Обичаме живота и искаме да го живеем по най-добрия възможен начин. Искаме да знаем кое е най-добре да правим, за да избегнем клопките на съдбата, както и да не повтаряме вече допуснати грешки. Дали обаче имаме достатъчно мъдрост и зрял мироглед, за да променим живота си в посока, която да го направи пълноценен? Той би бил пълноценен, ако не съжаляваме за пропуснати неща, когато остареем и спомените станат най-верните ни приятели.

Някога замисляли ли сте се за какво бихте съжалявали в последните си дни? За грешките, за пропуските, за неизживените моменти, за нещата, които сте искали да направите, местата, където сте искали да отидете, думите, които не сте имали смелост да кажете…

Австралийката Броуни Уеър, която дълги години се е грижила за пациенти на смъртно легло, е събрала своите разговори с тях за техните съжаления в края на живота им.

Тя е публикувала в книга 5-те най-дълбоки съжаления на умиращите хора, които се избистрят в последните дни от земния ни път и дават готова опитност на нас, които искаме да коригираме и насочим живота си в по-правилна посока.

Вероятно животът е прекалено кратък, за да изпитаме всичко, да споделим себе си, но за предпочитане е да направим нещо и да сгрешим, трупайки опит от грешките си, отколкото да се пазим от грешни стъпки чрез бездействие.

Ще ви е интересно да разберете за какво са съжалявали неизлечимо болните хора в последните си мигове, пред прага на смъртта.

1. Искаше ми се да имах смелостта да живея живота, който истински исках, а не този, който другите очакваха от мен

Това е най-честото съжаление на повечето от тях. Когато осъзнаят, че живота им е към своя край и се обърнат назад с чист поглед, лесно виждат всички онези неизпълнени мечти, неосъществени намерения и неизказани думи. Повечето хора твърдят, че не са осъществили дори и половината си мечти и умират със съзнанието, че това се е случило благодарение на изборите, които те са правили или пък са пропуснали да направят. Ето защо е толкова важно да следваме мечтите си и да вървим по онзи път, който ни прави истински доволни. Когато здравето ни напусне, вече е доста късно тепърва да започнем с това. Здравето ни дава безкрайно много възможности, които много малко от нас осъзнават и оценяват, особено в момента, когато вече го нямат.

2. Иска ми се да не бях работил толкова здраво

Това е най-класическото съжаление на повечето мъже, които са прекарали активната част от живота си работейки здраво, печелейки пари, издържайки семействата си, пътувайки далеч от дома, осигурявайки бъдещето на децата си, тяхното образование. Те съжаляват за пропуснатите мигове от детските години на своите деца и от недостатъчното време споделено с партньора си. Време, което те са прекарали растейки в кариерата, доказвайки се, защитавайки позициите си, амбициите си и достиженията си. Всички тези успехи несъмнено са им донесли задоволство, но са ги лишили от моменти, изтекли неусетно без да оставят следа у тях.

Ако мислим по-прагматично и оптимизираме живота и разходите си, не робуваме на най-модерното, не работим, за да изплащаме ипотеки на разхитително огромни имоти или твърде скъпи коли, дрехи или луксозни туристически дестинации, последния модел телевизор или джаджа, то ще имаме повече време да се любуваме на близките си скъпи същества. Печеленето на пари, с които да задоволим несъществуващи или надценени потребности само отнема от ценното ни време, в което да имаме общ живот с най-близките си. А отварянето на повече пространство в живота ни, ще ни отбремени от много излишни отговорности, които неизменно ще ни направят по-щастливи, по-открити към новите възможности и по-възприемчиви към новия стил на живот. Спрете да робувате на вещите и модните трендове, а заживейте с повече радост от споделянето с хората, които ви правят щастливи.

