кара да се чувстваме активни, динамични, мобилизирани и ефективни. Това може да ни носи радост, удовлетворение от добре свършената работа и лична победа, което в крайна сметка да прави живота ни по-интересен.

Ако спортувате най-лесно може да усетите нуждата от стрес, който се събужда от стимула за съревнование и надмощие и в крайна сметка води към победа и покоряване на върхове. Той лежи в основата на мотивацията и желанието за успех и постижения. Затова и някои хора се справят с него много успешно и успяват да го впрегнат като движеща сила, която ги извежда към успеха, докато други го приемат доста трудно и негативно.

Със сигурност обаче хроничният неовладян стрес без съмнение е вреден за здравето ни и води в повечето случаи до заболявания.

Изглежда неестествено тялото ни да работи против себе си, но стресът прави именно това, тъй като се опитва да ни подготви и мобилизира да отвърнем на потенциално лоша ситуация. Тази реакция може да бъде вредна за нас, ако не знаем как да я използваме правилно.

И така, ако стресът може да бъде и добър за нас, то тогава е добре да знаем кое предизвиква лошата проява на стреса. Кои ситуации са способни да генерират потенциално опасни нива на стрес.

Следващите три ситуации в живота генерират най-много стрес:

  • липсата на предсказуемост или обща несигурност;
  • липсата на усещане за контрол над ситуацията;
  • липсата на видим изход от ситуации носещи фрустрация (чувство за безизходица и обреченост).

Ако тези елементи са налични, дори и съвсем безобидни на пръв поглед житейски ситуации, могат да предизвикат огромен стрес и ответна реакция, напълно несъответстваща по размер на причината, която я е породила.

И тук идва нещо важно, което следва да запомним за стреса – не е ситуацията тази, която генерира стрес, а нашата реакция на тази ситуация е истинският създател на стрес в живота ни.

Много голяма роля във възприемането на една ситуация като стресова всъщност има не точно фактическата обстановка, а по-скоро нашите страхове, притеснения и съмнения породени от спомени за минали ситуации, които се повтарят и ни въвличат в порочен кръг, който на свой ред бързо запълва съзнанието ни с всевъзможни плашещи сценарии, в които може да прерасне актуалната ситуация и всичко това води до нарастваща несигурност и страх от правене на уверени стъпки напред.

Минало, настояще, бъдеще – къде живеем сега?

Като човешки същества, ние имаме усещане за хода на времето и често се фокусираме силно и трайно върху миналото и върху бъдещето, като това отклонява огромна част от вниманието ни от настоящия момент и случващото се около нас в непосредствения момент и близост.

Но именно настоящето е моментът, когато имаме най-ясна визия как да се справим с всяка ситуация. Трябва да сме адекватни на актуалното положение на живота си, да се движим напред и да даваме нужното от себе си към настоящия момент. Фокусирането към момента сега е лесен начин да се “измъкнем” от хватката на миналото, където много хора са “хванати” и което носи страхове.

Животът ни е подложен на непрекъснати промени от самото ни раждане и не бива да забравяме, че това е естествения му ход. Промените са част от живота, а не опасност за сигурността ни. Израстването обикновено се предшества от промени, но много от промените в живота ни са трудни за адаптация и изискват повече време. Именно това е причината някои животопроменящи ситуации да се разпознават от повечето хора като негативни или причина за нездравословен стрес. Ето кои са те, класирани според силата си:

  • тежка загуба на близък човек;
  • преместване на дома, смяна на жилище, ремонт и устройване;
  • дългове;
  • тежки заболявания и смутено здравословно състояние;
  • трудни и проблематични лични отношения;
  • силно напрегната работа;
  • семейни проблеми.

Дори и много хубави събития в живота ни могат да доведат до стрес, като сватба, очакване на дете или първия ден на детето в училище или университет, но те често не са свързани с негативен отенък.

По време на война са наблюдавани реакции при войници на фронтовата линия, които са подложени на силен и непрестанен стрес. Те често изпадат в тежко психическо състояния на “бойна умора”, но това в по-мек вариант е валидно и за ежедневните “битки”, които водим в работата или личния си живот.

Запомнете, че нашите нагласи и копинг-механизми често са отговорни за начина по който се справяме със ситуациите и дали те носят стрес или не.

Титулна снимка автор Mislav Marohnić & лиценз CC BY 2.0