Стрес! Това е най-естественото състояние на градския човек в XXI век. Започва с извъняването на алармата на часовника сутрин и продължава до последната минута в офиса – гонене на срокове, преглеждане на купища документи, непрекъснато звънящият мобилен телефон, трупащите се email-и очакващи отговор, изнервените колеги, настроенията на шефа…

Цялото това препиране, бързане, раздвояване на вниманието в различни посоки, липсата на почивка и хапване между другото са съществен проблем, водят до хроничен стрес, който с годините изхабява физически и психически тялото и стремглаво ни води до предела ни.

Стрес! Ами сега! Какво да направим? Да работим повече, за да отметнем заливащата ни работа или да сме по-организирани и пестеливи в разпределяне на усилията и вниманието ни? Да имаме по-твърди приоритети, да сме подготвени с конкретен план при кризисни ситуации? Да пием повече кафе, да пушим, да слушаме релаксираща музика, да масажираме главата и челото си, да излезем на въздух, да тичаме сутрин в парка? Как точно да се справим със стреса?

Преди всичко стресът е нормална физиологична реакция на организма, задействана в критични ситуации, която привежда тялото ни, всички органи и системи, в режим на готовност. Нужен е външен стимул, който да ни активира. Обикновено това е опасна или критична ситуация, която ни застрашава. Това е начинът тялото ни да реагира на предизвикателствата. 

За пръв път за стрес като съвременно понятие започва да се говори около 1920 г. Допреди това време стрес се използва само във физиката, за да се описва как се разпределя силата в твърди тела. Но с времето навлиза все по-упорито в медицинските среди като умствено напрежение или лоши фактори на обкръжаващата среда, които водят до заболяване.

Стресът има близка връзка с начина по който работи нервната ни система и как тя реагира на външни стимули. Нервната ни система е дълбоко свързана с ендокринната система и контрола на важни процеси чрез хормоните.

Стресът се отключва от стимул, на който тялото отговаря с реакция. Това е затворен цикъл стимул-реакция, който води до неутрализиране на вредни за човека външни въздействия.

В тези реакции са силно ангажирани не само големи части от нервната ни система, но и цялата хормонална ос. Крайният резултат е отделянето на хормона кортизол, който се отделя от надбъбречните жлези и чиято основна роля е да преразпределя енергията под формата на глюкоза към органи и системи, които имат завишена нужда от енергия.

В ситуации на опасност това са нервната система и мускулите. Нервната система преценява дали да се борим или да избягаме от ситуацията, която ни застрашава. Едновременно с това обаче, кортизолът силно потиска имунната система, което води до честите инфекции вследствие на отслабени защитни сили.

Ефектите на стреса върху тялото

Напълняване

Напълняването е първият много видим симптом на прекомерен стрес и то не защото ядем много, за да успокоим разклатените си нерви, а защото отделящият се хормон кортизол води до преразпределение на енергийните запаси и до натрупване на мазнини в коремната област. Затова и една от основните предпоставки за успешна диета е да успеем да останем уравновесени и спокойни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ > Как бързо да изгорим досадните мазнини на корема? 

Понижен имунитет, чести вирусни инфекции

Хормонът кортизол има потискащо действие спрямо имунната ни система и често води до зачестяване на инфекциите, нисък имунитет. Всички знаем, че след силен стрес организмът ни става най-податлив на инфекции, особено вирусни – грип или херпес, които ни повалят дори в рамките на деня. Най-лошата услуга, която стресът ни прави с понижения имунитет е увеличаването на риска от развитие на различни видове рак. Кортизолът влияе и забавя образуването на имунните T-клетки (лимфоцити и макрофаги), но не влияе на NK-клетките, които са отговорни за пряката защита на организма от попаднали бактериални агенти.

Рак

Всеки ден в тялото ни се образуват дефектни клетки, които стават причина за рак, но те са в количества, които тялото ни е способно да унищожи сравнително лесно. Имунната ни система “прихваща” тези клетки и ги убива преди те да са се разраснали. Но когато тя е отслабена и неспособна да изпълнява добре защитната си роля, раковите клетки успяват да се умножат и да достигнат голям брой. Заниженият имунитет поддържа риска и чрез слабата борба с инфекциите и възпалението, които трудно преборваме и те стават хронични. Поддържането на процесите на възпаление е основен механизъм за зараждане на увредени (мутирали) клетки, които слагат начало на туморните образувания.

“Изхабяване” на организма, ускорено състаряване

Стресът въвлича тялото ни в много интензивен режим на работа, на който то не е пригодено да работи дълго време. Всички органи започват да работят на високи обороти, активира се метаболизмът, изразходват се хранителните вещества и витамините, тъканите и органите достигат своя предел – нарушава се ритъма им на почивка, нямат време за регенерация и подмяна на остарелите и увредени клетки. Вследствие на този интензивен ритъм, тялото ни бързо се състарява, а организма прогресивно губи способността си да се възстановява бързо. Процесите на “възвръщане на силите” става по-бавен и затормозен.

Хроничен стрес

Хроничният стрес не е безобидно състояние, тъй като води до сериозен физически дискомфорт и поява на редица заболявания като астма, хронична болка в гърба, сърдечна аритмия, хронична умора, главоболие, хипертония и язва. Не само това, но хроничния стрес се смята за много по-опасен от еднократния. Води до значимо увеличение на кръвното налягане и риск от сърдечен инфаркт, предразположеност към депресия и тревожност, проблеми със зачеването и безплодие, ускорено състаряване.

Титулна снимка автор Celestine Chua & лиценз CC BY 2.0