3. Иска ми се да съм имал смелостта да изразявам емоциите си по-истински и ясно 

Повечето хора потискат чувствата си поради различни причини – не ги изразяват или за да запазят добрите си отношения с околните или защото биха си помислили нещо неприемливо за тях. В резултат оставаме заклещени в едно междинно емоционално състояние и никога не достигаме до истинските преживявания и искреното щастие. Така си забраняваме да бъдем това, което в действителност сме отвътре. И ако това е по-лесно да го правим през младостта си, с напредване на годините натрупаната горчивина и неудовлетвореност носят своя резултат, ставайки причина за развитието на много заболявания.

Потиснатите емоции и реакции трупат в нас негодувание към света с който все по-малко оставаме в хармония. Хроничната липса на доволство води до депресия и ленност, до чувство за непотребност, малоценност и срива приоритетите ни. Поддържането на “добро настроение” с антидепресанти само замита проблемите под килима, без да ги разрешава.

Въпреки че не можем да контролираме реакциите на околните и те със сигурност биха реагирали на първоначалната смяна на начина ни на изразяване и искрения ни тон, накрая все пак ще успеем да изградим едни отношения на изцяло ново и много по-здраво ниво, оставяйки в миналото театралниченето и изкуствените усмивки. Изчистете нездравословните отношения от живота си, само така ще махнете пречките към свободното си и истинско изразяване.

4. Иска ми се да бях останал в контакт с приятелите си

Често не осъзнаваме истинската полза от старите приятелства, с които ни свързва доверие, купища общи спомени и емоционална близост и започваме да мислим за тях и да ги търсим отново едва през последните седмици преди кончината си, за да усетим и събудим отново старите си прекрасни моменти от живота. Повечето хора са твърде ангажирани и погълнати от собствените си животи и занемаряват отношенията с истинските си приятели, оставяйки ги в забвение с години. Много са съжаленията на хората, лишили приятелствата си от достатъчното време, което те са заслужавали. Всеки милее за приятелите си и близките си, когато настъпят последните мигове от живота му.

Нормално всеки оставя на stand by приятелствата си в резултат на натовареното си ежедневие. Но с приближаването на смъртта, материалните подробности от живота започват да губят своята тежест и макар че се опитваме да сложим в ред финансовите си въпроси, то не са парите и статуса онова, което има истинска стойност в тези моменти. Да бъдеш по-дълго и по-истински с хората, които истински обичаш е единственото, което остава да има стойност.

Всичко накрая се свежда или до любовта или до близките отношения с другите. Това е всичко, което остава в последните дни от живота – любовта и отношенията.

5. Иска ми се да бях си позволил повече щастие

И това е последното, макар и малко удивително съжаление. Много хора не успяват да осъзнаят почти до края на живота си, че щастието е въпрос на избор. Те са останали десетилетия роби на своите стари навици и очакванията на другите. Страхът от промяна ги е принудил да се преструват на други и да се самоубеждават в своята роля, но дълбоко в себе си те са знаели кои са нещата имащи истинска стойност за тях. Но когато си на смъртното си легло, какво другите мислят за теб изгубва всякакво значение и осъзнаваш, че истинската усмивка, емоцията идваща дълбоко от душата ти е най-искреното доволство, което животът може да ти даде.

Не потискайте чувствата си, усмивките си и искрените си желания без значение дали те биха се харесали на околните. Днес всеки се стреми да купува неща, от които няма нужда с пари, които не е спечелил, за да впечатли хора, на които никога не е държал истински. Бъдете искрени и верни на себе си, нещата, които имат стойност са много малки. Доказването в живота, робуването на импулсите на “егото” не са сред тях.

Ако четете това значи, че със сигурност имате още много години път в своя живот. Позволете си да бъдете по-щастливи. Усмихвайте се на малките неща – на новия ден, на своето дете, което ви подава играчка и иска да си играете заедно, на чашата хубаво вино с любимия човек, на следобедите, на всичко, което чувствате истински, че е полезно за вас. Не се състезавайте с живота, а трупайте спомени, които със сигурност ще са най-верните ви “приятели” на старини. Не загубвайте връзка с живия живот. Не изневерявайте на себе си, падайте и ставайте, за да продължите напред.

Титулна снимка автор Paulo Simões Mendes & лиценз CC 0 1.0 (Public Domain Dedication)